Един свещеник минавал
край една новострояща се къща в неговата енория. Тук един от зидарите говорел:
- Няма по-лек занаят от тоя на
свещениците, защото те почти нищо не работят. По цял ден се разхождат с чадър в
ръка и с няколко книги в чантичка. Това бих работил и аз...
Останалите работници
се изсмели, а свещеникът се обърнал към говорещия с думите:
-
Колко печелиш на ден?
-
Сто и петдесет лева –
отговорил работникът.
-
Добре, аз ще ти платя
всичко, което припечелваш за цяла седмица, само ела за няколко часа с мен –
казал свещеникът.
Работникът не се
съгласявал отначало, но другарите му го принудили да приеме предложението на
свещеникът.
-
Сега ще отидем да видим един
болен.
-
Но от каква болест страда? –
запитъл работникът.
-
От коремен тифус – отговорил
свещеникът.
-
Щом е така, аз ще остана
вън, защото досега не съм боледувал от тази болест и се боя да не се заразя.
При това имам жена и деца, които също така ще бъдат изложени на опасност.
-
Та и с мен е същото – кротко
отговорил свещеникът, и аз не съм боледувал до сега от тази болест и аз имам
жена и деца. Трябва, обаче, да дойдеш където ще отида, защото такова ни е
условието.
Работникът запитал
още:
-
След това къде ще отидеш?
-
При едни бедни деца, болни
от скарлатина. Баща им преди няколко дни се помина от туберколоза.
Без да дочака, какво
ще му каже по-нататък свещеникът, работникът отстъпил няколко крачки и рекъл:
-
Щом е така, аз съм доволен
от занаята си и не ще ти завиждам повече...