 |
Беседите върху Никео-Цариградския Символ на вярата са на Прот. Александър Шмеман.
Открай време в живота на Християнската църква особено място заема и продължава да заема текстът, известен като Символ на вярата - сравнително кратко изповедание на онова, в което Църквата вярва. В първоначалното си значение думата "символ" може да бъде преведена така: онова, което "крепи заедно, съединява, държи". И така, Символът на вярата именно съ-държа всички онези истини, които - так поне вярва Църквата - са необходими за човека, за пълнотата на неговия живот и спасението му от греха и от духовната гибел.
Исторически Символът на вярата възниква от подготовката на новообърнатите, т.е. на тепърва повярвалите, на готвещите се за встъпване в Църквата, за тайнството на Кръщението. В древността кръщение са приемали основно възрастните. Както става и в наши дни, хората са стигнали до вярата, приемали са Христос, пожелали са да встъпят в Църквата, да станат членове на църковната общност - всеки в резултат от собствения си път. Защото всяко обръщане, всяка среща с Бога представлява тайна на Божията благодат, в която не ни е дадено да проникнем. Едни стигат до Бога в страдание и мъка, други - в радост и щастие. Така е било, така и ще бъде винаги.
Пораждането на вярата в човешката душа е тайна. В същото време обаче именно вяра в Христос довежда човека до Църквата - до общността на онези, които вярват в Христос. Именно вяра търси и изисква единството на вярващите, които - точно с това свое единство, с любовта си един към друг - свидетелстват пред света, че са ученици и последователи на Христос, Който казва: "По това ще познаят, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си". Любовта и единството на вярата, по думите на апостол Павел, са главната радост на християните: "копнея да видя - пише той на църквата в Рим - [за] да се утешим взаимно чрез общата вяра - ваша и моя..."
Християнският живот на новоповярвалия е започнал с това, че са го завеждали при епископа на поместната църква, който изобразявал кръст на челото на новия християнин, сякаш поставяйки върху него белега Христов. Човекът е дошъл при Бога, повярвал е в Христос. Сега обаче той трябва да разбере и съдържанието на вярата. Така той става ученик, него започват - както се казва в църковните книги - да го огласяват. Защото християнството не е емоция, не е просто чувство, не - то е среща с Истината, труден подвиг на нейното приемане с цялото същество. Както човек, който страстно обича музиката, за да може да я изпълнява, трябва да премине през трудно обучение, така и повярвалият в Христос, обикналият Христос, трябва да осъзнае съдържанието на своята вяра и онова, към което тя задължава.
В навечерието на празника Пасха - тъй като в Ранната църква кръщението се е извършвало в пасхалната нощ - всеки от подготвящите се за кръщение тържествено четял Символа на вярата, извършвал е "отдаването" му, изповядвал е приемането му и своето стъпване в единството на вярата и любовта. Всяка от големите поместни църкви - Римската, Александрийската, Антиохийската - е имала свой кръщелен символ на вярата и макар навсякъде тези символи да са били изрази на едната и неразделна вяра, те са се различавали в стила и във фразеологията си. В началото на IV век в Църквата възникват големи спорове, отнасящи се до основното християнско учение за Христос като Бог. През 325 г. в Никея се събира Първият вселенски събор, на който е изработен общ, един за всички християни Символ на вярата. Няколко десетилетия по-късно, на Втория вселенски събор в Константинопол, този Символ е допълнен, за да получи названието си Никео - Константинополски (или известен още Никео - Цариградски) символ, общ за цялата Вселенска Църква. Накрая Третият вселенски събор в Ефес през 431 година постановява, че този Символ остава навеки неприкосновен, че с други думи, към него не може да се правят повече никакви допълнения.
От този момент нататък този вселенски Символ на вярата се пее или чете в Църквата на всяка Литургия. Той е всеобщият, задължителен за всички израз, който Църквата дава на своята вяра. И затова всеки, който желае да разбере в какво вярва Църквата, в какво се състои нашата вяра и онази Истина, която носи християнството в света, намира отговора на всички тези въпроси именно в Символа на вярата...
СЛЕДВА...
из "Неделни беседи и статии" - Протойерей Александър Шмеман. Издава Фондация "Комунитас", 2012 год.
снимка: http://www.symvol.org/rm/nowini/
