22 юли 2014 г.

Очите на една девойка.

Някога живяла една девойка, която много мразела себе си за това, че била сляпа. Тя мразела всеки, освен обичания от нея момък. За нея той винаги бил тук. Веднъж му казала: „Ако някога мога да видя света, бих се омъжила за теб”. Един ден някой й дарил очи.

Когато й свалили превръзките от очите, тя можела да види всички, включително и своя любим. Той я попитал: „Сега, когато виждаш светлината, искаш ли да се омъжиш за мен?” Тя го погледнала и забелязала, че той е сляп. Гледката на неговите затворени клепачи я шокирала: тя не била очаквала това! Самата мисъл, че ще трябва да ги гледа цял живот, я накарала да откаже да се омъжи за него. Нейният момък си отишъл със сълзи и няколко дни по-късно й написал писмо: „Пази очите си добре, мила моя, защото преди да станат твои, тези очи бяха мои”. 

21 юли 2014 г.

Храмов празник в гр. Петрич.

На 20 юли Храм "Св. Пророк Илия" гр. Петрич отпразнува своя храмов празник. Още от вечерта, храмът и дворът около него бяха препълнени с християни, дошли да уважат празника на Св. Пророк Илия и в частност храмовия такъв. На следващия ден, Св. Божествена Литургия отслужи протойерей Михаил Хаджииванов, служещ в Катедралния храм "Св. Успение Богородично". В своята проповед той наблегна на живота на Св. Пророк Илия и как Бог се открива именно на онези, които Го обичат. След Св. Литургия в двора на храма бе отслужен и водосвет, раздадена бе и нафората. 

20 юли 2014 г.

„Ангел в плът, стълб на пророците”.

На днешния ден светата Църква, братя и сестри,изправя пред нашия духовен поглед един велик старозаветен пророк, „Ангел в плът, стълб на пророците” , - както е наречен той в неговия тропар.- Това е свет пророк Илия, за когото свещения писател Иисус, син Сирахов, пише: „Дигна се пророк Илия като огън, и словото му беше като светило” /48:1/
          Старозаветните пророци бяха особени Божии избраници, повикани от Бога  и изпращани да подканят хората да изпълняват своите религиозно-нравствени задължения, да ги изобличават за вършени грехове, да ги призовават към покаяние и изправление, да поучават царе, да обявават Божии присъди над народии страни и да предсказват бъдни събития.
          Св.Епифаний Кипиръски съобщава за рождението Илиево следното поучително предание: „Когато се родил Илия ,бащо му Савах видял във видение, че благообразни мъже преветствали детето, повивайки го в огън и го хранели с огнен плъмък.” Бащото обявил това видение в Йерусалим на свещениците, които му казали: „ Не бой се! Твоят син ще живее в светлина и ще съди Израиля  с меч и огън.” –Името Илия значи: „Сила Господня”.-По мястото  на рождението си той се нарича „Тесвитец”.

19 юли 2014 г.

Величание за св. пророк Илия.

Величаем тя, Пророче Спасов Илие, и чтим светую память твою. (2)
Благословен Господь, Бог Израилев, яко посети и сотвори избавление людем Своим. Аллилуия.
И воздвиже рог спасения нам в дому Давидове, отрока Своего. Аллилуия.
Клятся Господь Давиду истиною и не отвержется ея. Аллилуия. Тамо возращу рог Давиду, уготовах светильник помазанному Моему. Аллилуия.
Сильно на земли будет семя Его. Аллилуия.
Род правых благословится. Аллилуия.

"Богослужебни книги" - нова рубрика на блог "Добротолюбие".

Представяме ви новата ни рубрика - "Богослужебни книги". Чрез нея бихме желали да разпространим в интернет пространството текстовете, които се използват в Православното Богослужение. Текстове, които са малко известни, които обикновения християнин не би могъл да прочете. 
Св. Отци ни съветват да четем църковни, богослужебни и духовни книги редовно, като казват: "Трябва да се чете колкото се може повече, докато има възможност. Това се дава от Господа, а след това се отнема. Четенето пък ще се претворява в дело постепенно, не веднага. И древните не живеели с една книга, а вземали от един старец едно, от друг - друго.

Подвижникът и разбойникът.

 Живял някога един старец, подвижник и постник, който се подвизавал в пустинята цели седемдесет години в пост, бдение и молитва. Макар че работел за Господа вече толкова години, никога не се смятал за достоен да получи видение или откровение от Него. Размисляйки дълбоко за това, той си казал: „Не зная, може би моят постнически живот по някаква причина не е угоден на Бога, моите трудове и подвизи не са Му приятни и поради това не мога да се удостоя с откровение или чудо”.
Размисляйки за тези неща, старецът започнал да задава въпроси на Бога и настойчиво да Го умолява с думите: „Господи, ако моят постнически живот Ти е угоден и ако приемаш моите трудове, аз – грешният и недостоен – Те моля да ми дадеш макар и малка частица от Своите дарове, за да узная чрез чудо, че си чул моите молитви, и така, окрилен и просветлен, да продължа да се подвизавам”. Когато светият старец се молел и просел всичко това в молитва, чул Божия глас, който му казал: „Ако искаш да видиш Моята слава, иди във вътрешността на пустинята, и чудото ще ти се открие”.
Като чул този глас, старецът веднага излязъл келията си и се отправил към вътрешността на пустинята. По пътя го срещнал един разбойник, който, като видял стареца, свирепо се нахвърлил върху него и искал да го убие. Хванал го и му казал: „Добре, че попаднах на тебе, старче, иначе как бих могъл да свърша своята работа и да се спася?! Ние, разбойниците, вярваме, че всеки, който извърши сто убийства, със сигурност ще влезе в рая. Така аз, трудейки се усърдно, извърших деветдесет и девет убийства и понеже не ми достига само едно, много се стараех да извърша и стотното убийство, и така да се спася. Наистина ти благодаря, старче, задето днес ще отида в рая заради тебе”.

18 юли 2014 г.

„Няма по-голяма любов от тая, да положиш душата си за своите приятели”.

Днес България, българите отбелязваме 177 години от рождението на един от най-великите хора, най-великите личности живяли някога по Българската земя. Отбелязваме 177 години от рождението на човека, заслужено наредил се до св. св. Кирил и Методий, св. цар Борис - Покръстител Български, наредил се до св. Паисий - монаха от Хилендар, до св. Софроний - епископ Врачански, до светите Баташките и Новоселски мъченици. Отбелязваме 177 години от рождението на великия и незабравим „Апостол на свободата” - йеродякон Игнатий – Васил Левски. 
Този велик човек, тази незабравима личност е оставил голям белег в историята на България. Хубаво е днес да си спомним, да помислим за завета на йеродякона Игнатий. Заветът на този велик Българин е преизпълнен с любов, любов небесна, животворяща, живителна и изкупителна, защото „няма по-голяма любов от тая, да положиш душата си за своите приятели”.