Архимандрит ЕМИЛИАН
(светогорец)
l част
Беседата е казана на 23 октомври 1988г. Денят, в който се чества паметта на св. Яков Брат Господен.
През тези два дни, които прекарах с вас, разбрах и почувствах колко благочестиви са сърцата ви, колко много търсите Бога, как и в трудните моменти от живота си търсите знак от Него, възможност за покаяние и изповед. Преди да се разделим сега, бих искал да си кажем няколко думи във връзка със светеца, чиято памет честваме днес.
Св. Свещеномъченик Яков бил една забележителна личност от първата църковна община. Свети Яков, брат Божи, бил не само Христов сродник по плът, но и попил дълбоко от Неговия дух. Бил толкова праведен, че го нарекли Правения, като характирна черта на целия му живот.
Според църковното предание той е съставителят на първата Литургия, първия текст, от който впоследствие възникнали и останалите божествени литургии. Не можем да знаем как точно се е развила Литургията, но дори само това предание ни разкрива, че светецът, когото честваме днес, обичал богослужението и най-вече божествената Литургия. Поставил началото на дълга традиция в Църквата и най-вече в апостолската Църква в Йерусалим. Тази традиция впоследствие била пренесена и в останалите църкви. Божествената литургия е на истина дар на Св. Дух към нас, човеците. Тя е тайнство на Духа, начин, по който ни се разкриват Бог и небесните неща. В Литургията няма нищо, което да не ни разкрива божествеността и действията на Светата Троица.
Понеже знаем и вярваме, че Бог е наш Баща, затова и на храма, особено по време на богослужение, гледаме като на наш дом. Влизаме, излизаме, радваме се, прекръстваме се, палим свещи, може и нещо да кажем, но е видно, че православният чувства църквата като свой дом. Наш дом е храмът. И това събрание е истинското ни семейство. Семейството ни не е само нашите едно, две, три деца - колкото имаме. Това сме всички ние и всички онези, които блуждаят насам-натам и които може би още не са помислили за Бога или не са дръзнали още да признаят за скритите си въздишки, с които искат да отворят небето, за да получат отговор от Бога, но се колебаят и срамуват. Литургията е нашето семейство, нашето събрание, нашият дом. Защото заедно с вас и с онези, които на присъстват, и с грешниците, и с лошите, и с починалите, са и онези, които днес се намират в ада, но може нещо да си спомнят за Бога. Молитвите на Църквата, помените, светите литургии - кой знае на колко от тях ще принесат полза и ще ги въздигнат даже и от мястото на мъката, ще ги изведат дори до ада. Това е домът ни. Толкова голям дом имаме ние, вярващите!
И тъй, влизаме в църквата, в дома ни, и се радваме истински. Това е най-голямата привилегия, която може да има един християнин. Тук ние преживяваме Божията благодат. Преживяваме нашето спасение, резултатите от изкупителното дело на нашия Бог, на великия Първосвещеник. Тук, в църквата, можем да почувстваме онзи стих от апостола: Христос "влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление". Христос живее за нас, пророчества и издига ръце към небесния Отец. Веднъж завинаги проля Своята кръв, веднъж за винаги влезе в светая светих и от този ден нататък не престава да подтиква светците да ходатайстват и те - и най-вече Неговата Майка, Пресвета Богородица - пред небесния Отец за нас, за сърцата ни, за греховете ни, за болките ни, за житейските ни разочарования. Веднъж възкачил се на трона, "пребъдва завинаги", без да слиза от престола, на който седи отдясно на небесния Отец. Затова да отидеш в храма, за да присъстваш на божествена Литургия, не е някакво случайно действие. Не е нещо, за което можеш да кажеш: "Остави, ще дойда и утре, и вдругиден". Това е едно уникално събитие. Отиваме при Онзи, Когото сме възлюбили, при Онзи, Който даде живота Си за нас, при Христос.
Ала къде е Христос? Той е и тук и навсякъде. Преди всичко обаче Христос, второто Лице на Бажеството, е отдясно на небесни Отец, в светая светих. Следователно не си мислете, че когато влизаме в храма, влизаме и си тръгваме и пак влизаме. Не. Издигаме се и влизаме в светая светих, в небесата. Както завесата на царските двери се отваря и излиза Христос в светия потир, така небесните двери се отварят, за да влезем ние грешните! Когато идваме на Литургията, ние, грешните, се изкачваме на горния Йерусалим. Разбирате ли какво величие преживяват душите ни? Сядаме и ние от дясно на Отца и приемаме чест от честта на нашия Христос и от честната плът на нашия Господ и Бог.
*Тази беседа е взета от книгата "Усещане за Бога" - осем слова за духовното израстване - Архимандрит ЕМИЛИАН. Издателство "ОМОФОР", София 2011 год.
