*В тази рубрика ще публикуваме кратки съвети на Св. Отци на Православната Църква. Поместените текстове тук са от книгата "Бисери от духовната съкровищница на Св. Отци". Надяваме се именно тук да намерите отговора на много житейски проблеми.
Както пчелите приготвят меда, като събират нектар от много и различни цветове, но му придават един вкус, така и ние нека се ползваме от меда на отците, събиран в различно време, но съдържащ една и съща благодат и едно духовно учение. (Св. Йоан Златоуст)
Внимавай във всяко четиво, защото словата на светците са слова Божии, а не човешки; влагай ги в сърцето си и ги пази добре, защото Божиите слова са слова на живота, и тоя, който ги има в себе си и ги пази, има живот вечен. (Св. Симеон Нови Богослов)
Едни свети отци съвсем съзнателно са писали просто, съобразявайки се с времето и хората, за които са писали... Други са писали на висок стил, защото ако всички биха писали просто, никой от учените нямаше да получи полза и поради простотата на словото щеше да счита написаното за нищо; но същевременно никой от неуките не би получил полза, ако всички отци пишеха високо, защото нямаше да разбира силата на казаното. (Свщмчк. Петър Дамаскин)
Понякога става така: един светец по един и същи въпрос днес казва едно, а утре - друго. Ако слушащият има значение и опитност, ще разбере, че в това няма противоречие. Случва се и следното: за едно и също изречение от Божественото Писание един казва едно, а друг - друго, защото често и едното и другото са внушени от Божията благодат съобразно времето и състоянието на хората. (Свщмчк. Петър Дамаскин)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
АГИОЛОГИЯ
Светец е този, който е чист от злото и от греховете. (Св. Антоний Велики)
Когато преразказваме житията на светиите, прославили се с благочестие, преди всичко прославяме Владиката, прославян в Своите раби. (Св. Василий Велики)
Ние ублажаваме светиите и желаем и за себе си техните венци, но не искаме да подражаваме на техните подвизи. Или мислите, че те са се удостоили с венци без трудове и скърби, както на вас ви се иска? (Св. Ефрем Сирин)
Светиите - това са лекари, които непрестанно се грижат за нашето здраве, защото имат в себе си лекарството на живота, изцелението на душата и тялото, духовното лекарство, изцеряващо и душата и тялото. (Св. Ефрем Сирин)
Светия е този, който е осветил и напълно е очистил вътрешния си човек. (Св. Макарий Египетски)
Да подражаваме на светиите, тях нито скърбите са ги побеждавали, нито покоят ги е разслабвал, както сега става с мнозина от нас, като с нестабилни хора, които от всеки напор на вълните биват залети с вода и потъват. (Св. Йоан Златоуст)
Както човекът, който гледа към слънцето, не прави светилото по-светло, а осветява собствените си очи, така и този, който почита мъченика, не го прави по-славен, а получава от него освещаващо благословение. (Св. Йоан Златоуст)
Когато си спомним за светиите, ако сме в безгрижие - се пробуждаме, ако сме в безстрашие се устрашаваме. (Св. Йоан Златоуст)
Споменът за светиите обикновено ни избавя от душевен смут, предизвикан от злите и нечисти духове и непристойни помисли. (Св. Йоан Златоуст)
Такъв е обичаят на светиите: ако направят нещо лошо, тържествено го показват, всеки ден стават и го правят открито за всички; ако пък нещо благородно и велико извършват - крият го и го предават на забрава. (Св. Йоан Златоуст)
Душите на светиите са такива, че те и на страдащите съчувстват, и на щастливите не завиждат, а се радват, веселят, утешават, като виждат тия, които получават благодеяния. (Св. Йоан Златоуст)
Душите на светиите са изпълнени с кротост и човеколюбие като към своите, така и към чуждите; те състрадават дори на бесловените. (Св. Йоан Златоуст)
Не само освобождението от греховете те прави свят, но също така присъствието на Св. Дух и обогатството но добри дела. (Св. Йоан Златоуст)
Когато някой има православен мироглед, живее богоугодно и се прослави от Бога чрез благодатта на Св. Дух, тогава му се въздава похвала и облажаване от цялата Църква на верните и от всичките нейни учители. (Св. Симеон Нови Богослов)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
АД
Адът - това е нескончаемо мъчение, непроницаема тъмнина и безотрадна геена, незапиващ червей, неспирен плач, непрестанно скърцане със зъби, неизцелима скръб, нелицеприятен съдия, безпощадни служители, горчиви сълзи и вечен плач. (Св. Ефрем Сирин)
И с геената, и с други мъчения Господ ненапразно устрашава тия, които престъпват Неговите заповеди, тия, които са станали роби на плътските страсти и вършат всяко дяволско дело, които са отхвърлили от себе си страха Божий и ни най-малко не чакат бъдещето. Такива ще бъдат предадени на изброените по - горе мъки. (Св. Ефрем Сирин)
