Много време е нужно и много труд, повече мисловен, отколкото телесен, за да можем първоначално да се научим да се молим както трябва, а след това да продължим да се молим. Затова и апостолът заповядва да пеем и възпяваме в сърцата си всякога Господа, а не само с уста (Еф. 5:19)... Когато душата се научи да се моли както трябва, тогава са възможни тайнствените лъчи на божественото просвещение, които слизат в молещия се през време на молитва, и заради нея той съзрява, т.е. приема със сладост и разбира не това, което чете, за да принася полза. Който не се моли по такъв начин, той нищо не разбира както трябва от прочетеното, не чува от това и не получава никаква полза.
***
Да се молиш Богу, това е много добро дело и принася огромна полза на молещия се... Както за тялото е необходим въздух, за да диша, така и за душата е необходимо постоянно помнене на Бога, т.е. молитва. Но пак, ако някой се моли Богу как да е, като че ли между другото, без страх, какъвто трябва да има този, който предстои пред Бога, пред Когото треперят херувимите, за такъв не само че не ще има никаква полза и не само му носи вреда, за която споменахме по-горе, но той понася несравнимо по-голяма вреда, какъвто е Божият гняв, Божието отвращение... Така и Божиите ангели отлъчват от Божието Лице и от Неговия поглед и изгонват навън ума на всеки, който стои пред Бога и се моли небрежно, като че ли е пренебрежение, без благоговение и благонастроение. Тогава го грабват демоните с дързост и насилие и го влачат, където си искат, по срамни и нечисти места, или пък по лоши дела, или пък по суетни и безполезни работи. И нито този, който страда от демоните, чувства това, нито Бог го съжалява и не го освобождава от това, задето Го е пренебрегнал и престъпил Неговата заповед, която повелява: "Служете Господу със страх и радвайте се пред Него в трепет" (Пс. 2:11)..., защото демоните за никакви други грехове не овладяват така тиранично душата, както за презрението към Бога.
*из "Бисери от духовната съкровищница на Св. Отци" - Издава Светия Синод.
