1 октомври 2014 г.

"Стига вече сме били нещастни в своите похоти!"

"Какво искам от живота ли? Просто искам да бъда щастлив." - това е една от централните реплики на нашето време. Всички сме я чували, а навярно и сме я произнасяли. И все пак, при цялото желание, колко хора са наистина щастливи? Не много... Нали? Дори в първия момент не можеш да се сетиш за такива… 
Замислих се какво точно влагаме в думата "щастие". Може би проблемът е в това, че предполагаме за нея неща, които далеч не са щастливи. А понякога са дори абсурдни. Нали знаете, че някои например намират щастие в дрехите. В определени среди те дори се смятат за критерий за успялост. Има дрехи, които могат да си ги позволят само "много важни хора" (VIP), а не простосмъртните. Има и един детайл - самото пазаруване на скъпи дрехи е възприемано като щастие, а посещаването на молове и скъпи бутици като жизнена необходимост. Какво е човек, който не ходи по молове, ако не за дрехи, то поне за кафенце... Едно нищо е... Но най-често дрехите не са крайната цел. Те са само средството за постигане на голямото щастие. Те са антре към удоволствията на очите, към удоволствията на плътта. Какви ли жертви не дават хората в неравната война с времето, което постепенно похабява тялото и бавно, но сигурно го води към тление…

29 септември 2014 г.

Езикът е причина за всички големи беди

Самопринуждавайте се към мълчание което е майка на всички божествени добродетели. Оставайте в безмълвие, за да казвате Иисусовата молитва, защото, когато някой говори, едва ли ще може да избегне празнословието, а от него се поражда всяка лоша дума, която натоварва душата с бремето на тежка отговорност.
Докато работите, избягвайте празните разговори, говорете обмислено и само ако е необходимо. Ръцете трябва да работят за нуждите на тялото, а умът да произнася пресладкото Христово име, защото това е необходим за душата, за която нито за миг не трябва да забравяте.
 Не се отчайвай, мое дете, ако не успееш, а продължавай да се бориш усърдно. Бори се в мълчание, в молитва и покаяние, и така ще откриеш образа на вечния живот. Самопринуждавай се да държиш устата си затворена и в скръб, и в радост. Знае се от опит, че така се съхранява богатството и на двете състояния, а чрез говоренето духовните богатства се разпиляват.

27 септември 2014 г.

Светият Силуан от Св. Гора

В подкрепа на братството на Гигинския манастир, които се обявиха против публикации на свещ. Божидар Главев от Сливенска епархия отричащ светостта на Св. Силуан Атонски, публикуваме слово на Светият Атонски подвижник. Слово за молитвата. 


25 септември 2014 г.

Не „захапвай“ проблема

Нали все ти казвам: помоли се! Представи си себе си обкръжен от Божията благодат. Погледни се в светла, а не в траурна одежда. Представи си, че в ръката си държиш букет цветя! Че Господ Се докосва до тебе и отнася скръбта ти. И когато го направиш, ще станеш съвсем друг човек. Ще се измениш, ще се въздигнеш на ново ниво. И твоите отношения с Бога, със себе си, с другите хора ще станат съвсем различни. Твоята болка ще те направи прекрасен.
Но за да се случи всичко това, трябва да излезеш от депресията. Разбираш ли? Ето затова ти казвам – помоли се, прочети нещо душеполезно... И внимателно следи мислите си. Защото всичко започва с мислите! Измени тяхната посока.

24 септември 2014 г.

Кой е твоят баща?

Веднъж старецът Даниил отишъл в Теренут, за да продаде някои от изработените от него предмети. Един млад човек го срещнал и го помолил: "Заради Бога, отбий се, добри старче, в моя дом и се помоли за жена ми, защото тя е неплодна". Старецът изпълнил молбата на младия човек, отишъл в дома му и се помолил за жена му. По волята Божия жена му след това заченала. Някои обаче, нямащи страх от Бога, започнали да клеветят стареца, като казвали, че младият човек бил безплодният, а не жената. Дочул тези думи и старецът. И той пратил да кажат на мъжа: "Извести ми да зная, когато роди жена ти!" След раждането мъжът известил на стареца: "По Божия милост и по твоите молитви, отче, моята жена роди." Тогава старецът Даниил, като дошъл в дома му, казал: "Устрой пиршество и повикай на него твоите роднини и приятели!" По време на пира старецът, като взел на ръце младенеца, пред всички го попитал: "Кой е твоят баща?" "Ето този" - отговорил младенецът, като показал младия мъж с пръстчето си. А бебенцето било едва на 22 дни. И всички прославили Бога, Който пази истината за тия, които от все сърце Го търсят."

22 септември 2014 г.

Скръбна вест

Тази сутрин в тежка катастрофа около 07:15 часа е загинал семинаристът и богослов Григор Ангелов, родом от с. Първомай гр. Петрич, Неврокопска епархия. 
Григор е роден на 17 ноември 1991 г. Първоначалното си образование завършва в СОУ "Св. Паисий Хилендарски" в с. Първомай. В Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" постъпва през есента на 2006 г. и я завършва през лятото на 2011 г. Всички негови съученици ще го запомнят като веселяк, чудесен приятел и добър човек. Помагаше, когато можеше и човек наистина можеше да разчита на него. 
Вярваше непоколебимо в Христа Бога и само на Него се уповаваше. Една от мечтите му беше да стане духовник в Неврокопска епархия. Вестта за смъртта му покруси всички, които са го познавали. 
Надяваме се на Бога, Който познава своите Си и не Ги оставя. Бог да го прости и помилва. Вечна и блажена да бъде паметта му.
Погребението ще бъде извършено утре, 23 септември от 16:00 часа, в гробищния парк на с. Първомай. 

Изказваме най-дълбоки съболезнования на неговото семейство, като се молим Господ Иисус Христос да им даде сили да понесат загубата по непрежалимия син и приятел .

20 септември 2014 г.

Непознатият митрополит - 90 години от смъртта на Велеския митрополит Мелетий

Обичал своята родина, скромен и щедър човек. Малко хора са го познавали и то, може би най-приближените му. Що се отнася до големите народни маси, то за тях митрополит Мелетий е бил напълно неизвестен. Скромен по душа и до нейде смирен по сърце, митрополит Мелетий не обичал да парадира със своите добродетели и не обичал да вдига излишен шум около себе си. Син е на поробена Македония, пламенен родолюбец и предан служител на народностните идеали. Такъв е бил Велеският митрополит Мелетий. Но за него би било хубаво да се разровим и в личния му живот, така ще видим какъв всъщност архиерей е бил, този забравен от Църква и народ църковен служител, смирен монах и ревностен архиерей.