16 юли 2013 г.

17 юли Честваме паметта на Св. великомъченица Марина

В името на Отца и Сина и Св. Дух,
Братя и сестри,
Дойде и денят, когато трябва да отбележим паметта на славната Велика мъченица Марина, да припомним живот й, да възхвалим славните дела, които извърши и да се поучим от нейния богоносен и богоотдаден живот. Живот в, но не от този свят, живот достигащ бъдещото обещано Царство.
Марина живееща в семейство на езически жрец била възпитавана в поклонение на тварните идоли построени от човешка ръка. Но чуден е Бог в Своите дела, Той дал на Марина да вкуси от истината и по тайнствен начин я призовал към служение.
По времето на св. Марина Римското правителство и най-вече императора жестоко преследвали християните. Поради човешката слабост не всички християни могли да издържат на тези нападения, за това мнозина се криели в пустините и планините, а други останали в градовете, проповядвайки тайно живото Слово на Христа Иисуса.  Един такъв смел християнин открил на малката Марина пътя по Бога, от него тя първа чула Евангелските думи за спасение и живот вечен. Чувайки за Царството обещано от създание мира Марина започнала да живее още по-усърдно и постоянно се стараела да угоди на Бога. Но Бог допуснал и изпитание, нейният баща, онзи, който я отгледал, той пръв станал неин гонител. 


 Веднъж в околностите на града тя срещнала Олимврий, управителя на източните страни. Той идвал в техния град, за да предава на съд християните. Необикновената красота на Марина така поразила управителя, че му дошла мисъл да я вземе за жена. Той влязъл в разговор с нея, разпитал я за родителите й, за нейното име и звание. Марина със скромност отговорила на всичко. Не скрила и това, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети на служението Нему. Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската вяра.
На другия ден Марина била доведена на съд. Управителят ласкаво й казал: “Виждат боговете, че жаля твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници”.
- Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебствена жертва, - отговорила девойката. – Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател.
Управителят започнал да увещава девойката, като се стараел ту да я склони чрез обещания, ту да я сплаши чрез закани. Всичко обаче било напусто. Девойката казвала: “Аз искам да остана вярна рабиня на моя Бог, Който доброволно пострадал за мене. Ти няма да ме сплашиш чрез закани, защото сред страданията ще ме укрепи Оня, на Когото се уповавам.”
Разгневен от тоя отговор, управителят заповядал да бият Марина. Под жестоките удари от нея потекла кръв. После приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото й с железни остриета. Подкрепена чрез сила отгоре, Марина понесла търпеливо ужасното мъчение. След това, едва жива, я затворили в тъмници. В тъмницата тя изведнъж видяла над себе си сияещ кръст, който озарил тъмничния мрак. Чули се думите: “Радвай се Марино, защото ти победи злобата на врага! Радвай се, защото скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар!”
Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана радост. В същото време тя почувствала, че раните й заздравяват и на тялото й се връщат силите. Тя молила Бога да я удостои със св. кръщение, та измита чрез него да влезе в небесния чертог.
Когато на другия ден отново извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на някакво магесничество изцерението на девицата; а управителят отново я убеждавал да остави своята вяра и да се поклони на боговете, които според него й дарували изцеление.
- Не мога да оставя моя Бог, Който ми показа Своята милост! – отговорила Марина.
Тия молитвени думи навели управителя на мисълта да удави св. мъченица. Той заповядал да донесат грамадна каца с вода и в нея да хвърлят здраво свързаната девойка. Но по Божия милост мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен на Бога Всевишни. 
Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички. 
Братя и сестри,
Ето, Църквата отново ни показа живота на мъченицата Христова Марина, видяхме и съпреживяхме нейния живот. Нека винаги, когато ни нападнат изкушения, когато нещата станат немислими и се изправим пред такива изпитания, които ще е трудно сами да преминем, нека точно тогава да се обърнем към мъченицата Марина грееща като духовен Фар сред бурното море на живота, нека се обърнем към нея и смело я помолим да ходатайства за нас пред Великият страшен престол на Христа Бога, та по нейните молитви Бог да ни дарува всичко нам потребно, да можем с нови сили да посрещнем изпитанията пред, които ни поставя живота. Да не отпадаме духом, защото имаме истинска наша застъпница Великата Мъченица Марина.
Амин.

Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.