Православният храм
Храмът е сграда за обществено богослужение. Наричаме храма и църква, което ще рече събрание.
Бог, наистина, е навсякъде, но Той проявява по-особено Своите благодатни сили в места, които са Нему посветени (Второзак. 12:5,11; ЗЦар. 8:29; 2Пар. 5:13; 7:1). Tакива места са храмовете. Затова вярваме, че храмът е дом Божий (ЗЦар. 9:10; Ис. 56:7; Мат. 21:13) и Божие обиталище (ЗЦар. 8:30).
Храмовете се отличават от другите сгради както по своята архитектура, така и по своята вътрешна уредба и украса. Храмът е устроен така, че да напомня за Бога и да преизвиква у нас молитвено разположение.
Всеки храм се посвещава на някой Господски или Богородичен празник или на някой Божи угодник. Празникът, на който е посветен храмът, наричаме "храмов празник". За този ден храмът основно се почиства и украсява. В навечерието на храмовия празник се отслужва Велика вечерня с петoхлебие или бдение, а на другия ден - Света литургия с участието на повече свещенослужители. След отпуста на литургията се извършва водосвет и специална лития с поменаване имената на живи и покойни ктитори и приложници на храма.
Външно устройство и архитектура на храма
Храмовете се строят в най-различна форма:
A. като кораб (базилика) - символ на ковчега, в който се спасил от потопа Ной и неговите близки, а днес в новия ковчег - храма, се спасяват вярващите в бурното житейско море;
B. с кръстовидна форма - символ на Христовия кръст;
C. с кръгла форма (ротонда) - символ на Божието съвършенство и безкрайност. Както кръгът няма нито начало, нито край, тъй и Бог е безначален и безконечен. 
Върху самия храм или близо до него се издига висока кула с камбани и клепала. Камбанният звън възвестява началото на отделните богослужения и на по-важните им моменти, както и някои радостни или тъжни случаи от живота на църквата и на нейните членове - при тържествени молебени (бързо и радостно), на погребения (бавно и тъжно) и пр.
Архитектурно храмовете са строени различно. Можем да разграничим следните стилове:
• базиличен стил е най-стар и представлява четвъртитата продълговата църква с равен или засводен таван. Ако църквата е трикорабна, двата странични кораба са отделени от централния с колони или зидани стълпове.
• романски стил
• византийски стил - с правилни кръгли сводове,
• ранно и късно готически стил - със стреловидно заострени кули и сводове;
• ренесансов стил - с предпочитание на древногръцките класически форми;
• бароков стил - с отрупани орнаменти от гирлянди, плодове и човешки фигури;
• стил рококо (опростен барок) - с преобладаване на мидената черупка като декоративен орнамент;
• старобългарски стил - опростена базилична форма с тесни прозорци и барабановиден купол;
• руски стил - с високоцилиндрични куполи с луковиден покрив и осмоконечен кръст над него.
Вътрешно устройство на храма
Сегашните наши православни храмове се състоят от три главни части: притвор, средна част (кораб) и св. олтар. Постройката и разделението им е по образец на старозаветната скиния и на Иерусалимския храм, който имал открит двор, светилище и Святая Светих.
Православните храмове са обърнати към изток, откъдето идва светлината - Христос, нашият духовен изток (Лука 1:78), Слънце на правдата.
притвор кораб св. олтар
Притвор
Притвор наричаме входното помещение в християнския храм, разположено обикновено в западната му страна. В раннохристиянския и средновековния храм притворът е бил предназначен за т.н. оглашени – желаещите да приемат християнството, които се оттегляли в притвора след приключването на първата част на св. Литургия.
В енорийските храмове притворът се използва за продажба на свещи, за извършване на оглашението при св. Кръщение, и на обручението при тайнството брак. Там има аналои с икони; пангар за продажба на свещи, свещници, на които вярващите поставят запалените от тях свещи; кутии за волни пожертвования и пр.
В по-късно време в нартексите на манастирите се извършват последованията на полунощницата, часовете и повечерията.
Някои храмове имат два нартекса - вътрешен и външен (екзонартекс). Във външния нартекс се извършва през време на празничните вечерни литията, за което той наричаме още лития.
Някога императорът събличал горната си царска дреха и я полагал върху маса, която стояла в нартекса, за да присъства на богослужението като обикновен мирянин. Той минавал през средната порта, която свързвала нартекса със средната част на храма. Затова тази порта се наричала царска . Тя и двете странични порти, които се от две колони наричаме тривилон.
С притвора са свързани атриумът, баптистерият и други помощни помещения.
В западната част на древнохристиянските базилики се намирал атриумът. В него имало чешми, на които влизащите в храма си измивали ръцете и нозете по практични и символични съображения. Атриумът постепенно изчезнал, но чешмите пред храмовете на манастирите останали.