Като слезем в ада, където никой не може да се изповяда и от където вече никой няма да ни освободи... тогава ще трябва в притеснение и дълбок мрак и при пълна липса на утешители да търпим безконечното наказание и да станем ненасищаща храна за всепояждащия огън. (Св. Йоан Златоуст)
Ненапразно Бог ни устрашава с геената - така я прави несъмнена, а чраз страха цели да ни направи по-добри. (Св. Йоан Златоуст)
Щом думите са безсилни да изразят жестоките страдания, които търпят хората, изгаряни тук (на земята), то още по-малко могат да бъдат описани страданията на измъчваните там (в ада). Тук поне всички страдания свършват за няколко минути, а там опалваният грешник гори вечно и не изгаря. (Св. Йоан Златоуст)
Дяволът затова убеждава някои да мислят, че няма геена, за да ги вкара в нея. Бог обратно, устрашава ни с геената и я е приготвил, та като знаем за нея, да живеем така, че да не попаднем в нея. (Св. Йоан Златоуст)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
АНГЕЛИ
Ангелите идват и ни посещават не по своя воля и власт. Защото главната цел на живота им, съобразно тяхната природа, е да отправят своя взор към Божията красота и непрестанно да славят Бога. Общението с нас, човеците, и грижата за нас е за тях малко странично дело. (Св. Василий Велики)
Има Ангели и Архангели, Престоли, Господства, Начала, Власти; но не само тия чинове съществуват на небесата, има безкрайни множества и неозброими племена, които никакви думи не могат да изобразят. (Св. Йоан Златоуст)
Ангелите не само защитават, но и ръководят вярващите да не се препъват. (Св. Йоан Златоуст)
Под "ангели" разбирай също така и богоносните мъже, които имат знание за Бога, пазят ни и ни ръководят във всички пътища, т.е. в живота, за да не се препънем о камъка на съблазънта. (Св. Йоан Златоуст)
Ангелите присъстват навсякъде и особено в дома Божий, където предстоят пред Царя, всичко е изпълнено с тия безплътни сили. (Св. Йоан Златоуст)
Щом бесът има така сила, че може и против волята на човека да го склони и да го привлече към себе си поради отпадането от истинния чин на своята природа, то колко по-силен е Ангелът, възприел в определено време Божията повеля да направи по-добро цялото разположение на човека? (Св. Йоан Карпатски)
На ангелската природа е свойствено да не греши, защото Ангелите са силни по крепост и облечени в божествено одеяние на Св. Дух, без Когото не е възможно да не се греши. (Св. Симеон Нови Богослов)
Ако чон.век нямаше Ангел Господен, който да го пази, не би могъл да избегне бесовските клевети и смъртоносни мрежи. (Св. Никита Стифат)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
БЕДНОСТ
Беден е не този, който няма нищо, а този, който желае много... (Св. Йоан Златоуст)
Бедността ни на-малко не е препятствие за гостоприемството. (Св. Йоан Златоуст)
За бедния бедността не може да бъде пречка за даване на милостиня поради неговото душевно богатство. (Св. Йоан Златоуст)
Бедността не е нещо добро, но правилното й използване е добро. (Св. Йоан Златоуст)
Ако понасяш мъжествено бедността, благодарейки на Господа, това ще ти послужи като повод и основание за получаване на венци; а ако заради нея хулиш Създателя и осъждаш Неговия Промисъл, ти я употребяваш за зло. (Св. Йоан Златоуст)
Ако бедността беше зло, всички бедни щяха да бъдат зли; щом мнозина от бедните са стигнали небесата, следователно, бедността не е зло. (Св. Йоан Златоуст)
Не трябва да униваме поради бедността, а да търсим това богатство, което се състои в добри дела, и да избягваме онази бедност, ни вкарва в грях. (Св. Йоан Златоуст)
Убойте се всички, които обиждате бедните! Вие имате и сила, и богатство, и пари, и благосклонността на съдиите; но те имат оръжие, което е по-силно от всичко това - стоновете, риданията и обидите, които търпят, защото всичко това привлича помощта от небесата. Тези оръжия разоряват къщи, разрушават основи, унищожават градове, погубват цели народи. Толкова е голяма грижата на Бога за страдащите. (Св. Йоан Златоуст)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
БЕДСТВИЯ
Никой да не дръзва да изследва причините за скръбните събития; защо има суша, защо има гръмотевици, град. Това е за нас, които сме с неразкаяни сърца, и се покайваме само когато биваме поразявани. (Св. Василий Велики)
Глад, суша, дъждове - това са някакви общи язви за цели градове и народи, чрез които са наказва злото, престъпило мярата. (Св. Василий Велики)
Земетресението е като глашатай, който на всички предвъзвестява Божия гняв. То става предварително, та да можем от страх да станем по-добри и да отклоним от себе си наказанието. (Св. Йоан Златоуст)
