Тази година е юбилейна, затова публикуваме биографията на Митрополит Борис написана при каноническото му избиране за митрополит на Неврокопска Епархия.
На
24 т.м. неделя,в параклиса на Св. Синод св. Стобийският епископ Борис бе
канонически избран за Неврокопски митрополит. Както той бе избран с пълно
единодушие от всички избиратели на Неврокопската епархия, така единодушно бе
избран той от всички членове на Св. Синод. Това е едно особено радостно
събитие, което явно свидетелства, че новоизбраният митрополит е еднакво желан и
от народа, и от висшата управа на българската Църква, че той с пълно
достойнство се възкачва на Неврокопската митрополитска катедра и че нему се
възлагат особени надежди.
И
действително, досегашният живот и дейност на новоизбрания Неврокопски
митрополит дават пълно основание да се твърди, че той с високо достойнство се
възкачва на неврокопската катедра, че Българската Църква и българският народ ще
имат в неговото лице един от своите даровити и вдъхновени и самоотвержени
духовни водачи...
През
1922 год., когато Св. Синод имаше нужда от способни и дейни ръководни лица в
Църквата, повика йеромонах Борис в София. На 22 юли същата година, по решение
на Св. Синод той бива възведен в архимандритско достоинство от неговият бивш
учител в Цариградската духовна семинария Св. Софийският Митрополит Стефан. След
това му се поверяват ред важни длъжности в Църквата. От 15 май 1923 година до 1
септември 1924 год. Изпълнява длъжността протосингел на Софийската митрополия,
от 1 септември 1924 г. до 1 сеп. 1926 г.е началник на културно-просветното
отделение при Св. Синод и предстоятел на Църквата Св. Ал. Невски. От 1 сеп.
1926 г. до 1931 г. е ректор на
Софийската Духовна Семинария „Св. Йоан Рилски” и от 23 ноември същата година до
деня на избора му за Неврокопски митрополит е секретар на Св. Синод.
При
своята ревностна църковно-административна дейност той не оставяше на страна
дейността в печата. Под негово име в Църковен вестник се често появяваха важни
статии. Той написа и хубавата брушура „Крицата в нашето училище”.
На
14 декември 1930 г. по решение на Св. Синод той бе ръкоположен за усърдна и
ползотворна църковна дейност в Софийският храм „Св. Александър Невски” в чин
епископ с титлата Стобийски.
Всички
свои длъгности митрополит Борис е изпълнявал най-добросъвестно, с необикновенна
ревност и самоотверженост. Той е бил не само строг изпълнител и администратор,
но в същото време и творец. Отличителна черта на неговата дейност е
творчеството. Тази своя черта той особевно силно прояви като началник на
културно-просветното отделение при Св. Синод, като ректор на Софийската Духовна
Семинария и като секретар на Св. Синод. Със своя непоколебим творчески дух той
въздигна дисциплината и обучението в Софийската духовна семинария на такава
висота, че тя стана образцово учебно заведение. В негово време семинарията се
сдоби със здрава и красива ограда и със значителна постройка. Като секретар на
Св. Синод той развиваше особено ползотворна творческа дейност в областта на
религиозната просвета. От Св. Синод нему често са били възлагани важни и трудни
поръчения, които той изпълнявал със свойнствената му сръчност и вещина.
Всеки
един народ има нужда не само от политически водачи, но в същото време, и даже
по-вече от духовни водачи. От такива водачи особена нужда има сега българдкият
народ. Когато новоизбраният Неврокопски митрополит се възкачва на определената
му от Божия промисъл катедра, той влиза в числото на тези водачи на българския
народ. Предстои му висока, но в същото време тежка отговорна дейност.
Досегашната му дългогодишна ползотворна и творческа дейност е добър и сигурен
залог, че такава, и даже с още по-бляскави резултати, ще бъде и бъдещата му
дейност като митрополит на българската православна Църква.
Ние
храним пълна надежда, че новоизбраният Неврокопски митрополит Борис със своята
дълбока преданост към православната българска Църква и със своята безгранична и
самоотвержена обич към своята родина, към българския народ, ще бъде един от
първите и достойни духовни водачи на българския народ.
Автор: Проф. Хр. Гяуров.
източник: Църковен Вестник, Брой 13, година XXXVI, 30 Март, 1935 год.