Някога в атриума се намирал и баптистерият. Той бил кръгло или многоъгълно помещение, разделено на две части: предверие, в което се извършвали предкръщелните обреди, и вътрешна стая, в която се намирал басейнът за кръщенията. (По времето на гоненията на християните кръщенията се извършвали в природни водоеми, реки и ручеи. От времето на св. Константин Велики кръщението започнало да се извършва в баптистериите. След време Църквата започнала да кръщава все повече новородени деца и това довело до постепенното изчезване на баптистериите и заменянето им с кръщелни купели).
Около двора на атриума се намирали стаи, в които се помещавали касата на храма, училището, библиотеката, дякониконът и други помощни помещения. Когато след XIX век на Изток били въведени камбаните, в някой ъгъл на притвора или до него били изградени камбанарии.
Над притвора се намира т. нар. женско отделение, в което някога са стояли жените. Нарича се още горница, защото е в горната част на храма, както и катехумена, защото в древността там са стояли оглашените жени. Някои от съвременните храмове нямат женски отделения; в тях жените заемат лявата страна на храма. В нашите храмове частта над входа над средната част се заема от певците хористи.
Средна част (кораб) на храма
Основното помещение на храма е разположено между притвора и св. олтар в посока запад-изток. То е предназначено за верните, които се събират за обща, съборна молитва.
Средната част на кораба, т.е. пространството между левия и десния кораб, наричаме нефа. Тя е обикновено с правоъгълна форма и е разделена чрез колонади на три или повече кораба. Нефата е покрита от един, три или пет купола. В нея се намират
• иконостасът - преграда, отделяща нефата от олтара;
• амвонът - издигнато място, от където се чете св. Евангелие и се произнася проповедта, разположен днес в лявата част на централната нефа;
• владишкият трон - разположен в дясната страна на централната нефа;
• солеят - издигнатото пространство непосредствено пред иконостаса, което в някои храмове днес е заградено с перила и на което се намират владишкият трон и певниците;
• певниците (клиросите) - разположени на двата края на солея, където се разполага хорът (разделен на две при антифонното пеене).
• троновете на миряните.
Иконостас
Първоначално между св. олтар и средната част на храма не е имало никаква преграда. После се явила ниска каменна преграда, а впоследствие започнали да издигат колони (стълпове), на които лежал архитрав (съединителна горна греда). Между отделните колони имало мраморни или дървени парапети, високи около метър, a в отделни моменти от св. литургия празните пространства били закривани със завеси. Този древен иконостас наричали темплон, дрифакта или дрифракта, т.е. перила, парапет, балюстрада.
След победата на иконопочитанието по колоните и между колоните на темплона започнали да закачат свещени образи (икони), обърнати с лице към богомолците. Постепенно били внесени нови пояси, докато иконостасът достигнал тавана на храма и закрил св. олтар от погледа на миряните. Най-високи иконостаси са създадени в храмовете на руските църкви, където св. двери закриват изцяло св. олтар.
Съвременният иконостас има три врати:
• Централно разположената, двукрилна врата, която наричаме царски двери или свети двери (гърците я наричат красни двери). На нея е изобразена сцената на Благовещението, често с четиримата евангелисти, а понякога и с пророци. Тя е символ на това, че Бог слезе от небето на земята (тук символизирано от олтара и нефата) чрез Благовещението, възвестено от пророците и евангелистите.
• Южните и северните врати на иконостаса са от по едно крило. На тях обикновено се изобразяват архангелите Михаил и Гавриил, както и св. архидякон Стефан. Те символизират вратите на рая, пазени от ангели след грехопадението на Адама. В някои по-малки храмове има само една странична врата; нерядко входът е закрит и само със завеса.
Светите двери се отварят, когато клирът извършва своите входове и изходи. През тях минават само лица, приели трите степени на свещенството, облечени в одежди. През южната врата могат да минават свещенослужители и църковнослужители, без да са облечени в одежди. През време на Светлата седмица трите врати на иконостаса се оставят отворени, в символ на това, че Христос чрез Своята смърт и Своето възкресение ни откри вратите на небето (тук символизирано от олтара).
В по-малките църкви иконостасът съдържа само един ред от икони ("царски икони"), подредени обикновено така:
• отдясно на светите двери са иконите на Иисуса Христа, Който е крайъгълен камък на църквата (Еф. 2:20-22). До нея са разположени образите на св. Иоан Предтеча и на св. архидякон Стефан (на южната врата);
• отляво на царските двери - на св. Богородица. Така тя се явава от дясно на образа на Спасителя, както е видял Св. Богородица псалмопевецът (Пс. 44:10). До нея са разположени образите на храмовия светия (или на събитието, на което е посветен храмът) и на св. архангел Михаил (на северната врата).
Иконите са разположени в няколко реда (пояса).
• Най-долният ред представя историята на грехопадението или събития от Стария Завет. В много храмове този пояс липсва.
• На втория ред са големите или т.нар. "царски" икони (описан по-горе).
• Третият ред икони са на дванадесетте велики Господски и Богородични празници.
