23 март 2015 г.

Христос ни разкри смисъла на богообщението в молитвата

 Молитвата е „въздух за душата”. Без молитва няма живот в Бога; без молитва душата „умира”. Духът на христовия раб изпитва нужда от молитва, а тя от своя страна представлява общение на създанието със Създателят. В тази връзка митрополит Антоний Сурожки споделя следната мисъл: „Ако същността на молитвата се състои в общуването на човека с Бога, в такова общуване, каквото е налице между човек и човек, то, естествено, между Бога и човека трябва да има истинско и дълбоко разбиране и родство.” Това разсъждение на приснопаметния митрополит звучи съвсем логично, защото самото общение предполага сродяване и единяване между две личности, както в случая - осъществяване връзката между човека и Бога.

          Хората, през цялата си история са търсили пътя към Бога, чрез различни начини за общение с Него. Но поради немощта си и нараняването на човешката природа от греха, опитите на човека за истинско и пълноценно общение с Господ не били истински пълноценни. За това Бог от вечност определил Спасител за падналото човечество. Този Спасител – нашият Господ Иисус Христос ни остави „думи за вечен живот(Йоан 6:68). Важна част от божието благовестие е и молитвата. В евангелието по св.ев.Матей 6-та глава (9-13ст.), както и в евангелието по св.ев.Лука 11-та глава (2-4ст.), Господ Иисус Христос ни дава образец за молитва, чрез която ние христовите следовници да се молим на Своя Творец. Въпросната молитва е известна като „Отче наш” – по първите думи от своето съдържание. Тя представлява именно онази връхна точка на молитвословие, дадено ни не от някой човек, а от Самия Бог.
          Ако обърнем внимание на заглавието на молитвата „Отче наш”, няма как да не ни направи впечатление простотата и същевременно дълбочината на тези две първи думи. Само по себе си въпросното заглавие представлява обръщение, не към кой да е, а към Самия Бог. Чрез тези слова още в самото начало мислите, чувствата и волята на молещия се биват насочени изцяло към Единия Бог. Същевременно тези две думи – „Отче наш”, свидетелстват и всеобщото бащинство на Нашия Създател – Който е „Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас.”(Ефесяни 4:6). Още чрез заглавието на молитвата образец, единението на създанието със Създателя започва да се осъществява, започвайки от първата крачка – насочване на цялото битие на човека към Бога, именно чрез това богооткровено обръщение – „Отче наш”!
Размишлявайки относно името на Господнята молитва, св.Йоан Златоуст казва: „Отче наш! О, какво изключително човеколюбие! Каква превисока чест! С кои думи да въздам благодарност на Подателя на тези блага? Виж, възлюбени, нищожността на твоята и моята природа, вникни в произхода й – в тази земя, прах, кал, глина, пепел, понеже сме създадени от земята и накрая се разлагаме в земята. И като си представиш това, се удивлявай на неизследимото богатство на великата Божия благост към нас, по която ти е заповядано да Го наричаш Отец, земния – Небесния, смъртния – Безсмъртния, тленния – Нетленния, временния – Вечния, билия вчера и преди, съществуващия преди вековете.” Чрез величие и смирение, чрез възхищение и славословие, светият отец изказва своите богоозарени слова, относно първообраза на всяка християнска молитва. Не случайно и Св.Църква, чийто Глава е именно Господ Христос, е отредила на всяко богослужение молитвата „Отче наш” да бъде произнасяна в Божиите храмове за славословие на Бога и духовно общение на богомолците. Както споменахме вече, има две места в св.Евангелие, където се съдържа въпросната молитва. Разликата в двете версии е нищожна - тя се състои във формални изменения, които не променят нито смисъла, нито съдържанието на молитвата. Тъй като в Православната Църква по-широко употребяваната версия на Господнята молитва е тази от евангелието по Матей, то в следващите редове ще разгледаме именно съдържанието й по въпросната версия.
Структурата на  Господнята молитва се изразява в няколко основни части:
-         1- Обръщение: „Отче наш, Който си на небесата!”
-         7-Прошения(просби отправени към Бога):
-         „Да се свети Твоето име;
-          да дойде Твоето царство;
-         да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
-         насъщния ни хляб дай ни днес;
-         и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
-         и не въведи нас в изкушение,
-          но избави ни от лукавия”
-          1- Славословие към Бога: „защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.”
Чрез тези смислово обособени части се разгръща дълбокото съдържание на молитвата „Отче наш” – Обръщението насочва вниманието на молещия се към Бог, прошенията, едно по едно, обхващат целия житейски спектър на християнина, а славословието утвърждава вярата на христовия раб в Господ и същевременно възхвалява Самия Създател. Христос, нашият Спасител, макар и кратко ни разкри смисъла на богообщението в молитвата, чрез която да придобиваме благодат в Бога.

Автор: Войден Божков 

Използвана литература:
1. „Библия”, СИ
2. еп. Димитрий ,(Ройстер), „Царството Божие”С.,2006
3. „Вяра, Надежда, Любов”, СИ
4. Николов.,Ив. Изяснение на четириевангелието. Евангелие по свети Апостол и евангелист Матей.С.2009

5. св.Йоан Златоуст „За молитвата Отче наш” С. 1991
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.