Кръстният знак
Кръстът е основният символ на
християнството. В миналото от ранно детство учели децата да събират пръстчета и
да се кръстят. Сега много от нас учат това движение в зряла възраст.
За невярващите това действие може и да
не означава нищо, но не е така за православния християнин. Защото кръстът е
неговата защита. Човек пребивава не само във физическия, но и в духовния свят.
В този духовен свят ние се намираме между двата полюса - между божествената
любов и противодействащата й злоба, тъмна отрицателна енергия, която народът
нарича нечиста сила. И кръстът е нашата защита от нея.
А ако трябва да сме точни, когато се
кръстим, ние изповядваме своята вяра. Кръстният знак е най-краткият символ на
вярата — безсловесен и абсолютно достъпен за всички.
Докосвайки челото, утробата и раменете
си, мислено изобразяваме кръст. Челото ни символизира небесата, утробата -
земята, а напречницата напомня, че Светият Дух обхваща всичко - открай докрай.
Първообраз на спасителната сила на
кръста намираме още в Стария Завет. По Божия заповед старозаветният законодател
Мойсей осенил кръстообразно с жезъла си Червено море. Водите се отдръпнали към
брега и евреите минали по суша. След тях преследващата ги египетска армия била
издавена, тъй като Мойсей направил втори кръстен знак и водите отново се
съединили. Това била чудодейната сила на Мойсеевия жезъл, с който правел
кръстните знамения.
По време на 40-годишното странстване на
израилтяните из пустинята те били ухапвани от големи змии. Господ заповядал на
Мойсея да издигне кръст с медна змия на него. Който погледнел с вяра към змията
с кръста, се избавял от змийската отрова и смъртта. Под формата на кръст Мойсей
прострял ръцете си към Бога.
Също и наследникът му Иисус Навин
изобразил кръста с ръцете си и заповядал на Слънцето да спре своя ход, за да се
удължи денят и той да спечели битката с амореите. Всичко това било предобраз на
великата спасителна мисия на Христа, Който чрез кръстната Си смърт изкупил
човешките грехове, унаследени от прародителите Адам и Ева.
В книгата Откровение пише, че небесното
знамение, което ще предшества Второто пришествие, ще бъде ясно изписан на
небето кръст.
Кръстното знамение било утвърдено от
император Константин Велики. Преди една голяма битка на небето се появил кръст
с надпис: „Сий победиши" (С това ще победиш). Той заповядал да се изпишат
на бойните знамена кръстове. Влязъл в битка и победил. В знак на това събитие с
Миланския едикт през 313 г. сл. Хр. той утвърждава християнската религия като
официална.
Днес всяка християнска молитва е съпътствана
от кръстен знак. Този кръст е спасителен само ако всеки, вървейки към своята
лична Голгота, носи с желание и упование своя житейски кръст, вярвайки в
спасителната сила на Кръст.
Какъв е символът? Съединените три пръста
означават вярата в Света Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. Двата
свити в дланта пръста означават вярата ни в Иисуса Христа, с Неговите две
естества — божественото и човешкото, Бог и Човек, тоест, Богочовек, слязъл на
земята заради нашето спасение.
С кръстния знак призоваваме Божието име
и славословието на Бога и Неговите угодници и Света Богородица. Затова
кръстният знак се прави при влизане и излизане от храма; всякога преди
започване и свършване на работа; преди лягане и след ставане от сън, преди
храненето и в началото на молитвата.
Както не трябва да произнасяме името
Божие напразно, без необходимост, така и кръстният знак не бива да правим често
и прибързано, небрежно и разсеяно, без вътрешна нагласа. Иначе той се превръща
в безсмислено механично движение на ръката. Когато влезем в храма и запалим
свещ, ние се прекръстваме. Когато застанем пред свещеника или владиката, за да
ни благослови, не правим кръстен знак, а само се покланяме. Когато целуваме
десница на духовник, също не се кръстим.
Из "Нашата вяра"