• На четвъртия ред са изобразени св. апостоли, а сред тях - композицията "Дейсис". Тя изобразява Христа, като велик Архиерей, а от двете Му страни - Св. Богородица и св. Йоан Кръстител, които ходатайстват пред Христа за света.
• В петия пояс се поставени образите на старозаветните пророци, а сред тях и композицията "Божията Майка с Младенеца", предмет на пророческите чаяния.
• На шестия ред (ако има такъв) са разположени образите на св. мъченици, светители и преподобни.
Над царските двери стои картина, изобразяваща Тайната вечеря, а над нея - Разпятието Христово, като победен знак на човешкото спасение. Над Разпятието виси нарочно кандило.
Владишкия трон
Владишкият трон се намира в дясната страна на централната нефа. Там стои архиереят през време на последованията от денонощния кръг, облечен в мантия.
В древността архиереят е имал един трон. Той е т.нар. сега епископски трон или горен престол, в абсидата на светия олтар. Когато иконостасът закрил олтара от погледите на миряните, в храма се появил долен престол, поставен първоначално в лявата част на солея. Левият певец държал лампадата на патриарха и затова бил наречен лампадарий. Срещу него се намирал тронът на върховния владетел (император, деспот).
След падането на Цариград под османска власт патриархът, като етнарх, получил названието деспот, владика. Затова този трон се нарича владишки трон. Обикновено на владишкия трон се изобразява Господ Исус Христос, за да напомня на архиерея, че само той е Господ и Владика и че архиереят е отговорен пред него.
Амвон
Амвонът (от гр. възкачвам се) е издигнато място, от където се чете св. Евангелие и се произнася проповедта.
Древният амвон се е различавал от съвременния по местоположение, форма и употреба. Намирал се обикновено в средата на централния кораб. Той бил нисък, имал правоъгълна или осмоъгълна форма и някъде бил покрит с киворий. Той имал две стълбища - едно към изхода и второто към олтара. От амвона се четели библейски четива и постановления на императорите, а певците пеели църковни песнопения.
От времето на св. Йоан Златоуст и Блажени Августин от амвона почнали да четат св. Евангелие и да произнасят проповедта. По-късно, вероятно за да се освободи средната част за народа, амвонът бил преместен в лявата част на централната нефа. В храмовете на Александрийската църква амвонът се намира в горната част на иконостаса. До него се отива по стълбище, изградено откъм олтарната част на иконостаса.
Свети олтар
Светият олтар е разположен зад иконостаса, в източната част на храма. Той е най-светата част на храма, в която духовенството извършва свещенодействия, затова в него е позволено да влизат само свещенослужители и техни помощници.
В средата на олтара се намира св. престол. Св. престол обикновено се прави от камък. Покрит е с една долна покривка от бял ленен или памучен плат, наречен срачица (риза) и индития - горна покривка от по-дебел цветен плат. Върху престола се поставят: св.антиминс - четвъртит плат 50 х 60 см, върху който е изобразено погребението Христово и в който е вложена частица от мъченически св.мощи: напрестолно св. Евангелие, напрестолен кръст, дарохранителница и два свещника. Зад св. престол се поставят седмосвещник и разпятие. От северната страна на св. престол, в източната олтарна стена, се намира проскомидията.
Проскомидията ( или протесисът) представлява ниша (пезул), прилична на малка пещерка. Тя изобразява пещерата, в която се родил Христос. Тук се извършва проскомидията, т.е. подготвителната част на св. литургия. Тук се пазят св. богослужебни съсъди и утвари: св. потир (чаша), дискосът (плосък, кръгъл съд, диск), звездицата, копието, лъжичката, тeплотата (металическа чашка за топла вода), покровците (кръстовидни платнени покривки), въздухът (четвъртита платнена покривка 70 х 70 см), гъбата и др.
Източната страна на св. олтар наричаме "горно място". Тук сядат свещенослужителите по време на литургийното апостолско четене. Този стар църковен обичай обаче не винаги и не навсякъде днес се спазва.
При православното богослужение се употребяват също и свещи, кандила и тамян.
Свещите и кандилата са не само за осветление. Те имат и символично значение. Пламъчетата на свещите и кандилата ни напомнят, че нашите души трябва да горят с пламъка на вярата. При това, светлината създава и светло, радостно, празнично настроение.
Кадилният тамян е символ на усърдна молитва - както димът на тамяна се издига нагоре към небето, тъй и нашата молитва трябва да възлиза към Бога (Пс.140:2). Но тамянът, свещите и кандилата имат още значение и на приятна Богу жертва. Тамянът е благоуханна смола; пчелният восък, от който са направени църковните свещи, идва от най-благоуханните билки; елеят изтича от маслината - символ на мир и на благодатна Божия сила. Следователно, каденето и паленето на свещи и кандила е символ на нашата чиста и благоуханна духовна жертва Богу.
Из "Нашата вяра"