Да предоставим на Бога времето за прекратяване на бедствията, а самите ние само да се молим, да живеем благочестиво, защото нашата работа е да се обърнем към добродетелта, а прекратяването на бедствията - това е Божие дало. (Св. Йоан Златоуст)
Владиката на всичко, Който държи в ръката Си цялата вселена, разтърсва земята със земетресения не за да я преобърне, а за да обърне към спасение хората, които живеят непорядъчно. (Св. Йоан Златоуст)
Ако сме в състояние с благодарност да понасяме случващите се бедствия, ще изгладим значителна част от нашите грехове. (Св. Йоан Златоуст)
Бедствията при всички хора стават поради тях самите, поради собствената им вина, когато с делата и постъпките си сами отхвърлят доброто и така се подлагат на наказания. (Св. Йоан Златоуст)
Бедствията постигат праведните за тяхно изправление и подбуждане към благоразумие, а грешните - като неизлечимо болни - за наказания и мъки. (Св. Йоан Златоуст)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
БЕЗГРИЖИЕ
Не е толкова страшно да паднеш в дълбините на злото, колкото това - като паднеш, да останеш в тях. Н е е толкова нечестиво да паднеш в дълбините на греха, колкото - като паднеш, да оставаш безгрижен. (Св. Йоан Златоуст)
Някой от отците разказвал: "Един подвижник водел внимателен живот. Веднъж му се случило да прояви малко нерадение, но веднага си казал: "Душо, докога ще бъдеш нерадива за своето спасение? Нима не се боиш от Божия съд? Нима не си предадена на вечни мъки? Не си ли обхваната от безгрижие?" След тези думи той отново започнал да се труди за Бога.
Когато стоял на молитва, дошли демоните и започнали да го притесняват. Той им казал: "Докога ще ме безпокоите? Не ви ли стига моето предишно нерадение!" Демоните му казали: "Когато ти беше безгрижен, и ние бяхме безгрижни към тебе; когато ти отново въстана против нас, и ние въстанахме против тебе." Като чул това, той още повече усилил подвизите си и преуспявал с Божията благодат". (Патерик)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
БЕЗДЕЙСТВИЕ
Някой от премъдрите, показвайки, че безделието е донесло зло на всеки, в беседа за слугите е казал: "Употребявай го на работа, за да не остава празен" (Сир. 33:28). (Св. Йоан Златоуст)
Тяло, останало в бездействие, остава болезнено и безобразно, а онова, което е в движение, труди се и понася утежненията, е благообразно и здраво; същото става и с душата.
(Св. Йоан Златоуст)
Не, няма нищо в света, което да не се е развивало от бездействие. (Св. Йоан Златоуст)
Няма нищо по-безполезно от човек, който прекарва времето си в бездействие и разкош.(Св. Йоан Златоуст)
Бездействието вреди на всичко, дори и на телесните членове. Ако окото или устата, или стомахът, или друг някой орган не изпълняват своята работа, ще заболеят; но нищо не е така потърпевшо от бездействието, както душата. (Св. Йоан Златоуст)
От всичко най-неприлично и несвойствено за християнина е да търси бездействие и покой; нищо не е така противно на нашето призвание и войнство, както силната привързаност към настоящия живот. Твоят Владика бе разпнат, а ти търсиш покой? Твоят Владика бе прикован, а ти се предаваш на удоволствия? Това ли е задачата на благородния войн? (Св. Йоан Златоуст)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
БЕЗСРАМИЕ
Преподобни Дионисий, като влязъл в селището Света Екатерина, видял безсрамни танци на девици и юноши. Огорчен от толкова явни съблазни и сатанинско тържество на разврата, блаженият се доближил до тълпата девици и кротко им казал: "Защо вие, бидейки девици, така безсрамно играете с юношите, пеете съблазнителни песни, възбуждащи сладострастието и във вас, и в тях? Забравяте, че смъртта и Божият съд са близо до вас!"
Девиците се смутили и мълчали, освен една, която с насмешка отговорила: "Ах, вие, лъжемонаси! Какво те е грижа за нас? Гледай себе си. Самите вие живеете лошо, а другите учите на целомъдрие."
"Благословен е Бог, Който всичко прави за полза на човека! - строго произнесъл старецът. - За да се научат и другите на скромност, ти ще бъдеш пример за това колко страшно наказва Господ девическото безсрамие!" - като казал това, той се отдалечил.
След това нечестивата девица, преди да стигне до къщата на баща си, била нападната от бяс: пяна ѝ излизала от устата, тръшкала се на земята и била в крайно жалко състояние. Поразени от такова нещастие, родителите ѝ не знаели какво става с нея. Тогава една от приятелките на нещастната, която била свидетелка на нейното безсрамие пред светия старец, разказала за случилото се. Родителите ѝ намерили преподобния, паднали в нозете му и смирено го молели за своята дъщеря.
