23 декември 2013 г.

А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост...

Това се случи в една далечна страна преди много, много години. Храните бяха прибрани от полето, станало бе широко за овчарите и те пасяха стадата си нощем. Една група овчари, смесили стадата си. Овцете се бяха разпръснали по тъмното топло поле. Небето беше побеляло от ситни звезди.
Овчарите седяха на една брежлинка (нисък бряг) и си приказваха. И не толкова приказваха, колкото гледаха надолу към низината, където лежеше на завет тяхното градче.
Тази нощ градчето не спеше. Из него светеха толкова много огньове, че то приличаше на голямо огнище. Глъчка, смях, песни! Като море шумеше. Градчето преливаше от гости, защото царят беше заповядал кой откъдето е, там да се прибере. Той искаше да направи преброяване, та да види колко хора е навъдила земята му.

Бедните овчари си приказваха и не отделяха тъжни очи от градчето. Как им се щеше и те да са там долу при тоя смях, при тия песни! Но не можеха да оставят сами в полето овцете на господарите си и трябваше да чакат да превали нощта, да запрат в кошарите ситите овце и тогава чак да слязат.
Както скърбяха овчарите, по едно време огньовете в градчето побеляха, а над Земята развиделя - сякаш зора се сипваше. И когато вдигнаха очи, видяха на Небето една бяла звезда, която трептеше с крилца като гълъб и грееше като царица сред другите ситни звездици.
Докато овчарите се чудеха и маеха, силна, гъста светлина изведнъж ги ослепи. Те се изплашиха и налягаха по очи. Между тях беше застанал един ангел с лице, чисто като самата светлина, и с бели като сняг дрехи.
- Не се плашете - казваше той на овчарите, - а се радвайте, защото тая нощ се роди Млада Бога! Той ще е като Слънцето - ще грее над цялата Земя и ще топли всички хора, макар че дойде на Земята чрез една от ония жени, които дойдоха във Витлеем за преброяването. Станете и идете да му се поклоните. Той лежи, повит в пелени, ей там в яслите на вашите кошари.
Когато ангелът сочеше яслите, от ръката му падаше пътека от светлина чак до кошарите. Докато ангелът приказваше на овчарите, между Земята и Небето стоеше изправена светла стълба. От разтворените Небеса излизаха крилати ангелчета, слизаха и се качваха по стълбата и пееха: "Слава на Бога във висините и на Земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение". Както в миг беше дошъл ангелът, така и в миг изчезна. И заедно с неговото отлитане угасна и стълбата, изгубиха се и крилатите ангелчета.
Остана да блести само едрата бяла звезда. Овчарите се вдигнаха, отърсиха се и като напуснаха стадото,  упътиха са към кошарите. Пред тях вървеше бялата звезда. Когато пристигнаха, те завариха в яслите малкия Иисус Христос.

И. Волен

Из книгата: "За да бъдем по-добри".
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.