1 декември 2015 г.

Доц. Христо Темелски: Годишнината на Антим I трябва да се отбележи подобаващо

Доц. Христо Темелски, директор на Църковно-историческия архивен институт, в интервю за Агенция „Фокус” по повод 127-годишнината от смъртта на първия български екзарх Антим I. 

- Доц. Темелски, на 1 декември се навършват 127 години от смъртта на Антим I, какъв е приносът му в борбата за самостоятелна българска църква?

- Екзарх Антим I е първият български екзарх. Избран е през месец февруари 1872 г. след издаването на султанския ферман за отделянето ни от Цариградската патриаршия и създаването на Българска екзархия.
Спрямо другите ни църковни дейци и негови колеги като Иларион Макариополски, Авксентий Вележки, Паисий Пловдивски, които първи развяват знамето на църковно-народната борба и се включват активно в нея през 1860 г., Антим I се включва 8 години по-късно през 1868 г. През това време той остава верен на Цариградската патриаршия. От 1861 г. е Преславски митрополит, а от 1868 г. е Видински митрополит. Независимо, че късно се включва в църковно-националната борба за независимост, той печели симпатии. Освен това, останалите трима митрополити – първите титани на църковната борба имат редица наказания от Цариградската вселенска патриаршия и след издаването на фермана и конструирането на Българската екзархия, те нямат право да бъдат избрани за глава на българската църква. Изборът клони към Антим I. На проведения избор на 12 февруари 1872 г. за първи екзарх е избран Иларион Ловчански, но с оправданието, че е стар и под натиска на Високата порта, той подава оставка. Четири дни по-късно на 16 февруари е избран Антим I. Той поема тежкият товар да изгради Екзархията и да ръкоположи първите митрополити и да ги изпрати по епархиите. От друга страна Цариградската патриаршия пречи на конструирането на Българската екзархия, влиза в конфликт с нея и се стига до печалния акт от 16 септември 1872 г., когато Българската екзархия и българският народ са обявени за схизматични. Ние оставаме изолирани спрямо Вселенската патриаршия. Независимо от тази изолация, екзарх Антим I се справя с трудната задача да изгради екзархийското ведомство. По това време последват и усилени революционни борби, от които е част Старозагорското въстание от 1875 г. и след това Априлското от 1876 г. Като църковен глава Антим I не участва в тези революционни движения по простата причина, че е турски чиновник и има берат от султана да управлява Българската екзархия.

- С какво е допринесъл за националноосвободителното движение на България?

- Антим I не може пряко да спомогне, тъй като е турски чиновник. Всяка негова крачка се следи от Високата порта. Независимо от това, той осъществява редица контакти и срещи с някои революционни дейци. През 1875 г. при него отиват в Цариград Христо Ботев, Стефан Стамболов и други революционни дейци. Той ги окуражава, като има сведения, че е дал тайно парични средства, за да помогне революционната организация. След погрома на Априлското въстание по негова инициатива се събират сведения за турските зверства и тези сведения се изпращат в европейските дворове, за да се види жестокостта на Османската империя спрямо мирното българско население във въстаналите райони. Драган Цанков и Марко Балабанов са изпратени със средства на екзарх Антим I да обиколят европейските столици и да запознаят западната общественост с тежкото положение на българския народ. От своя страна екзарх Антим I пише подробно писмо до своя духовен събрат в Санкт Петербург – Исидор, в коeто му обяснява колко тежко е положението на българския народ и екзархия. Това писмо митрополит Исидор показва на руския император Александър II, който бил потресен от описанието и слага резолюция на писмото: „Да се освободи”, т.е. българският народ да бъде освободен. След това избухва Руско-турската освободителна война. По време войната Високата порта, която силно подозира Антим в намеса в революционното движение чрез членовете на смесения екзархийски съвет допринася да бъде отстранен от екзархията, но не се намесва пряко, защото се е страхувала от Великите сили. Искало се е от Антим I сам да се откаже. След борба, продължила няколко месеца, той подава оставка през април 1877 г., а малко по-късно е изпратен на заточение в Анкара. 

