19 юли 2014 г.

Подвижникът и разбойникът.

 Живял някога един старец, подвижник и постник, който се подвизавал в пустинята цели седемдесет години в пост, бдение и молитва. Макар че работел за Господа вече толкова години, никога не се смятал за достоен да получи видение или откровение от Него. Размисляйки дълбоко за това, той си казал: „Не зная, може би моят постнически живот по някаква причина не е угоден на Бога, моите трудове и подвизи не са Му приятни и поради това не мога да се удостоя с откровение или чудо”.
Размисляйки за тези неща, старецът започнал да задава въпроси на Бога и настойчиво да Го умолява с думите: „Господи, ако моят постнически живот Ти е угоден и ако приемаш моите трудове, аз – грешният и недостоен – Те моля да ми дадеш макар и малка частица от Своите дарове, за да узная чрез чудо, че си чул моите молитви, и така, окрилен и просветлен, да продължа да се подвизавам”. Когато светият старец се молел и просел всичко това в молитва, чул Божия глас, който му казал: „Ако искаш да видиш Моята слава, иди във вътрешността на пустинята, и чудото ще ти се открие”.
Като чул този глас, старецът веднага излязъл келията си и се отправил към вътрешността на пустинята. По пътя го срещнал един разбойник, който, като видял стареца, свирепо се нахвърлил върху него и искал да го убие. Хванал го и му казал: „Добре, че попаднах на тебе, старче, иначе как бих могъл да свърша своята работа и да се спася?! Ние, разбойниците, вярваме, че всеки, който извърши сто убийства, със сигурност ще влезе в рая. Така аз, трудейки се усърдно, извърших деветдесет и девет убийства и понеже не ми достига само едно, много се стараех да извърша и стотното убийство, и така да се спася. Наистина ти благодаря, старче, задето днес ще отида в рая заради тебе”.

Когато старецът чул какво му казва разбойникът, бил извън себе си от страх от това внезапно и безнадеждно изкушение. Като устремил духовните си очи към Господа и размисляйки за това, което е чул, той казал: „Това ли е Твоята слава, Господи и Учителю, която обеща да покажеш на Своя раб? Какъв е този съвет, който ми даде: да оставя келията си, за да се поуча от това ужасно, страшно чудо? С такъв ли дар ми се отплащаш за моя подвижнически живот, който съм живял заради Тебе? Сега, Господи, вече зная, че целият ми труд е бил напразен, че всички молитви, които Ти принасях, са били неугодни и мерзки пред Тебе. Впрочем, благодаря Ти за човеколюбието, Господи, защото Ти, знаейки най-доброто за мен, ме наказа за моето недостойнство и за безбройните ми грехове, както подобаваше, и ме предаде в ръцете на този страшен разбойник и убиец”.
Говорейки така, скръбният старец почувствал силна жажда и казал на разбойника: „Чедо мое, понеже съм голям грешник, Бог ме предаде на тебе да ме убиеш и да изпълниш това, което желаеш, а аз да бъда лишен от живот, като лош човек, какъвто съм. Затова те моля да ми направиш услуга, да ми изпълниш едно малко желание: донеси ми вода да пия, а след това ми отсечи главата”. Когато разбойникът чул думите на стареца, поискал да изпълни желанието му и прибрал в ножницата меча си, който преди това бил извадил. След това извадил съда за вода от пазвата си и отишъл до реката, която течала наблизо, за да го напълни и да даде на стареца да пие. И там, където бил отишъл да напълни съда, той изпуснал душата си и умрял.
Като минало известно време, а разбойникът не се връщал, старецът си помислил: „Може би е уморен и е заспал, затова не се връща, а аз ще успея да се върна в келията. Но понеже съм стар, се страхувам, защото съм слаб и нямам сили да тичам, ще се уморя бързо и той ще ме хване. С това ще го ядосам и ще поиска да ме мъчи безмилостно, режейки ме на части още докато съм жив. По-добре е да остана и да отида до реката, за да видя какво прави той”. С такива мисли старецът отишъл до реката и намерил разбойника мъртъв, и силно се удивил. Издигнал ръце към небето и казал: „Господи, Който обичаш хората, няма да спра да се моля, докато не ми откриеш това чудо. Затова смили се над мен и ми открий какво значи това”.

Докато старецът се молел, дошъл Ангел Господен и му казал: „Виждаш ли, старче, този мъртвец, който лежи пред тебе? Заради тебе го застигна внезапна смърт, за да можеш да избягаш, и да не не убие. Затова го погреби като такъв, който е спасен. Като те послуша и върна меча си в ножницата, за да ти донесе вода и да угаси пламъка на твоята жажда, той укроти Божия гняв и беше приет като смирен човек. А неговото признание за деветдесет и деветте убийства му се вмени за изповед. Затова погреби го и смятай, че е между спасените. По това познай величието на Божието човеколюбие и милост. Иди си с радост в келията и бъди усърден в молитвата, и не чувствай тъга, говорейки, че като грешник, си лишен от откровения. Защото ето, Бог ти показа чудо. Знай и това, че всеки твой подвижнически труд е угоден на Бога, защото няма труд, който да се върши заради Бога, и да не стигне пред Неговото лице”. Като чул това, старецът погребал мъртвия. 

Автор: Архим. Гаврило (Вучкович)

Превод от Сръбски: Татяна Филева

Източник: : www.manastir-lepavina.org.



Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.