7 май 2015 г.

62 години от възстановяването на патриаршеското достойнство на БПЦ

На 10 май се навършват 62 години от акта по възстановяването на патриаршеския институт и признаването на Българския патриарх от всички поместни православни църкви. По този повод в Патриаршеската катедрала св. Александър Невски ще бъде отслужена празнична архиерейска св. Литургия и благодарствен молебен. Очаква се в богослужението да вземе участие Българският патриарх Неофит заедно с архиереите, членове на св. Синод и епископи на БПЦ. Литургията ще започне от 9:30 часа. От св. Синод приканват всички, които желаят да вземат молитвено участие и да влязат в радостта на благодатното събитие за живота на Българската православна църква, да се включат молитвено за слава на Бога и на св. Църква. 


История

На 19 февруари 1945г. бил подписан "Протокол за вдигането на съществуващата от години аномалия в тялото на Светата Православна църква...", а на 22 февруари с.г. бил издаден специален "Томос" от страна на Вселенската патриаршия, с който "ние благославяме автокефалното устройство и управление на Св. Църква в България, като определяме тя, наричана "Св. Православна Автокефална Българска Църква" и бидейки отсега нататък призната наша духовна сестра, да управлява и урежда своите работи независимо и автокефално според реда и суверенните права...". Така през февруари 1945г. диоцезът на БПЦ бил свит само в държавните граници, но тя пък получила пълна автокефалност.
Следващата стъпка и на правителството, и на Св. Синод била свързана с възстановяването на патриаршеското достойнство на БПЦ. Получил съгласието на държавната власт, съгласно новоутвърдения устав на 3 януари 1953г. Св. Синод решил да свика на 8 май с.г. църковно-народен събор, който да извърши акта по възстановяването на патриаршеския институт и да избере на вакантния предстоятелски престол първоиерарх, който щял да се титулува "Патриарх Български и Митрополит Софийски". За това предстоящо голямо историческо събитие Св. Синод уведомил всички православни църкви и ги поканил да изпратят свои представители.
На 8 май 1953г. в София тържествено бил открит Третият църковно-народен събор. Преди самото откриване в Синодалния параклис "Св. Цар Борис" била отслужена св. Божествена литургия, а в старата историческа църква "Св. София" била отправена молитва към Всеподателя Бога за добър успех на това дългоочаквано от всички събитие където бил отслужен тържествен молебен с водосвет. В словото си преди молебена Нам.-председателят на Св. Синод Пловдивският митрополит Кирил заявил, че "се свиква тоя трети по ред в новата история на нашата св. Църква Църковно-народен събор със задача да избере първия Патриарх на възстановената през 1870-1872г. Българска автокефална църква и да вземе още някои решения от църковно-устройствен и управителен характер".
Заседанията на събора се провеждали в големия салон на Българската академия на науките. Председател на събора бил Нам.-председателят на Св. Синод Пловдивски митрополит Кирил. Съгласно чл.29 от тогавашния Устав на БПЦ в Църковно-народния събор участвали: всички архиереи на действителна служба, по 3 енорийски свещеници и по 4 миряни от всяка епархия, по един представител от ставропигиалните манастири, главният секретар на Св. Синод, по един преподавател от Духовната академия и Софийската духовна семинария, 5 духовни лица с висше образование и 5 миряни-общественици, избрани от Църковно-народния събор с тайно гласоподаване, представител на Свещеническите братства и представител на Съюза на църковните служители.
Първият ден преминал в две заседания в тържествени речи, поднасяне на приветствия, проверка на делегатите, определяне на работните комисии и изработване на правилник за вътрешния ред на Събора. Също така било изслушано и "Изложение на Св. Синод за състоянието на Българската православна църква". На 9 май Църковно-народният събор продължил деловите си заседания, като били направени редица изказвания по "Изложението". По време на тези изказвания в залата влезли и заели местата си представителите на чуждестранните православни църкви, посрещнати от членовете на събора със ставане на крака и бурни и продължителни ръкопляскания. След това одобрени били предложените от Св. Синод малки изменения в  Устава на БПЦ и били избрани с тайно гласоподаване постоянни членове на Върховния църковен съвет.
На следващия ден, 10 май 1953г., съборът прераснал в Патриаршески избирателен събор, на който предстояла историческата задача да избере първоиерарха на св. ни Църква и по този начин да възстанови патриаршеския престол, издигнат в Xв. и залязъл в началото на XVв. След ранна св. Литургия, отслужена в Синодалния параклис, в приемния салон на Синодалната палата бил открит Патриаршеският избирателен църковно-народен събор. В него участвали 107 делегати с напълно редовни пълномощия. Съгласно чл.20 от Устава Св. Синод още на 27 април 1953г. определил с вишегласие трима митрополити като достойни за патриаршеския престол, които правителството одобрявало. Това били Кирил Пловдивски, Неофит Видински и Климент Старозагорски. В деня на избора от 107 гласували избиратели 104 дали своя глас за Пловдивския митрополит Кирил, за Видинския митрополит Неофит - 1 глас, а две бюлетини били обявени за недействителни. С радост и въодушевление членовете на Събора изпяли трикратно "Многая лета", а новоизбраният Български патриарх Кирил ги благословил. След това прочели вписаното в Кондиката на Св. Синод изложение на Събора, което било подписано от всички членове на Събора.
