15 юли 2013 г.

„МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА В КОНТЕКСТА НА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ ИЛЮСТРИРАНИ РЪКОПИСИ” 1 - ЧАСТ


Жанрът на историческата хроника е популярен във византийската традиция на ръкописната книга. Макар, и този жанр да е широко разпространен, имаме едва няколко примера за богато украсени  кодекси от типа хроника, запазени в преписи. Два от тях имат славянски произход и един произхожда от Южна Италия - това са българският препис на Манасиевата хроника (Cod. Vat. Slavo II), намира се във Ватикана, хроника на Георги Амартол (МДА 100), намираща се в Московската Духовна Академия и хрониката на Йоан Скилица (Scylitzes Matritensis, Vitr.26-2), съхраняваща се в Мадрид. Трите ръкописа, съдържат богати илюстративни програми, но техните прототипи остават неизвестни за нас. Отсъствието на повече примери, на илюстрирани световни хроники, задава множество въпроси и един от тях е основен – съществувал ли е определен модел за илюстрация, на типа хроника.
Тъй като, трите ръкописа са твърде различни един от друг е нужен по-задълбочен анализ, за да се установи дали, техните илюстративни програми се дължат на определени изисквания за типа хроника или са били моделирани според изискванията на лицата, поръчали тяхното преписване. С целта, да намерим мястото на българският препис на Манасиевата хроника в контекста на средновековните илюстрирани хроники, ще направим съпоставка между илюстрираните ръкописи, преписвани и превеждани в България през периода на управление на цар Иван Александър, за да установим дали в тях се наблюдават композиционни изменения, с цел да се обслужи една висока поръчка. И, дали могат, да се изведат основни елементи на украсата, на ръкописи с религиозно и светско съдържание. След това, ще направим съпоставка с другите два запазени примери на илюстровани световни хроники, с цел да проследим евентуални  общи елементи на композиционните им програми и за да се изведат общи характеристики, отнасящи се до типа хроника, ако има такива.
          Със средствата на цар Иван Александър, бива преписан и илюстриран българският препис на Манасиевата Хрониката. Самата летопис е дело на византийския писач Константин Манасий, починал през 1187 година. Тя, била преведена, на български език , през първите години на управлението на цар Иван  Александър.
До днес, са запазени само пет славянски преписа, а гръцките са 116 на брой. Първият български препис е запазен в Попфилиповия сборник  (1304 – 1305 г).  В приписка  от него е посочено, че той е преписан по волята на българския цар Иван Александър ( приписка на f  38). 
Илюстрираният препис на Манасий, след падането на Търново през 1393 г. попада в Хърватско, в сбирката на епископа на Модрос Никола Катарски. След това, бива отнесен във Ватиканската Апаостолическа библотека. Ръкописът съдържа 69 миниатюри и се явява единственият запазен илюстрован вариант на хроника на Константин Манасий. Добри сведения за Ватиканския препис дава българският историк Марин Дринов. Той, изтъква българските добавки към текста, като ценен извор за нашата история и значението на превода за изучаване на българския език през XIV в. Няколко години след М. Дринов за преписа пишат К. Иречек, Н. Кондаков, В. Стоилов, италианският учен Улисе де Нунцио и др. Основните въпроси, с които те се занимават са датировката на превода, миниатюрите и поместената Троянска притча, като ценен източник на информация за българския бит и материална култура.
Учени, изследващи връзката между текст и миниатюра на
преписа са Ф. Трифонов и Б. Филов. В своето изследване "Бележки върху
среднобългарския превод на Манасиевата хроника" Ф. Трифонов се занимава
обстойно с датировката и на трите преписа, с българска редакция, добавките към текста и т
ехните извори. Обстойно изследване върху ръкописа прави и Ив.
Дуйчев, който разглежда в отделна студия и латинските приписки.
Нови проучвания, върху Ватиканския препис правят и Ив. Буюклиев, който обръща внимание на проблема за езика и Ив. Божилов, който разглежда текста и миниатюрите в ръкописа.
          През 2007 г. бе издадено ново цветно фототипно копие на Ватиканския Манасий (първото прави Ив. Дуйчев), под ръководството на Центърът за славяно-византийски проучвания. съвместно с Ватиканската Апостолическа библиотека. 
