29 октомври 2014 г.

Възпоменателна вечер за Патриарх Максим

С възпоменателна вечер Софийската св. митрополия отбеляза 100-годишния юбилей от рождението на Негово Светейшество Максим, блаженопочившия Патриарх български и митрополит Софийски.
На събитието бяха представени хронологично подредени паметни фотоси от най-бележитите събития в живота на приснопаметния Патриарх. Бяха изложени също одежди и богослужебни съсъди, използвани от Патриарх Максим – неговата патриаршеска мантия, богослужебните му одежди и патриаршеската митра.
В концертната зала на Софийската св. Митрополия бе излъчен документалният филм: "Патриаршеско благословение на Акронска и Нюйоркска епархия".

Моето служение - филм-портрет за Патриарх Максим


100 години от рождението на Българския Патриарх Максим.

Днес се навършват 100 години от рождението на Светейшият Българския Патриарх Максим. По този повод публикуваме неговата биография. Нека си спомним кой беше Патриарх Максим.

Българският патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско, в семейството на Пена Борджукова и Найден Минков Рачев. Кръстен е с името Марин Найденов Минков.
Основното си образование получава в родното село и едва дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир. Прогимназията завършва с отличен успех и от 1929 до 1935 г. учи и завършва с отличие Софийската духовна семинария, когато неин ректор е архимандрит Борис Симов (впоследствие Неврокопски митрополит). Съучениците единодушно го характеризират като младеж с весел нрав, но сериозен в заниманията.
От 1936 до 1938 г. е църковен певец и деловодител в храма “Света Богородица” в град Русе. Насочен от приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Михаил към социално служение, той работи усърдно сред питомците на църковното сиропиталище “Св. Йоан Рилски”.

28 октомври 2014 г.

Ако Те има, дай ми да Те позная!

Все искам да ти напиша за най-важното, но започвам да пиша за някакви дреболии, старая се да напиша за тях така, че да ти бъде интересно, изразходвам време и сили, и така не мога да премина към най-важното, заради което и започнах тази преписка с тебе. Вече отдавна съм записал тези думи, с които исках да започна:
„ Днес вървях, гледах минувачите и се удивлявах колко хора в света не четат Евангелието, нито молитви, не ходят на литургия в неделя! Те вървят по улиците на градовете, четат новини и живеят така, както смятат за правилно. Нима те са забравени от Бога? 
Аз познавам Христос чрез Тайнството на Църквата, а как участва Господ в техния живот? Те имат разум, имат представа за добро и зло, искат да бъдат щастливи, а не познават Христос! Когато пътувам с тях в трамвая или тролея, много искам, но се стеснявам да ги попитам: „Как вървят нещата ви? Намерихте ли щастието? Знаете ли, че има Някой, Който ви обича повече, отколкото самите вие обичате себе си?” Иска ми се да им помогна, но разбирам, че това няма да им хареса, ако започна да вървя след тях по улицата и да им задавам такива въпроси...”.

27 октомври 2014 г.

Водосвет в параклис "Св. Вмчк Димитър Солунски" - гр. Петрич

На Димитровден по вече установена традиция в параклис "Св. Вмчк Димитър Солунски" - гр. Петрич, бе извършен тържествен водосвет. Водоосвещението извърши иконом Ангел Кочев - архиерейски наместник на Петричка Духовна Околия. Дворът на параклиса бе изпълнен с десетки богомолци дошли да уважат празника и в едноименния храм. Песнопенията на водосвета бяха изпяти от мъжката част при смесения хор при Катедралния Храм "Св. Успение Богородично". След водосвета иконом Ангел Кочев се обърна към дошлите миряни с пожелание дълги години да се събират на празника и под покрова на светеца от Солун. На неговите молитви да се уповават и винаги да прибягват към него в молитвен зов.
Храмът - параклис "Св. Вмчк  Димитър Солунски" се намира в подножието на планина Беласица, на 500 м. от кв. Дълбошница, гр. Петрич. Има два обекта - местността "Кирната" и  "Аязмото" или наричано още "жълтата вода", те бележат обширно пространство в религиозното съзнание на християните от Петрич. Тези две места подсказват за съществуването на стар манастир. 

26 октомври 2014 г.

Димитровден в гр. София

Със Св. Литургия бе отбелязан храмовият празник в столичната църква "Св. Димитър Солунски" кв. Хаджи Димитър, София. Празничната Св. Литургия бе възглавена от негово Преосвещенство Браницки еп. Григорий, викарий на Софийския митрополит и Патриарх Български Неофит. В съслужение с Преосвещеният епископ бяха: архимандрит Герасим - главен секретар на Св. Синод, ставрофорен иконом Ангел Ангелов - протосингел на Софийска св. митрополия, свещеник Антоний Алексиев председател на храм "Св. Вмчк Димитър Солунски", храмовото духовенство и свещеници от столицата. За богослужебното благолепие на храма „Св. Димитър Солунски” допринесе и смесеният хор, с диригент Лада Кантарджиева. В края на Св. Богослужение епископ Григорий се обърна към стеклото се множество с думи на радост и тържественост. Разказа житието на великия мъченик за вярата - Димитър.

„Или заедно със спасяваните ще бъда спасен, или заедно с погиващите ще погина!“

Братя,
Настана светлият празник на Христовия воин и мъченик Димитър, който с вярата си светло озарява всичко и с любовта си подбужда към вечния живот.
Този преблажен мъченик за Христа, Димитър, от млада възраст придоби знания и израсна като доброплодна лоза, напоявайки всички с духовна сладост, а разумът му разцъфтя като лилия (по Ос. 14:6). С благоуханната си обич той привличаше всички към Христовата вяра. Украсен беше с добротата на Христа и с красотата на лицето си блестеше като ангел. От него бликаше мъдрост – като съкровище, което носи живот. Той беше далеч от всяка нечистота и плътска похот. Като насочваше твърдо ума си към възвишеното, той търсеше прародителското място и достойнство, от което отпадна прародителят Адам. От ранни зори той отдаваше цялото си сърце на молитва към въплътилото се божие слово, назидавайки се винаги с псалми, славословия и духовни песни, казвайки: „Ще те възлюбя, Господи, крепост моя! Господ е моя твърдина и мое прибежище, мой чюавител (Пс. 17:2-3). На него се уповаваше сърцето ми, и той ми помогна; и сърцето ми се зарадва; аз ще го прославя с моята песен“ (Пс. 27:7).