След това новоизбраният патриарх Кирил и всички членове на Събора се отправили за Патриаршеския храм-паметник "Св. Александър Невски", където ги очаквал многоброен вярващ народ. Главният секретар на Св. Синод Агатоникийски епископ Йона прочел от амвона на храма изложението на Патриаршеския избирателен събор за избора на Българския патриарх. Видинският митрополит Неофит, старши член на Св. Синод, поставил на патриарх Кирил новата патриаршеска панагия, а Доростоло-Червенският митрополит Михаил му предал патриаршеската бяла епанокамилавка с диамантен кръст. Видинският митрополит Неофит предал на патриарха и жезъла на патриаршеската власт, като прочел и специална молитва. От името на Св. Синод митрополит Неофит поднесъл приветствие, в което се казвало: "Велик ден е днес за св. ни Православна църква. Божият Промисъл благоизволи тя да бъде възглавена... Вие сте призован днес да заемете опразнения насила преди 560 години патриаршески престол. Сей ден, егоже сотвори Господ, ни изпълни с възторжена радост! Защото се осъществи вековният църковно-народен блян! Възстанови се и възглави историческият ни Патриаршески итститут...."
След отслужването на тържествен молебен, патриарх Кирил застанал на солея пред Царските двери и приемал поздравленията на представителите на Православните църкви и на официалните лица. Били му поднесени в дар енголпия, патриаршески жезъл, икони, кръстове, прибори от свещени съсъди и др. След това патриарх Кирил произнесъл първото си патриаршеско слово, в което между другото казал: "... Мое смирение поемам по Божия милост и според гласа на св. ни Църква нейното кормило, за да я водим съвместно със Светия Синод в пътя Господен за неин напредък и възход - во славу Божию...В това трудно дело на св. Църква аз имам и ще имам пълната подкрепа на моите любими събратя архиереите, които съставят и по светите канони и по устава на БПЦ Освещения събор за синодално ръководство и управление на църковното дело. Българските архиереи са блатодатно одарени и озарени служители на Великия Пастиреначалник, които неведнъж са показали, край своята ревност за Божието дело, голяма богопросветена прозорливост, здрав ум, добра съвест, отлична богословска образованост, съчетана с превъзходна култура. ... При такива изрядни качества и достойнства и при братската обич, на която от сърце и с признателност се радвам, аз дръзнувам да туря ръка на кормилото, с поглед устремен към светлите хоризонти на богообещаното бъдеще". Така на 10 май 1953г. официално била провъзгласена БПЦ за патриаршия, а за патриарх бил избран с вишегласие Пловдивският митрополит Кирил.
Още от деня на своето възстановяване Българската патриаршия била призната от Антиохийската, Грузинската, Руската, Румънската, Чехословашката и Полската православни църкви, чиито представители участвали на тържествената интронизация на Патриарх Кирил на 10 май 1953г. С писмо от 6 юни 1953г. Московският и на цяла Русия Патриарх Алексий, за втори път - по каноничен ред, известил, че Руската православна църква признава възстановената ни Патриаршия. По същото време Антиохийската патриаршия с писмо от 10 юни 1953г. и Полската православна църква с писмо от 19 юни 1953г. съобщили официално, че признават Българската патриаршия и нейния предстоятел. В края на 1954г. това направила и Александрийската патриаршия. През 1955г. Сръбската православна църква признала Българската патриаршия и започнала да поддържа каноническо общение с нея. Едно писмо с дата 25 декември 1955г. на Финландския архиепископ Герман свидетелства, че и Финландската православна църква признава нашата Патриаршия.
Благодарение на посредничеството на Антиохийската патриаршия, на Руската и други сестри църкви с поздравително писмо № 552 от 27 юли 1961г. и Вселенската Константинополска патриаршия най-сетне признала официално възобновената Българска патриаршия и установила каноническо общение с нея. В писмото отговор от 31 август 1961г. патриарх Кирил и Св. Синод отправят благодарност за това "дело на любов, мир и единство". През пролетта на 1962г. българска църковна делегация, начело с патриарх Кирил, осъществила едно историческо посещение на Вселенската патриаршия, на светите Източни патриаршии (Йерусалимска, Антиохийска и Александрийска) и светата Гръцка православна църква с посещение и на Света Гора. Възобновената Българска патриаршия тогава официално била призната от предстоятелите на Йерусалимската патриаршия и на Атинската архепископия (Гръцката църква).
В интерес на истината трябва да се посочи, че на всички църковни дейци след 9 септември 1944г. било пределно ясно, че БПЦ трудно би могла да се изгражда при настъпилите тежки условия. Затова те се стараели да задържат положението на едно заварено равнище и да забавят, доколкото е възможно, разрушаването на църковната институция в България. За осъществяването на тези свои виждания те възлагали надеждите си на патриарх Кирил. Доколко той успява да се справи с тази задача, тепърва това ще проучват изследователите на новата история на БПЦ.

Историята е взета от Българска Патриаршия (http://www.bg-patriarshia.bg).





Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.