Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието
за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Избавител на
света.
(Тропар на празника)
Четиредесет дни след Пасха православната църква отбелязва
деня, в който Господ Иисус
Христос се възнесъл на Небето и застанал от дясно на Бога Отца. Днешният
празник е особен, защото той ни среща с някаква граница между земното и
небесното, между историческото и вечното. Защото Христос Възкръсналият,
оставайки Богочовек, прославен в Тяло след Възкресението, пребивавал и в земния
живот, и във вечния живот.
И празникът, установен в чест на
събитието на Възнесението, е призван да ни открие какво означавало идването в
света на Спасителя. Той дошъл, не за да ни напусне. Той би могъл да се яви на
учениците след Възкресението - и после да изчезне. Но Господ напуснал тази земя
с видим образ. И не просто с видим образ, но Неговото Възнесение се
съпровождало с дивното пророческо свидетелство на ангелите, отправено към
учениците. „Ето застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже
галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе на
небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето” (Деян.
1:10-11).
В това е и смисълът от идването на
Спасителя. Той спасил хората със Своята Кръв, страдания и със Своето
Възкресение и открил възможност за съединение на земното с небесното, на
временното с вечното. След Спасителя историческият процес, историческото време
се изменило. То придобило истински смисъл. Вместо кръговрата на вечното колело
на историята, безсмислен и безнадежден, както говорили за това езическите
философи, историческият процес е устремен към Второто Пришествие на Спасителя,
към този момент, когато ще има ново небе и нова земя (Откр. 21:1).
И апостолите, поразени от думите на
ангелите, дошли в Йерусалим. Не със скръб, че Спасителят е изчезнал и повече
няма да им се явява, а с радост, че Той скоро ще дойде и ще дойде завинаги.
Първоначално в Църквата хората така и мислели, че Второто Пришествие няма да
дойде днес или утре. Мислели така, защото човекът има друго отчитане на
времето, различно от това на Бога. За Бога хиляда години са като един ден и
един ден е като хиляда години (вж. 2 Петр. 3:8), и за Бога времето не
съществува (вж. Откр. 10:6). Това, което ни изглежда огромна история след
Христа е само миг пред Божиите очи.
И затова, устремявайки се към това
Божие Царство, открито в Христа Иисуса, нашия Спасител и Господ, ние трябва да
посвещаваме своя живот на подготовка за срещата с Христос. Всичко останало е
вторично, всичко останало ние правим, за да достигнем главното. Да, Господ не ни е
казал: „Не се трудете, седете и чакайте Моето Пришествие”. Той благославя
нашите човешки трудове, но благославя само тогава, когато не губим главното от
своята житейска перспектива, когато виждаме основната цел в това да се съединим
с Христос - и след своята смърт и в края на историята.
Но ние знаем, че ако отиваме на среща
с Христос, ако пазим в сърцето своята вяра, ако строим своя живот в съответствие
с вярата си - то никакви лъжовни пътища, които под много хитроумни декорации ни
се предлагат, не ще ни отклонят от главния път.
Нека всички ние да се стараем да
придобием твърдост във вярата, да имаме ясен светоглед, в чийто център да е
Възкръсналият Христос, възнесъл Се, за да слезе отново на земята. И да ни
помага Господ на нашия житейски път, като не се препъваме и не приемаме лъжата
за истина, да вървим на среща с Бога, нашия Спасител Господ Иисус Христос,
Който ни чака и Който, в известно само на Него време, ще слезе на среща с
човешкия род, за да извърши окончателния праведен съд и завинаги да утвърди
Своето Царство.
Автор: Симеон Тричков
