В безпътица лутам се, търся и тичам,
и мами ме демон насам и натам.
Аз слушам шума и се в него увличам.
Но де съм? Що диря? Де ходя? — Не знам.
Денят ме обайва с безброй обещания.
Нощта ме оплаква с милиони очи.
Към грешни победи кръвта ме подканя.
Животът говори... Смъртта пък мълчи.
Ах, де да вървя? И какво да залюбя?
Нали ще умра? О, мъчителен сън!
Защо сбирам туй, що след ден ще загубя?
Защо градя дом, в който няма да съм?
И спрял пред вратата на вечните тайни,
аз виждам — животът ме лъже в очи.
И питам: „На моите жажди безкрайни
основата де е?“ — Животът мълчи.
А щом той замлъкне, смъртта проговаря:
„Сънят ще се свърши и ти вечността
ще видиш пред тебе врати да разтваря.
Знай, смисълът там е, отвъд, при Христа!“