Scylitzes Matritensis, е един от деветте ръкописа на Йоан Скилица, неговата популярност се дължи, най-вече на 574-те миниатюри. Ранни сведения за кодекса нямаме –  той е бил собственост на Константин Ласкарис (1434—1501), преподавател по гръцки език на монасите от остров Сицилия, а след неговата смърт, ръкописът фигурира в каталозите на библиотеката,на манастира Сан Салвадор в Месина (най-малко до 1580 г.). През 1679 г. Дон Франциско де Бенавидес го пренася в Палермо заедно с други ценни ръкописи, а дук  Франниско Мендоса Панеко — чет­върти дук на Учеда, посъветван от се­кретаря си Еспиноза, го обявява за свое лично владение. По времето на наследствената война в Испания дукът, прехвърля сим­патиите си от Филип V на Карл Австрийски и в резултат, на което загубва своята власт, включително и богатата си библиотека. През 1712 г. ръкописът постъпва в кралската библиотека на Филип V в Мадрид.
През 1965 г. испанският учен С. Сирак Естопаниян издава за първи път миниатюрите към ръкописа, след това към Мадридския Скилица интерес проявяват Игор Шевченко, М. Манусакас, Н. Уилсън, Б. Фонкич, които правят палеографски анализи на ръкописа, анализ на миниатюрите прави А. Грабар, а Манусакас публикува легендите към миниатюрите.
В България, проучвания на ръкописа правят А. Божков и Иван Божилов, които обръщат внимание на миниатюрите, отнасящи се към българо-византийските отношения.
Произведението на монаха Георги Амартол получава широко разпространение в славянския свят, чрез сръбски, български и руски преводи. Единият от руските преводи съдържа 127 миниатюри и днес се намира в Московската духовна академия. Той датира от края на ХІІІ в.- началото на ХІV в., за което свидетелстват изследователите на ръкописа Д. В. Айналова, Н. Д. Протасов, Н. И. Некрасов, О. И. Подобедов, които обръщат голямо внимание на  редакцията на езика и миниатюрите към хрониката.
Благодарение на палеографическото изследване на  О. А. Князевская бе установена точната датировка на хрониката, отнасяща се към началото на ХІV в. Илюстрованата хрониката е била поръчана от Тверския княз Михайл Ярославич, чийто портрет на дарител виждаме в миниатюрата на f 17 r. По-късно ръкописът попада в Москва, където се намира и днес.
 Трите ръкописа в научната литература се разглеждани по отделно и до този момент няма цялостен анализ върху тях. Опит да изведат общи характеристики върху илюстративната програма на типа хроника прави проф. А. Джурова, но в рамките на нейния анализ влизат българският препис на Манасиевата хроника и хрониката на Йоан Скилица. Като общо в схемите на илюстративните програми, на двата кодекса, тя отбелязва фризовото полагане на миниатюрите, в рамките на текстовата колона.
          Ат. Божков и Иван Божилов разглеждат двата ръкописа по отделно (Cod. Vat. Slavo II и Scylitzes Matritensis, Vitr.26-2), но не включват хрониката на Георги Амартол в своите изследвания. Тяхното внимание е насочено предимно към миниатюрите отнасящи се до българската история и нямат за цел да изведат общи характеристики за типа хроника.
          В поредица от статии ще се разгледат трите илюстровани хроники, като целта е да се очертаят общите композиционни елементи и разликите при илюстрирането им.
          Докато, двата ръкописа Scylitzes Matritensis и хрониката на Георги Амартол имат общи характеристики, което най-вероятно се дължи на гръцките им прототипи, то българският препис на Манасиевата хроника, макар и безспорно да е имал гръцки прототип, в илюстративната му програма се наблюдават някои съществени елементи, които условно можем да наречем визуални акценти. Те, са дело на българските съставители и отразяват вероятно, желанието на поръчителя – цар Иван Александър.
          Безспорно, внасянето на визуални акценти е отражение на политиката на българският владетел и новата подредба в семейството му, и правото му на престолонаследие. Всички тези елементи са отразени не само в страниците на българския препис на хроника на Константин Манасий, но и в другите два богато илюстровани ръкописа поръчани и изписани с негови средства.  При съпоставката на българският препис на Манасиевата хроника и ръкописите, преписани със средствата на цар Иван Александър ще направим опит да изведем, някои промени при композициите на миниатюрите настъпили в следствие на политически и династически промени в периода на управление на цар Иван Александър, които са се отразили в илюстративните програми на ръкописите.




 Автор: Николина Александрова


Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.