"Когато сложил парите на земята, отдалечил се"
Веднъж в Александрия тръгнахме с приятеля Софроний за храма, посветен на Св. Теодосий. Срещнахме един плешив човек, облечен във власеница, стигаща до коленете му. Той ни се стори като да е юродив.
- Дай ми няколко монети - каза отец Софроний - и ще видиш добродетелта на минаващия.
Дадох му пет фолера, а той ги подаде на този, който ни се стори да е юродив. Той мълчаливо ги прие. Ние тръгнахме тихо след него. Като се отби в пресечката, той простря дясната си ръка с монетите над главата към небето; след това коленичи пред Бога и, като сложи парите на земята, отдалечи се.
из "Духовни полета"