4 юли 2014 г.

Смяна на парадигмите. Православен психиатър за хомосексуализма.

Снимка: http://bnr.bg/
Доктор Лин Папас е високоуважаван психиатър, практикуващ в Северна Калифорния, работещ с деца, подрастващи и възрастни. Практикува от 22 години. Настоятел е към храма св. Андрей Юродиви в Рединг, Калифорния, енория на Сръбската Православна Църква. Д-р Папас се съгласи да сподели своето професионално мнение за един от злободневните въпроси на нашето време.
- Темата на нашия разговор днес е нещо, което тревожи много християни през последните години, а именно приемането на хомосексуализма като норма в много исторически християнски страни. Законодателството в САЩ и в други държави постановява, че хомосексуализма не е психиатрично заболяване, макар повечето научни изследвания да показват, че хомосексуализма не е генетично онаследяван, хомосексуалистите се третират като малцинствена група в обществото, което пък изисква промяна в законодателството за чоешките права и образованието, насочено към толериране. Проблемът не е само в това, как това явление засяга Църквата или обществото като цяло, но също и как засяга тези хора, които имат хомосексуални наклонности,  но не искат да се приобщят към този начин на живот и търсят помощ.  Като практикуващ психиатър,  Вие със сигурност сте запозната с този проблем. Какво правят тези хора, когато им се казва, че трябва да се приемат като такива, вместо да потърсят лечение? Какво можете да ни кажете относно това?

- Първо искам да  поговоря за това, което Вие споменахте за промяната, в нещо което ще нарека парадигма. Всички ние се оглеждаме за разни белези в средата около нас и в света – и ние сме духовно повлияни от тях, като например какво е истина, какво ни ръководи, за да функционираме през живота, какво е реалност.  Затова и сега се изправяме пред  ситуация, в която светът  ни казва, че това което преди е било ненормално, безбожно, нездравословно или не нормален избор за връзка, сега ни казва, че е нормално. Сега имаме промяна в парадигма, правилата са коренно променени и сега на хората се кзава, че предният възглед за света е фалшив и че сега имаме нова реалност.  Тази реалност ни казва: „Всичко, което чувствам е добро за мен“, независимо дали ще бъде мъже с мъже, мъже с момчета, жени с млади момичета или хора с животни (хората все пак не се спират само на едно нещо).  Сега казват, че всички тези неща са просто алтернатива, и  че това разнообразие е „нормално“. Във всеки човек има наследствено заложено семето на Божията истина и винаги знае, някъде в душата си или в сърцето си, че тези неща са неправилни – така е, защото така го чувстваме. И все пак тези чувства се срещат с външния ни, окръжаващ ни свят, който казва: „Това, което вътре в теб те наставлява не е правилно.“  Това е натиск, който размества всичко. Затова и хората вече нямат никакви граници, никаква котва или белег за това кое е истина. Това е много важно да се запомни, когато наблюдаваме този проблем, тъй като той преобърна всичко, така че хората да не знаят накъде да вървят.

 - Живеете в Калифорния,  близо до Сан Франциско – „Гей Меката“, забелязвате ли тенденция, която отива отвъд границите на приемането на хомосексуализма до явното му окуражаване?

- В доста голяма степен, да. Още повече, че е окуражавано с едно скрито чувство на гняв, което можете да усетите, когато установите контакт с този начин на живот и с този свят – всъщност има много мощно скрито чувство – това на злото. Има много различни причини за този гняв ( и всъщност този гняв е изпълнен от гордост), тази сила,  това господство, това напрягане над индивидуалното право на човек да се грижи за себе си и нещо да бъде както си иска, заявявайки: „А искам да бъде така.“ Това е много силно нещо.  Затова и хората, особено в Калифорния, излизат и гласуват да бъдат легализирани гей браковете.  Това се случи вече в някои други щати. Но това не е просто хората да кажат кротко: „Аз искам да съм с моя партньор.“ Всъщност това е кампания, ревност, с която да се самопринудят, както и вас да приемете тяхната идеология.

- Как от желанието на отделната хомосексуална личност да не бъде дискриминиран или просто да не бъде пребиван това прерастна в  планирана, финансирана, агресивна програма насочена срещу всички аспекти на обществото – съдебната системи, медиите, дори и в образователната система, в която навлезе чак до началното училище? Според Вас, като психиатър, какво се случва в умовете и в сърцата им, че така да ги притиска да изградят ново общество по техен образ? Само проблем на гордостта ли е това? Или повишават самомнението си като реформират отношението на всички около тях?

- Не знам дали ще мога да отговоря напълно на въпроса Ви. Хората, които идват при мен често я нямат тази враждебност в желанието си да променят обществото. Някои го искат – естествено отново като потвърждение за техния избор, като потвърждение за това как са си прикрили раните. Защото в основата на цялата тази борба е човешкото желание за обич, за място, където да знае човек, че се грижат за него, че принадлежи на това място, че е приет тук. Има цял списък от неща, които довеждат хората до това място в техния живот. Така че този войнсвен аспект е част от този списък. Когато някой е наранен или предизвикан, първоначалната му реакция може да е защитна, кротка  или пък да няма такава, да е сломен, но често виждаме, че в края на краищата тези емоции прерастват в гняв. Така че този войнствен гняв е на същата права, на която е и сегашния гняв, но не у всички хора се засилва до такава степен. Когато не живеем с Бог, истински и с мир, то тогава има гняв и ярост. Често този гняв е добре прикрит, нашата защитна система е толкова добра,  че околните рядко го виждат наяве. В други моменти този гняв е освободен и не е така добре прикрит  и това е този враждебен аспект, когато хората искат да наложат своята програма да си „върнат“ не само на хората, но както смятам аз, и на Бога. Това е просто показност, представление, символ, които нямат нищо общо с това, което наистина става в техните сърца. Но те си мислят, че не е така.

 — Обяснението Ви е вярно, но то ме връща към факта, че до неотдавна хомоскесуалността бе третирана като проблем изискващ психиатрично лечение. Още по-назад във времето дори е била считана за смъртен грях, дори за криминално престъпление и все още се смята за такова в някои части на света.  Хората са били наказвани заради хомосексуализма, за да не се разпространява сред останалите от обществото. Всички християни са го смятали за грях и православните продължават да го смятат за такъв. В Щатите законите се измениха, така че хомосексуализмът вече не се смята за психиатрично заболяване и хората вече не се нуждаят от „психиатрично лечение“ за него.  Все пак аз си мисля, че има хора, които търсят такова лечение. Случвало ли се е при Вас хора да идват да търсят психиатична помощ за проблеми свързани с хомосексуализма или по-специално за тяхната хомосексуалност? Развиват ли психиатрични проблеми здравите хора, които участват в това хомосексуално поведение?

 — Никой, който е част от хомосексуална дейност не е псически здрав. Това е отново едно действие и манифестация на обърканите ни представи за болка, чувства на отхвърленост, изоставеност, загубеност и желание да се совободим от Бога. Това е пак една манифестация за това как търсим цялост по един анормален начин. Това (хомосексуализма) никога не е вследствие на здравата душа, сърце и човек.

Следва...

Към втора част - тук.

Превод от Английски: Божин Дончев


Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.