Иисус му рече: прогледай!
твоята вяра те спаси.
(Лук. 18:42)
Братя и сестри,
Днешната неделя
е поред четиринадесета след неделя подир Въздвижение. Евангелският разказ от
днес ни резкезва за един слепец – йерихонец, който имал такава силна вяра, че
силно се извикал към минаващия Господ: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! И
знаете ли, какво му отговорил Господ: Прогледай, защото твоята вяра те спаси.
В днешно време
на всякъде около нас можем да чуем думи за вярата, за множество чудеса
постигнати чрез вяра, вяра, която е истинска, непринудена и най-вече искрена. В
много от словата на св. Отци на Църквата можем да срещнем мисли за духовната
слепота, за тази страшна духовна болест, която ни пречи да видим нещата такива
каквито са в действителност. Истинска трагедия е ако придобием духовна слепота,
но още по-голяма е ако не я осещаме, и не я разбираме. Днес много от хората
страдат от тази коварна духовна болест, покоряваща не телесните, а по-важните -
духовни очи.
Представете си,
каква силна вяра е имал този човек, лишен от зрение, той само чул че Христос
минавал и през неговия град и решил, решил да направи крачката, а именно да
поиска искрено от Бога само едно нещо – да прогледам. Да Господи, казал
слепият, да прогледна, за да мога да видя Тебе Жизнодателя и Спасителя. Да
Господи искам, и аз да видя макар само с телесните си очи това що си приготвил
за света. Искам Господи да видя Твоята велика милост към нас човеците потънали
в тази гибелност, в тези духовни пропасти, в които трудно се справяме. Но ето
какво му отговорил Господ: Прогледай, човече, прогледай и виж, погледни какво
съм приготвил за спасението ви. Погледай моята жертва за вас, виж и разбери, че
Аз Съм Господ, защото Аз бях с твоите предци в Египет и от там ги изведох, Аз
бях Този, Който съпътстваше великите царе Саул, Давид и Соломон, Аз Съм Този,
Който говорих чрез пророците, Аз се и въплатих, за да спася погиващото
човечество. Стани, вече не си сляп, виж ме, погледни ме. Виж Своя Създател
приел чавешка плът, за да изведе народа Си този път не от робството в Египет, а
от духовното робство.
Можем ли, братя
да придобием и ние такава вяра каквато е имал и този сляп човек, да имаме и ние
поне малко искреност в духовния си живот, който е изпълнен с много лицемерие и
корист. Можем ли, братя?
Разбира се, че
Да! Обаче как? А именно да придобиваме с внимание духовните добродетели, да
пребиваваме вътре в себе си, да пребиваваме не в мислите, които са контролирани
от мозъка, а в чувствата, които се намират в сърцето, да именно там да
пребиваваме. Там трябва да бъде умът ни, като всячески се стреми да намери
мястото, където е сърцето, и след като го намери, вече всецяло там да
пребивава. Защото Бог влага в човешката душа истинското знание за Него.
Един от отците
на Църквата разказва за един старец, който казвал: „Радвайте се с мен, сега аз
съм цар!” „Как така си цар” - го попитали неговите обкражени. „Възцарил съм се
над страстите” – отвърнал старецът. Макар толкова смело не всеки може да се
изрази, но такова състояние в християнството е съвсем естествено. Това е и целта
на живота в Христа.
Братя и сестри,
Днес с вас чухме разказа, за слепия,
който прогледнал. Днес с вас се уверихме, че истинската вяра е тази, която ни
спасява и само ако я изповядваме с искрено сърце можем да я усъвършенстваме, а
това усъвършенстваме става в духовния живот, там където действа недивидамата за
мнозина благодат Божия, в която се крие истинската духовна красота, която нито
времето, нито болеста, нито старостта, нито смъртта, нито друго нещо подобно
може да я унищожи, а точно обратното да я разцъвти, та да ѝ помогне да даде
стократен плод.
Амин.