- Какъв е заветът на Антим I като духовен глава на българите, просветител и политик и какъв пример можем да почерпим от него днес?

- Не знам за такъв девиз на екзарх Антим I. Екзарх Антим I има само един явен девиз, който гласи: „Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот”. Това е по повод оказвания натиск върху него след Априлското въстание. 

- Кои факти от живота на Антим I са малко известни на българите, според Вас?

- Не знам българите дали изобщо знаят кой е Антим I или просто за тях това е една улица в София или във Видин. За Антим I, покойният патриарх Кирил написа един огромен труд от 650 страници, където доста подробно разгледа живота, дейността и въобще цялата конструктивна дейност по създаване на Българската екзархия. Може би българите не знаят, че екзарх Антим I, след като се връща от заточение, се връща във Видинска епархия и съответно при конструирането на Българското княжество участва активно при изработването на Търновската конституция. Той е председател на Учредителното събрание във Велико Търново през 1879 г. Тогавашният екзарх Йосиф, който по право би трябвало да бъде на това място, отказва, защото ако го беше сторил, турското правителство нямаше да го допусне да се върне и да поеме отново Българската екзархия. 

- Какви вещи се съхраняват в Националния църковен историко-археологически музей?

- В Централния-църковен историко-археологически музей не се съхраняват негови вещи, тъй като той умира 1888 г., а музеят е създаден 1923 г. Неговата корона се съхранява в Националния исторически музей, а в Църковно-историческия архивен институт се съхранява негова библия, намерена в село Калафат. Тя е ръкопис от 1407 година. След смъртта на Антим е изпратена в Светия синод и е постъпила в сбирката на музея, а след това на Църковния институт. В Църковния институт се пазят 5-6 фотографски портрета на екзарх Антим I и няколко снимки. На една от снимките е заснет с първите членове на Светия синод, а на една друга с най-младите митрополити на Българската екзархия. Това са Варненско-преславския Симеон и Григорий, Доростоло-червенски митрополит. Също така се знае, че неговият енколпион, или неговата надгробна икона е била откупена от сътрудници от самия княз Фердинанд. През 1896 г. на Връбница, когато посещава българската църква „Св. Стефан” в Цариград я подарява на църквата. През 2016 г. се навършват 200 години от рождението на Антим I. Трябва да се отбележи подобаващо тази кръгла годишнина, като се направи научна конференция, сборник за неговия живот и дейност или да се пусне юбилейна монета, но затова Светият синод трябва да съдейства пред БНБ. Имам резерви свързани със скорошното посещение на Вселенския патриарх Вартоломей в София. Той още преди няколко години повдигна въпроса за така наречения паметник на екзарх Антим I, поставен в българската църква в Одрин – „Св. Константин и Елена”. Този бюст-паметник е в два екземпляра и е направен по инициатива на Съюза на тракийските дружества в България. Техен автор е скулпторът проф. Валентин Станчев. Единият е поставен в София в градинката до храма „Св. вмчк Николай Нови Софийски”, а вторият бюст-паметник на екзарха е поставен в Одрин в църквата „Св. Константин и Елена”. Срещу този бюст-паметник на екзарх Антим роптае и протестира Вселенският патриарх, защото нарича екзарх Антим I схизматик. Вселенският патриарх не е прав и тези негови искания са незаконни, защото през февруари 1945 г., когато се вдига схизмата са четени опростителни молитви и са вдигнати всички закани, забрани и т.н. Всички дейци по онова време са опростени и няма какво да им се търсят стари грехове. Паметникът на Антим I може да си стои в двора на нашата църква в Одрин и нека Вселенският патриарх да бъде малко по-приличен в своето държание и да не иска от нас да зачеркваме бележити личности и дати от църковната си история. 

С доц. Христо Темелски разговаря Деница Китанова, агенция "Фокус"

Източник: Агенция "Фокус"

Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.