6 февруари 2016 г.

Религията и науката се нуждаят една от друга


Естествените науки ни дадоха невероятни открития. Само възможността да работя, докато летя на презконтинентален полет, е дар от учените, които чрез работата си подобриха знанията и живота на всички ни. Прогресът на науката, чиито мащаби се разгръщат все повече, е благотворен за човечеството.
И в същото време, докато изразявам своето възхищение от науката, трябва да бъда обективно критичен по отношение на възторга си от нея.
Наистина тя ни даде големи дарове, но и ни позволи да убиваме по-ефективно, да замърсяваме нашата планета още по-тежко и да се отдалечим от истинската ни същност на човеци.
Научните достижения може и да прогресират, но все пак те се използват от нас. Ние сме тези, които използваме познанията си или за да вършим добро, или за да вредим. Науката не може просто да каже на хората какво да правят те с нея, тъй като тя може само да манипулира материята и енергията.
Науката не владее полето на истинските идеи и не може да казва на хората какво са длъжни да направят в даден момент. Например тя може да предскаже, че ако продължим да използваме изкопаеми източници на енергия (въглища например), то ще има дадени последствия.  Но ние трябва да решим дали да предизвикаме тези последствия или не. Или науката може да предположи, че дадена операция ще излекува заболяването, но не и да каже дали да се извърши тази операция. В някои случаи лекарството е по-лошият вариант от болестта. И в такива случаи не науката преценява, а човекът.
Етиката е клон от дървото на знанието, според който може да има прогрес, но той се изразява по различни начини. Хората в Античността са решили много етични проблеми и са открили много етически истини, които не се променят с развитието на научните идеи. Например Аристотел е открил, че някои действия винаги са лоши (като прелюбодеянието). А науката е дала на мъжете и жените нови начини да вършат зло, но това не значи, че природата на злото се е променила – то винаги си остава зло.
Религията помага на учения, дори и да не помага на науката! Науката казва на учения нещо какво е, но религията, чрез Божественото си Откровение, му казва какво трябва да бъде.
В частност Християнството е направило повече за науката, отколкото за това, да даде на човечеството някаква етична рамка. Също така то е дало и философските основи, които правят науката възможна.
Може би някоя друга религия щеше да позволи на науката да се развие и да процъфти, но никоя не го направи. Може би науката щеше да се развие в едно безбожно общество, но и това не стана. Атеистите-кибици споделят идеята, че ето имало е светски гръцки и римски мислители, когато се появява Християнството, което довело до Тъмните векове и забавило човешкото развитие. Едуард Гибън, който презирал религията и мразел Православието, в своят труд „Залез и крах на Римската империя“ дава на западната култура този възглед, който атеистите и до ден днешен повтарят.
Православните християни знаят, че Източната Римска империя запазва светските гръцки и римски знания през вековете. Православните, с образованието което дават по онова време, не само са запазили идеите от миналото, но ги и доразвиват.  Християнските  мислители и философи до голяма степен дават  тласъка на западния Ренесанс и на Златната епоха на Исляма. Дори на Запад идеята за епохата на Тъмните векове е разбита като мит. В своята незаменима книга „Захвърленият образ“ , К.С. Луис разкрива много от допусканите грешки по отношение на Западното Средновековие.
Всъщност, хора като Джон Лоси и други фирлософи от школата на философията на науката често казват че се нуждаем от правилната философия за науката преди да започнем да правим наука. Християнската доктрина на Въплъщението е една от тези жизненоважни философски идеи. 
Аристотел често се е отегчавал, когато е трябвало да говори на младите гърци за физическия свят. Тези неща са били под нивото на начинаещи антични философи. За тях идеите са били „чисти“, а материалния свят „мръсен“. И когато Бог стана плът, Той веднъж завинаги поправи тази грешка, да не я допускат християните. Бог стана човек и така естеството бе осветено.
Някои религии обаче имат друго виждане за нещата. Те са обожествили материалния свят. При тях не можеш да изучаваш материалния свят, защото това би било богохулство. Все едно ако дървото е твой бог, ти не можеш да отрежеш едно дърво, за да го изучиш, защото това би било най-малкото неблагочестиво.
Християнството облагородява природата, без да я обожествява. Науката е била благородно занятие, а не някакво неблагочестиво занимание.  Иисус Христос поставя мост между пропастта на двете Му природи – физическата и метафизическата. Когато православните се прекръстват, утвърждавайки истината за двете природи в Христос, може да не се замисляме, че правим възможна модерната наука, но това е така.
Вярващите християни са развили в миналото идеи, които днес се използват от всички учени, дори от атеистите. Когато Уилям от Окам1 развива идеята за това, че най-доброто обяснение за дадено нещо не трябва да увеличи бройката на същностите от необходимото (или по-просто казано, че най-простата теория е най-добрата), той е направил това, защото е християнин. Християнският Бог е добър и мъдър. Той твори мъдро. Ученият атеист, който използва „Бръснача на Окам“2,  няма никаква идея защо този метод работи.
Платон (който също е вярващ човек, макар и не християнин) е имал и има много вярващи последователи затова, че използва математика да обясни света. Но тя не може да бъде уловена от науката. Числата съществуват, но нямат материя.  Така и християнинът се чувства комфортно с нематериалната реалност и няма проблеми да използва математика, за да обясни света. За атеиста съществуването на числата и приложимостта на математиката е проблем. Как така тя винаги работи? Вярващият християнин обаче никога не би се усъмнил в нея.
Християнството не е враждебно настроено спрямо науката. То е неин родител и християните и днес работят в различните научни сфери. Православната църква има светци, които са били и учени, като по-скорошен пример е св. Лука Войно-Ясенецки3! Християнството обаче няма да позволи на науката да прекрачи своите граници и да тръби, че само тя е източник на знание. Сциентизмът – възгледът, за който само науката може да открива истината, е враг на Христос, но също така е и враг на поезията, изкуството и математиката!

aвтор: Джон Марк Рейнълдс
източник: patheos.com
превод: Божин Дончев
снимка: mediacafe.bg


1          Уилям О̀кам (ок.12881347) е английски францискански  монах и философ-схоластик, родом от Окам, малко селце в Съри. Известен е най-вече с Бръснача на Окам.“ - Източник Уикипедия
2          „Бръсначът на О̀кам е най-разпространеното наименование на принципа за простотата в науката. Съгласно този принцип, от множеството теории, които обясняват един и същ проблем еднакво добре (ceteris paribus), за предпочитане е най-простата, т.е. тази, която използва най-малко предположения.“ - Източник Уикипедия
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.