Първото такова име е Господ, то се среща много често и в Богослужението - "Господ" означава - господства, т.е. Бог е над всички господари и царе, защото Той е Господар на господарите и Цар на царете. Следващото име е "Бог", което означава богат, Бог е богат на щедрост и милост, на любов и надежда, която постоянно дава на всички повярвали в Него.
Има и някой други имена, които се използват по-рядко и основно в Църковните и богословски среди. Това са "Вседържител" - Бог всичко държи със Своята десница и на небето и на земята. Другото име е "Подвигоположник" - тоест Бог е Този, Който поставя и подвига, Който пръв го дава, под това име се има предвид Господ Иисус Христос, Който дал пример на апостолите подвизавайки се. Но тези толкова много имена не бива да ни объркват, защото името на Бога е споменато в Библията: "А Господ е Бог Саваот; Яхве е името Му." (Осия: 12:5). Това именно име Бог забранява да се споменава. Давайки тази Своя заповед израилтяните започват все по-рядко да го споменават. На края се стига до там, че само и единствено Първосвещеника произнася името на Бога веднъж годишно и то много тихо, толкова тихо, че трудно се слушало. И така юдеите започнали да използват други имена, които отнасяли до Бога до Яхве.
Същото е и с името на Господ Иисус Христос, въплатилото се Слово Божие. Христос е гръцка дума и означава Спасител, и днес в Гърция я използват по отношение на Господ Иисус, при нас тази дума е преведена, но по отношение на Господ Иисус остава същата, и така Неговото име би означавало, а и означава - Иисус Спасителя. Хубаво беше да споменем за това, защото мнозина смятат и считат името Христос като фамилно име на Господ Иисус, а то просто подчертава какъв в същност е Господ, а именно Спасител, Месия.
Казвайки името на някой наш познат ние веднага се сещаме за него и той изплува в нашето съзнание. По същия начин е, когато споменаваме някое от великите имена на Бога. Споменавайки ги ние несъзнателно изобразяваме част от Неговото величие и безкрайна природа. Именно за това не бива да ги споменаваме напразно, да произнасяме с подигравка, кощунство или шеги.
Но някой може да попита: Добре какви са греховете против тази заповед?
Не е грях да споменаваме името на Бога в молитва, в интимен разговор с Господ Иисус, не е грях да споменаваме Бога в наши духовни разговори или беседи, но не бива да ги споменаваме, когато това не се налага, например отишъл си до магазина и си забравил да купиш някакъв продукт и мислено, а и може и на глас да се извикаш: Боже, забравих! Това нещо може да бъде считано за споменаване напразно, освен разбира се ако и това не е казано с искрено сърце, защото все пак Бог е серцеведец виждайки и в най-покритите тайни кътчета на човешката душа. Но да не се увличаме в многословие, а да пристъпим към темата относно греховете към тази заповед.
Първият грях е Богохулство - това са дръзки слова против Бога. Ние вярваме, че бъдещата участ ще бъде решаваща за всички, Бог е съдия и Той ще определи присъдата на всички ни, но имало е случай, когато Бог е наказвал направо тук на земята съгрешаващите против Него или хулещите го. Такива примери имаме много особено в Св. Писание. Следващият грях, на който е хубаво да обърнем внимание е ропота - Това е оплакване от Божия промисъл, промисъл към всеки от нас. И тук отново имаме пример за това как хората са роптали и каква участ ги е застигнала. Такъв пример ни е Израилския народ, който възроптал против Бога и 40 години странствал из пустинята. Ние не бива да роптаем, а да се оставим в ръцете на Бога подобно на Св. Йоан Златоуст.
Следващият грях, който не бива да подминаваме е кощунството. Това са думи или изрази, чрез които съгрешаващия се подиграва на свещени предмети, на свещенослужители, на Храма Божи, на светии или дори на Бога. Този грях е особено разпространен днес сред нас. Почти всеки ден във вестника в графата с вицовете има по един, който се отнася до Бога, апостолите, или свещенослужителите Църковни.
И последният грях, на който ще обърнем внимание е невнимателната молитва, когато стоим на Богослужение или се молим вкъщи не бива да се разсейваме и да мислим за различни неща, особено по време на Св. Божествена Литургия. Но разбира се, хора сме разсейваме се, когато това се случи трябва да се усетим, да върнем вниманието си в молитвата и да продължим по-усилено да се молим на Бога, та Той да ни даде сили да се борим с нападащите ни мисли.
Това бе накратко за третата по ред Божия повеля, а именно да не споменаваме името Му напразно, да не се подиграваме на Бога и да не роптаем, защото въпреки всичко ние виждаме една малка част от Божият Спасителен промисъл, в който е включен целият свят.
