16 февруари 2016 г.

Срещата ми със свети Паисий Светогорец през 1986 г.

Написано от отец Панайотис Папагеоргиу

Приемам моята среща с този смирен съвременен гигант на нашата вяра като преголяма благословия. Тази среща наистина ми принесе голяма душевна помощ, тъй като точно по това време търсех начин да укрепя своята вяра в Христа. Старецът Паисий бе за мен като фар в нощта, като въплътена светлина на Христовата любов, на неговото смирение и жертва.
Старецът Паисий живееше в света, но за него раят винаги бе на една ръка разстояние.

Веднъж, когато отворил вратата на килията си, пред него стояли Светата Божия Майка, св. Йоан Богослов и св. Евтимия. Св. Евтимия стояла с него с часове, разказвайки му за мъченията, които е претърпяла и помагайки му да разреши наболелите въпроси, на които търсел отговор чрез молитвите си.
Старецът се молеше за определени групи хора, на дадени моменти от деня. Чрез неговите молитви са се случили немалко чудеса, за които хора, които преживявали някакво чудо с негова помощ, идвали обратно, за да му разкажат какво им се е случило.
В един случай, докато старецът Паисий се молел за пътуващи, едно 9-годишно момче, намиращо се в южна Гърция, пресичало пътя, без да осъзнае, че тежкотоварен автомобил се движи в неговата посока. Точно преди сблъсъка момчето било вдигнато от „свещеник “ и било пренесено на отсрещната страна на пътя. След като се съвзело, момчето огледало около себе си, но „свещеникът“ бил изчезнал. Бащата на това момче искал да намери човека, който спасил живота на сина му, за да му благодари. Търсенията му отвели него и сина му на Св. Гора Атон при св. Паисий. Виждайки светеца, момчето извикало: „Татко, това е свещеникът, който ме спаси!“. Те разговаряли със св. Паисий, разказали му случката и той без колебание им обяснил, че точно по време на случилото се той се бил молел за пътуващи хора, но не присъствал лично на мястото на случката. Св. Дух бил спасил момчето чрез молитвите на стареца Паисий, показвайки едновременно светостта на отец Паисий, силата на молитвата и благодатта и милостта Божии.
В друг случай младо момче, което се смятало за пълен атеист, но било обзето от любопитство за духовните въпроси, посетило стареца Паисий в неговата килия на Св. Гора и споделило с него, че е много изплашен и загрижен за своя баща, който е онкоболен. Св. Паисий отговорил: „Ще отидем заедно да го видим“. Момчето било изненадано да чуе това, но не противоречило. След като се завърнал у дома, той отишъл да посети баща си в болницата, но като пристигнал, докторите му съобщили, че баща му е в кома и че смъртта е неизбежна. Чувайки тези новини, момчето решило да остане до баща си цялата вечер и заспало до неговото легло. В средата на нощта момчето се събудило, чувайки гласа на баща си, който го вика. Бащата молил сина си да повика свещеник, при когото би могъл да се изповяда, преди да поеме последната си глътка въздух. Обяснил това свое желание с разказа, че един монах го посетил и го посъветвал да се изповяда, виждайки, че скоро той ще умре. Описанието, което бащата на момчето дал за монаха, съвпадало с това на стареца Паисий, въпреки че двамата никога не са се били срещали. Момчето повикало свещеник, който да изповяда болния, а бащата починал в същия ден, пречистен със св. Причастие.
Лично аз имах късмета да се срещна и да побеседвам със стареца Паисий през 1986 г., по време на моето посещение на Св. Гора. Когато пристигнах, той стоеше пред къщичката си, където на наредени едно до друго няколко трупчета той приемаше посетители. Когато отидох, при него вече бяха дошли няколко човека и заедно те обсъждаха антихриста и края на света. Един от тези посетители, млад свещеник, питаше с изразено притеснение за белега на антихриста (666) и се чудеше какво биха могли да направят християните, ако този белег би им бил насила поставен. Старецът отговори: „Брате мой, дори и да маркират нашите чела или длани със знака на антихриста, ще могат ли да докоснат нашите сърца? Ако отдадем сърцата си на Господа Иисуса Христа, никой не може да ни стори никое душевно зло, дори и да биха ни белязали с белега на антихриста”.