Някога
живяла една девойка, която много мразела себе си за това, че била сляпа. Тя
мразела всеки, освен обичания от нея момък. За нея той винаги бил тук. Веднъж
му казала: „Ако някога мога да видя света, бих се омъжила за теб”. Един ден
някой й дарил очи.
Когато
й свалили превръзките от очите, тя можела да види всички, включително и своя
любим. Той я попитал: „Сега, когато виждаш светлината, искаш ли да се омъжиш за
мен?” Тя го погледнала и забелязала, че той е сляп. Гледката на неговите
затворени клепачи я шокирала: тя не била очаквала това! Самата мисъл, че ще
трябва да ги гледа цял живот, я накарала да откаже да се омъжи за него. Нейният
момък си отишъл със сълзи и няколко дни по-късно й написал писмо: „Пази очите
си добре, мила моя, защото преди да станат твои, тези очи бяха мои”.
Превод от Сръбски:
Татяна Филева
