11 Неделя след Петдесетница.

Проповедта за тази Неделя може да видите тук.

29 август 2014 г.

Покайте се, защото се приближи Царството Божие.

Славното Предтечево посичане беше някакъв Божествен промисъл, за да се проповядва пришествието и на затворените в ада; да ридае Иродиада, поискала беззаконното убийство, тя не възлюби Божия закон и вечния живот, но временния и суетния.


Днес е един от най-тъжните дни за Църквата Христова, за християните, за всички онези, които почитат паметта на Св. Йоан Предтечата на нашия Господ Иисус Христос. В самия тропар на празника ние виждаме как Църквата приема това посичане, този мъченически венец, с който е окичена главата на Господният Предтеча. Църквата го приема като някакъв Божествен промисъл, промисъл за проповядване и на онези, дето са в ада, та никой да не каже, че не  е чул за всемирното изкупление на света, за всемирното очистване и изкупване на греха дошъл чрез непослушанието.
След като Адам и Ева били изгонени от Рая, те поселили земята в очакване на това - да дойде Спасителят на света, така било обещано на Ева, че от нея именно ще се роди Спасителя, Който ще изкупи греха, който са сторили. Но тъй като с идването на греха цялата природа се изменила и „в света дойде смъртта”, всички хора след своята кончина отивали в ада, праведните не се мъчили там, а присъствали на специално място в очакване на идването на Спасителя Христос, Който щял да изведе от това място на мъката и страданието всички, които са служили Богу вярно през целия си живот. Именно на тези хора Св. Йоан отишъл да проповядва, но не само на праведниците, но и на грешниците, които пребивавали в ада, та всички да знаят, че е простен грехът на прародителите.

28 август 2014 г.

In Memoriam Валери Петров

Чаршаф и Щипка за пране

- Ах, как боли! Недей ме стиска!
Защо тъй злобна си по нрав? -
към Щипката изписка
простреният Чаршаф.
Дочула неговата вопла,
смили се Щипката и - хоп-ла! -
по своя стар адет,
от вятъра подет,
Чаршафът литна от въже и прът...
Сега ще трябва пак да го перат!
Четецо, тъй е: съвестта ни щипе,
но всеки, който има малко пипе,
разбира, че, макар да ни боли,
тя прави го, нали,
за да не литнем - фъррр! - във ветрен час
към локвата, очакваща сал нас!

Панихида за Негово Величество Цар Борис III

Днес се навършват 71 години от трагичната кончина на последния Български цар, Негово величество цар Борис III. По този повод в Рилската Св. Обител, където е погребан царят - Обединител бе отслужена панихида. Молитвеното последование  оглави Негово Преосвещенство Адрианополски Епископ Евлогий в съслужение с манастирското братство. На панихидата не присъства Негово Величество Симеон Сакскобургготски, но имаше негови представители. На края на панихидата, Игуменът на Рилската Св. Обител призова всички присъстващи да се молят за душата на починалия Български владетел.







26 август 2014 г.

БРАКЪТ ТЕ УЧИ КАК ДА ЖИВЕЕШ В РАЯ

За кризата в обществото,  в семейството и в нас самите. За проблемите и решението им си говорим със свещеник Владимир Дойчев от столичния храм „Св. преп. Наум Охридски”.


     -      Отец, на какво се дължи кризата в обществото ни в материален и в духовен план?

       -      На липсата на съпричастност. Сигурно би било по-правилно да кажа, че е заради липсата на любов, но християнската представа за любов е нещо много голямо. Имам предвид нещо съвсем простичко. Ние сме спрели да се „виждаме” един друг. Това лесно може да бъде усетено навсякъде – в офиса, в магазина, в автобуса… Заети сме единствено със своите си неща и сякаш всички са ни длъжни. И това се отразява и в духовния ни живот, и в социалния. Ето например, сега чувам, че във все повече фирми собствениците следят своите подчинени с камери. Разбирате ли какво е това? Гледат ги като в някакъв Биг Брадър. Страхуват се да не ги окрадат. Наблюдават всяко тяхно движение. И въпреки всичко не виждат почти никога тези хора от какво имат нужда – дали са притеснени или уморени. Не ги интересува нищо, освен дохода на фирмата. Едно общество няма как да върви напред по този начин не само в духовен план, но и в икономически. Когато между хората няма взаимопомощ, когато не се зачитат едни други, а единствената цел е печалбата, когато предполагаш своя ближен като крадец и мързеливец, няма как да се развиваш. А и когато хората са унижени, било чрез смешно ниско заплащане, било чрез лошо отношение, много ясно, че и те няма да дават максимума от себе си. Така всичко върви на собствен ход. Дори бих казал, че и против собствения си ход. В духовен план цялата тази криза се обяснява с идола на егоизма, на който се покланя съвременният човек. Не може да има духовен живот, без желание да вървиш след Христос като вземеш кръста си, без да се разпънеш с Него. Сега често изповядваме едно „розово” християнство, в което Бог ни дава много блага, а ние не правим нищо – само седим и се радваме. Разбира се, това е невъзможно. Нужни са усилия и желание да служиш на Бога и на ближните си. Ако трябва и до кръв. Христос ни показа любовта си, като пострада за нас, а ние не искаме да направим нищо нито за Него, нито за ближните. Затова и всичко ни куца.

25 август 2014 г.

Ангели спасяват света мъченица Татиана.

Когато св. мъченица Татиана била предадена на жестоки мъчения за изповядването на Христовото име и слугите на игемона започнали безмилостно да я бият по лицето, тогава Ангели с невидима сила ги спрели и духовните очи на слугите на игемона веднага се отворили: те видели четирима Ангели, обкръжили светицата, и чули глас от небето към нея.
После нейните мъчители се разкаяли, приели свето Кръщение и почти веднага се удостоили с мъченически венец.
А когато след първите страдания светицата повторно била предадена на мъки, тогава Ангелите с невидима сила отново спрели биещите я; след това я озарила небесна светлина и се чули гласове на Ангели, които славословели и възхвалявали Господа.
Светицата била измъчвана и трети път, но и сега Ангели дошли при нея в небесна светлина, изцелили я от раните и възхвалили мъжественото й търпение.

24 август 2014 г.

Прошката лежи върху страха Господен.

11 Неделя след Петдесетница

„Кой сади лозе, и не яде от плода му?”
(1 Кор.9:7)

 Много се е говорило за прошката като деяние.
Много и ще се говори. Но само онзи, който е простил, знае какво представлява тя всъщност. „Прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.(Марк.11:25) ни поучава Св. Ап. Марк. Но нима това не е най-трудното деяние, което сме способни да извършим? По-лесно ни е да идем в храма Господен и запалим свещ, наместо да простим някому. Но защо е така? Ами защото на свещичката – бидейки тя нашата жертва, която поставяме върху жертвеника – няма какво толкова да й прощаваме. И това е така, понеже тя не се откъсва, не се изтръгва от нас, и по-точно – от нашето его. От нашето честолюбие. Нея просто си я купуваме. Тя не е част от нас... докато не я купим. Докато не я придобием. Тогава вече се превръща в едно тежко притежание... като прошката!