20 декември 2014 г.

Малкият Христос

Бим-м-бам-м, бим-м-бам-м - биеха коледните камбани. Малкият Тошо се захласна в техния звън. Той не забеляза как се откъсна от ръката на майка си. Докато се огледа, видя се заобиколен от непознати хора, които изпълваха площада пред голямата църква.
- Мамо, мамо! - завика Тошо и затича между хората. - Мамо, къде си?
Никой не му се обаждаше. Само камбаните биеха весело: бим-м-бам-м, бим-м-бам! Тошо заплака и се завтече към камбанарията. Като стигна до нея, вдигна ръчички и извика нагоре:
- Мамо, мамо!
Струваше му се, че камбаните ще му помогнат да намери майка си. Но те не искаха да чуят, а все си биеха: бим-м-бам-м, бим-м-бам!
Тошо заплака отново. Как ще си отиде самичък? Той знае - майка му го търси сега. Но как ще го види сред толкова хора? По-добре е да се покачи на църковните стъпала. Там ще я чака. Там тя по-лесно ще го забележи.

18 декември 2014 г.

Коледната елха

Един красив обичай, който е чужд на нашия народ, но бързо се разпространява и у нас, е окичването на коледна елха. Украсено с най-разнообразни пъстри и лъскави неща, за ядене или само за красота, обсипано с запалени свещици, коледното дръвче е като символ на живот и изобилие.
От къде води началото си този обичай? Старите римляни са нареждали новогодишна трапеза, покрита с най-изискани ястия и плодове, като предсказание за плодородието на настъпващата година. А цялата къща са окичвали с лаврови и маслинови клончета, по чиито листа и недоразвити цветни пъпчици жените гадаели за своето бъдеще щастие.

17 декември 2014 г.

Нова книга: "От 25-тия час до вечния час"

Представяме ви една нова книга на издателство Комунитас - „От 25-тия час до вечния час“, написана от свещ. Константин Вирджил Георгиу.
След като я прочетохме бяхме очаровани от поетиката и достъпно представеното богословие, но най-вече от историята на неговия баща - свещеник в комунистическа Румъния. В тази книга е описан образът на истинския свещеник и образът на истинските християни осветени и обожени от Бога. Пожелаваме на всеки от вас да изпита лично преживяването от срещата с тази книга, така както тя въздейства на нас, а след това да споделим впечатленията си.

Като бонус публикуваме откъс от книгата. Той се публикува с разрешение на издателството.

16 декември 2014 г.

Становище на Св. Синод на БПЦ - БП относно неродените деца

На заседанието си от 28. 11. 2014 г. с протокол № 33 Св. Синод на Българската православна църква-Българска Патриаршия прие публикуваното по-долу становище, което ще бъде разпратено до всички отговорни държавни институции.
Становището на Св. Синод е в подкрепа на човешките и духовните права на родените български деца и техните семейства.
Становището чете Свещеник Васил Василев.


Ролята на 40-те Свети Литургии

Трябва да знаем, че от всички служби, които се извършват в Църквата, най-полезна и най-силна е Светата Литургия. Светата Литургия е Жертва за спасението на целия свят. Сега ще ви разкажа за значението на 40-те Свети Литургии.
Всеки ден на Светия Престол, където се отслужва Литургия, се принася в жертва нашият Спасител Иисус Христос. Както казва свещенослужителят: „Принася се в жертва Спасителят на света, Който взема греховете на света”. Капка от кръвта на Иисус Христос очиства всички грехове на света. Затова първите служби, които се принасят и за живите, и за мъртвите, са Светите Литургии. На второ място са панихидите за починалите, псалтирът, акатистите, делата на милосърдие (за покойниците например).

13 декември 2014 г.

31 години от кончината на прот. Александър Шмеман

Днес, се навършват 31 години от смъртта на великия проповедник на словото Христово и учител на  общението с Бога. Той е един от най-знаменитите дейци, проповедници и богослови на своето време, той е претърпял много, за да остави много. Обичан и мразен, почитан и оплюван. Това е протойерей Александър Шмеман. За да си спомним повече за него нека видим и част от една негова беседа:
Да кажа „аз вярвам в Бог” означава свободно и отговорно да избера това, което оттук насетне ще бъде главното в моя живот и съд над всичко останало в него. Така, че всичко в живота ми, всичко без остатък, ще бъде отнесено към вярата, ще се оценява в нейната светлина, ще включва в себе си всички мои останали „аз”. Този, който изрича „аз вярвам в Бог”, по този начин вече е престъпил една линия, най-важната, най-отговорната от всички.

12 декември 2014 г.

Как можем да се научим да обичаме ближния си?

Как можем да обичаме ближния си? Кой ни е ближен? Можем ли да обичаме враговете си? Епископ Пантелеймон (Шатов) на Смоленск и Вязма, председател на синодалния отдел за църковна благотворителност и социална дейност на РПЦ отговаря ма тези читателски въпроси.

Този въпрос тормози много хора, в това число и мен. Преди да отговоря на него, трябва да разберем кой е нашият ближен. Господ казва в Евангелието, че ближен ни е всеки, който се нуждае от нашата помощ – дори да ни е напълно непознат, дори да е от различна националност или пък религия. Този човек може да ни е неприятен на външен вид и да не чувстваме нищо позитивно към него, но всеки който се нуждае от помощ е наш ближен. И този е човекът, когото трябва да обичаме, както ни заповядва Господ.