 |
| Гробът на св. Паисий Светогорец |
На 13 януари 2015 г. Светият Синод на
Константинополската Патриаршия взе историческото решение за канонизирането на Стареца
Паисий Светогорец. За много православни хора той беше светец още приживе. С
него са свързани много чудеса. За едно от тях ми се иска да разкажа на
благосклонните читатели.
Тази история ми разказа един гръцки
шофьор (да речем, на име Янис). Той ми я разказа през 1997 г. в Солун, когато
ми се случи да придружавам в качеството на преводач архимандрит Панкратий, сега
епископ.
Янис ми разказа следното.
„Много бях слушал за отец Паисий, докато
беше жив, за неговите наставления и чудеса, но въпреки това все не успявах да
отида при него в манастира Суроти. Винаги нещо ми пречеше и винаги се намираше
причина да отложа това пътуване. И ето, скоро след кончината на Стареца се
разболях от радикулит, при това много тежко. За известно време дори се наложи
да оставя работата си. Ясно е, че това означаваше истинска бедност за моето
семейство”.
И ето, веднъж сънувам следния сън.
Виждам, че до леглото ми се приближава Старецът Паисий (познавах лицето му от
снимките) взема ме на ръце и ме носи някъде. Отнася ме на много висока планина,
на върха на която се намира прекрасен византийски храм. Внася ме в храма и
внимателно ме слага на амвона. В този момент се събудих.
 |
| Постница на св. Йоан Богослов и преп. Арсений Кападокийски в Суроти. |
Като се събудих, аз помолих моя приятел,
който много ми беше разказвал за Стареца Паисий, да ме откара в Суроти. Пътувах
много трудно, едва сдържах стоновете си. Когато се наближихме обителта, бях
потресен. Пред мен се издигаше планина, а на нея имаше величествен храм – той
беше съвсем същият като онзи, който бях видял в съня си. С голям труд стигнах
до обителта, влязох да се поклоня в храма, а после – и на гроба на Стареца. И
когато с огромен труд се поклоних пред кръста, под който лежеше неговото честно
тяло, стана чудо. Болката ме остави и аз станах напълно здрав, както преди.
Ето, по молитвите на Стареца Паисий се трудя и до ден-днешен”.
Спомних си този разказ, когато стана
известна радостната новина за прославянето на Стареца Паисий в лика на
светиите. И това не е единственото чудо, свързано със Стареца Паисий, което ми
е известно. Но за това в следващите публикации.
 |
| Христос Пантократор, Св. Йоан Богослов и Св. Арсений Кападокийски. Мозайка над входа на постницата на св. Йоан Богослов и преп. Арсений Кападокийски в Суроти. |
И още. Решението на Светия Синод на
Константинополската Патриаршия е добър пример и за нас. Не се налага да чакаме
петдесет и повече години за прославянето на един или друг подвижник на благочестието,
ако неговият живот и чудеса са очевидни. Примери за това са прославянето на
светителите Василий Велики, Амвросий Медиолански и Григорий Палама. И
радостното е, че Старецът Паисий е причислен към лика на светиите, когато са
още живи онези, които са видели неговия свят живот и чудеса, слушали са
неговите наставления; така неговата святост може да бъде потвърдена не чрез
книги и документи, а от очевидци. За съжаление, аз не съм познавал великия Старец,
но Господ ме удостои да общувам с хора, които са го виждали, включително и с
някои от старшите братя на Синайския манастир, които свидетелстваха за неговото
самоотвержено подвижничество, за това, че той строго ограничавал себе си в
храната и водата, въпреки тежката белодробна болест, и при това проявявал
огромно търпение във възложените му послушания, незлобие и сърдечност. И слава
Богу, че сега можем молитвено да го призовем: „Преподобни отче Паисие, моли
Бога за нас!”
16 януари 2015
Автор: Дякон
Владимир Василик
Превод от Руски:
Татяна Филева
Източник: http://www.pravoslavie.ru/
