Земната и Небесната Църква се съобщевет помежду си чрез молитвите, вярата и любовта. "Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават. Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява." (Пс. 144:18-19). Но особено Той се вслушва в молитвите на праведниците: "голяма сила има усърдната молитва на праведника" (Як. 5:16).
В материалния свят нищо не изчезва безцелно, така се случва и в светът на духовното. Не напразно е казано: "Сърце на сърцето тежи", особено добре известно е това на майчиното сърце. Съществуват много такива примери от живота. Широко известен е случаят с преподобни Сергий Радонежски. Приятелят на Св. Сергий - Св. Стефан епископ Пермски, пътувал веднъж из своята епархия в Москва.
Изравнявайки се с манастира на своя приятел, той се изправил в шейната, казал молитва и се поклонил по посока на манастира, казвайки: "Мир тебе, духовни братко". Преподобни Сергий в това време бил на трапезата. Разумявайки духовното приветствие на Стефан, той станал от трапезата, казал молитва, поклонил се по посока на мястото, където се намирал епископ Стефан, и изрекъл: "Радвай се и ти, пастире на Христовото стадо, мирът Божи да пребивава с теб". За това, как светиите, пребиваващи в славата небесна, узнали вътрешния мир на човека, се разказва в много жития. Водещият историк В.О. Ключевски бил прекрасен познавач на житийната литература и на историчността на житията на светиите.
Пророк Иеремия се обръщал с молитви към Бога. Господ му казал, че дори Моисей и Самуил да ходатайстват за юдейския народ, и техните молитви не биха помогнали: "И рече ми Господ: да се изправеха пред лицето Ми дори Моисей и Самуил, душата Ми пак няма да се приклони към тоя народ; отпъди ги от лицето Ми - нека си отидат. И ще напратя върху им четири вида смърт, казва Господ: меч, за да убива, кучета, за да разпокъсват, небесни птици и полски зверове, за да изяждат и изтребват" (Иеремия. 15:1,3).
Иеремия тогва бил в Църквата земна, а Моисей и Самуил - в Църквата Небесна. Това свидетелства за предстателството на светиите за живеещите на земята.
Юда Макавей видял във видение молещия се първосвещеник Оний, който на свой ред видял мъж, молещ се още по-усърдно за юдейския народ, така нуждаещ се от спасение, т.е. пророка Иеремия: "Съновидението му беше такова: той видял Ония, бивш първосвещеник, мъж честен и добър, почтен на вид, кротък по нрав, сладкодумен, който от детинство бе ревностно усвоил всичко, що досягаше добродетелта, - видял го, че с прострени ръце се моли за целия народ иудейски. След това се явил друг мъж, украсен със седини и блясък, обкръжен с чудно и необикновено величие. И Ония казал: "този е братолюбецът Иеремия, пророк Божи, който се много моли за народа и за светия град"." (2 Мак. 15:12-14).
Преподобният Серафим Саровски, преподобният Амвросий Оптински и други не отваряли писмата, а прозрявали съдържанието им, и по един или друг начин, отговаряли на всяко едно от тях.
Много хора росят молитвите на светиите за различни нужди. Молитвата е потребност и на праведниците. Светиите не могат да съществуват без молитви, техните молитви са благоприятни на Бога. Ако Господ не чува и не изпълнява нашите молитви, то светиите са приятни на Бога, като кадилен тамян.
Чувайки нашите молитви, светиите не могат да останат безразлични към нашето състояние. Просвещавайки със святост и благодат, те помагат и на нас, взаимствайки тази благодат, която получават от Христа, Източникът на благодатта. Така, луната, която осветява земята нощем, приема светлината от слънцето, и тази светлина ни е приятна.
Бивайки, все още в тяло, много светии са помагали на хората. Така, Моисей е искал заличаване на греховете на еврейския народ от Книгата на живота, а апостол Павел искал да бъде отлъчен от Христа заради юдейския народ. Тялото е подобие на сянка от облак, който закрива слънцето. Тялото е тъмница на духа, и освобождавайки се от тази тъмница, светиите ходатайстват за нас.
Ако молитвата още приживе има голямо значение, толкова повече молитвите на светиите ни помагат, когато се развръзват възлите с тялото. Ние сме обкръжени от злото и призоваваме светиите, за да пронижат молитвите им ефирното пространство. Те знаят нашите трудности, нашите нужди и, подсилвайки нашите молби чрез молитвите си, ги възнасят към Бога. Свети Кирил Йерусалимски в своята "Беседа за Литургията" учи: "Заставайки на молитва, ние трябва да призоваваме патриарсите, пророците и другите ветхозаветни праведници, а така също новозаветните светии, за да може чрез техните молитви и застъпничество Бог да приеме нашето моление". Св. Василий Велики в "Слово на Четиридесетте мъченици" казва: "Скърбящите да прибягнат към Четиридесетте мъченици, и към тях да прибягнат веселящите се: едните да придобият освобождение от скърбите, а на другите да се сбъднат упованията. Тук ще видим благочестива жена да се моли за своите деца, за съпруга си на път, за здравето на болен. Обръщайте се с вашите моления към мъчениците."
Православната Църква призовава: "Господи, Иисусе Христа, Сине Божи, по молитвите на Твоята Пресвета Майка, на преподобните и богоносни наши отци и на всички светии помилуй и спаси нас". Светците оказват влияние и ни помагат не със своята сила, а посредством благодатта и светостта, изхождайки от едната и благодатна Глава на Църквата - Иисус Христос.
Членовете на земната Църква призовават в молитвите си тези, които принадлежат към светиите на Небесната Църква, и те ни оказват помощ по три начина:
- чрез невидима сила;
- чрез своите явявания;
- чрез различни средства;
... очаквайте още...
из "Православен Катехизис" - И. А. Глухов, Санкт Петербург 2010