Незлобивият старец, трогнат от сълзите на родителите, се помолил и бесноватата се изцелила. Та в знак на благодарност към Бога Му посветила своето девство и завършила живота си в покаяние. (Патерик)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
БЕЗСТРАСТИЕ
Който обича човешката слава, той не може да бъде безстрастен, защото в него обитават ревността и завистта. (Преп. авва Исаия)
Докато чове не приготви от сърцето си осъждането, той остава чужд на безстрастието. (Преп. авва Исаия)
Безстрастието не се състои само в това да не усещаш страстите, но и в това да не ги приемаш в себе си. (Преп. авва Исаия)
Когато липсва обектът на страстта, не мисли, че си придобил съвършеното безстрастие. Когато обектът се появи, а ти останеш недокоснат нито от него, нито след това от спомена за него, тогава знай, че си навлязъл в пределите на безстрастието. Но и тогава не бъди безгрижен: защото макар и дълговременната добродетел на умъртвява страстите, ако проявяваш невнимание, те отново ще се възбудят. (Преп. Максим Изповедник)
Нека направим светите ангели свои приятели чрез безстрастен живот, та когато напускаме този свят и те дружелюбно да ни възнесат при Владиката. (Преп. Теодор Студит)
Чудно ще е някой, който винаги доволно се насища с ястия, да може да придобие безстрастие. (Преп. Теодор Едески)
Този, който истински се подвизава, може да постигне освобождаване от страстите, т.е. безстрастие. Който получи Божията благодат, може да се възвиси до състояние на душевно и телесно безстрастие, и не само да не бъде обезпокояван от страстите, когато беседата или вкусва храна заедно с жени, но да не получава никаква вреда дори когато се намира насред града и чува там пеене, музика, вижда смеещите се, забавляващите се, и танцуващите. Писанията на светиите свидетелстват, че такива хора действително има. Немалко свидетелства за това има написани и в историята и житията на светиите.
За безстрастие се приема всеки подвижнически труд на благочестивите, всяко доброволно лишение и строгост към себе си във всяко отношение. Първата работа на подвизаващите се по Бога е да избягат от света и от всичко, което е в него. Свят аз наричам сегашния живот, тоест - този временен век. Под това, което е в света, разбирам всичко, което ни заобикаля, което Господ ни заповядва да оставим и да избягаме, тоест - да оставим баща, майка, братя, сестри, сродници, приятели, имения, пари и изобщо всяко богатство.
Това се изисква не защото тези неща са забранени и вредни, а защото, намирайки се сред тях, ние не можем да избегнем пристрастието си към тях. Побеждаваният от похотни сласти, ако не отсече причините, възбуждащи греховните сласти, и не се отдалечи от тях, не може по никакъв начин да си освободи от тяхното робство. (Преп. Симеон Нови Богослов)
Светото безстрастие е като кръгъл вечец, който обкръжава светиите, като ги затваря в себе си, отвсякъде ги покрива като шатра, запазва ги невредими не само от всеки грях, но и от всяка лоша мисъл, прави неизкушими и свободни от всички врагове, и недостъпни за тях. (Преп. Симеон Нови Богослов)
До светлината на безстрастието страстта не може да се доближи, както сянката - до слънцето или тъмнината - до светлината. (Преп. Симеон Нови Богослов)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
БЕСЕДИ
По време на беседа не скривай това, което е нужно и полезно за всички присъстващи; само приятното излагай буквално, а тежкото - под формата на притчи. (Преп. Марк Подвижник)
Не се разпростирай в дълги беседи с тоя, който не те слуша с добро сърце, та да не би, като му доскочее, да му станеш омразен. (Преп. Никодим Светогорец)
Няколко монаси, като излезли от килиите си, се събрали заедно и беседвали за вярата, монашеското подвижничество и за начините на богоугаждение. Двама старци от беседващите видели ангели, които държели монасите за мантиите им и хвалели беседващите за Божията вяра. Старците премълчали за видението. Друг път монасите пак се събрали на същото място и започнали да говорят за някой брат, паднал в грях. Тогава светите старци видели смърдящ глиган и като осъзнали своя грях, открили на останалите за видените ангели и за глигана. (Патерик)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
БЛАГА ЗЕМНИ
Нека не се учудваме на настоящите блага, за да се удивляваме на бъдещите, или по-точно - да започнем да се удивляваме на бъдещите, за да не се учудваме на настоящите. (Св. Йоан Златоуст)
Търси бъдещите блага и ще получиш настоящите; не търси видимите - и непременно ще ги получиш. (Св. Йоан Златоуст)
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
