14 февруари 2016 г.

Не ви ли мирише на мърша?

Не ви ли мирише на мърша? А на смърт?  Ако не ви мирише, значи сте добре, защото навсякъде вони. И може би всички сме виновни за тази воня...
Да обичаш Бога, да Му се молиш, да Му се уповаваш изцяло, е нещото, което ще промени живота ни, а и живота на всички. Старецът Паисий, който вече официално е провъзгласен за светец, но който несъмнено е бил такъв преди самата си канонизация, казва, че когато ние самите не се молим,  ставаме виновници за греха на нашия брат. „Когато брат ми греши, аз  съм виновен! Когато нещо лошо се случва  в света, аз съм виновен! Защо? Защото не се моля”. Тези думи са останали дълбоко в съзнанието ми и може би заради това и ги преразказвам така свободно. Тези думи обаче промениха мирогледа ми за света - наистина е така.
В апостолското четиво, определено за днешния ден, се казва: „Такъв първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва.
Нека да си поговорим за този Първосвещеник, Който ежеседмично се заколва за нас, както се казва в една от свещеническите молитви, че Той е едновременно принасящ и принасян в жертва. Първосвещеникът, който положи душата и тялото си за нас и ни ги даде, та чрез тях да вкусваме вечния живот - онази небесно-земна частица, която ни съединява с Бога. Представете си какво нещо – да се съединиш с Бога!
Толкова е непонятно, че  човек може да се измори да  мисли за това… Но какво означава да се съединиш с Бога? Едно такова съединяване е и промяна -  вътрешна и външна. Промяна не на земно, а на духовно ниво, но промяна, която влияе и на земното. За Първосвещеника, за Него е всичко: „Твоето от твоите. На тебе принасяме за всички и заради всичко”, това казва Църквата по време на Литургията. Принасяме се подобно на Първосвещеника и ние, и всичко наше, защото ние не принадлежим на нас, а на Този, който ни е дал живот. Всичко е Негово, но е и наше, защото сме му деца, чеда.
Дойде Първосвещеникът при нас, но ние го разпнахме, дойде, за да ни даде Кръвта си, Тялото си, ала ние ги не приемаме, не се съединяваме с Него... Дойде и Го похулихме, както похулихме и избраниците му - онези, които чрез Неговата благодат просияха в светийство. Именно тях ние отхвърлихме и подложихме на съмнение, а чрез тях и Него. И тези, чрез които ни се показа как да живеем, за да наследим живота вечен.
И не се съмнявайте, че последните времена са близо. О, де да не бяха близо! Тук са, пред прага и за жалост ще става все по-зле. Ние, хората, допуснахме мерзостта да седне в храма, но не в ръкотворния храм, а в храма на душите ни, на телата ни, а този  храм е най-свещен, храмът на Св. Дух! Допуснахме там да седне мерзостта на запустението! Коя е тая мерзост? Нашето нередание към молитвата, към съединението с Бога! Ние позволихме да се омаскари всичко свято, за да няма вече кой  да се даде за пример. Станахме по-зле от сатанистите, защото те поне открито служат на сатаната, а ние? Ние сме лъжци, престъпници, богоборци и лицемери, защото не смеем да назовем нещата с истинските им имена, защото се страхуваме за мястото си и за тялото си. А душата? Душата е вечна… И за нея повече ме е грижа, нежели за тялото…
И както св. Паисий казва, ще повторя и аз. Аз съм виновен за това, че се похулват светиите, аз съм виновен, че живеем грешно и не вярваме в Бога. Виновен съм, че народът ми греши и живее далеч от Църквата. Още повече съм виновен, че заради мен мнозина се отделиха от Църквата. Виновен съм заради това, че не се моля, за това, че не се уповавам на Бога и за това, че мнозина мои братя погинаха. Виновен съм, че има гонения в света, виновен съм, че светът ни мрази. Виновен съм за всичко!
Това не е изповед, а разговор за Първосвещеника, който дойде и ни очисти  от греха. Показа ни нов живот, който е много по-добър от този, който водим сега – на слепи скотове в калчище. Живеем, обезобразени, и не забелязваме колко грозни сме всъщност, духовно грозни. Общество на мъртви души, готови да запушат и малкото светлина, която идва от Небето. От проповедници и запалени факли и светилници, каквито сме призовани да бъдем, се превърнахме в източници на зловоние и смрад, в гонители, а не в проповедници на Словото. 

Жалка е цялата картина на днешния свят и накъдето и да се обърна, мирише... Мирише на развала, на мърша, на смърт... А вече сме издълбали дъното…

Автор: Ангел Карадаков
снимка: hehemehe.blogspot.bg
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.