И
така, добра е вярата, ако придобие дела. Иначе, както тялото без душа е
неподвижно и недействено, така и вярата без дела е мъртва. „Каква полза, братя
мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? Ако
един брат или сестра са голи и нямат дневната храна и някой от вас им рече:
идете си смиром, грейте се и се насищайте, пък не им даде, що е потребно за
тялото, - каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела сама по себе си е мъртва” (Як.
2:14-17). Като чуеш това, брате мой, остави своето нехайство и се погреже
заедно с вярата да имаш и дела. Който има вяра заедно с дела, той е по-добър
даже и от този, който върши знамения и чудеса. Защото каква придобивка и каква
полза от чудесата и знаменията ще има този, който ги извършва, ако той бъде
изгонен от Небесното Царство и наследи геената и неугасимия огън?
Нима който върши знамения, може да се спаси
само заради тези знамения и изцепления, без да има дела, които да го направят
праведен? Никак! Слушайте тогава, какво говори Господ: „Мнозина ще Ми кажат в
оня ден: Господи, Господи! Не в Твое ли има пророкувахме? И не в Твое ли име
бесове изгонвахме? И не в Твое ли име
много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал,
махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие”. Виждаш, че и тези, които
вършат знамения и имат дар на пророчество, няма да получат никаква полза от
това без дела. Който истински вярва, той няма да се пристрасти към парите,
защото е уверен, че Бог няма да остави вярващите в Него, но има за тях грижа,
както е казал Господ: „и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от
всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко
останало ще ви се придаде” (Мат. 6:32-33).
Който
вярва, той подпомага нуждаещите се, защото е уверен, че стократно ще получи за
това и живот вечен ще наследи.
Който
вярва, той не се гордее, но подражавайки на Господа, с трудност постига
смиреномъдрието.
Който
вярва, той не се смее безумно, но плаче и ридае за своите грехове.
Тези,
които вярват, не са гневливи и заядливи, но имат кротост, подражавайки на
Господа, Който е казал: „и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по
сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29).
Който
вярва, мрази лъжата и обича истината, защото Бог „обикна правдата и намрази
беззаконието” (Пс. 44:8).
Които
вярват, те не само не се карат помежду си, но умиротворяват и тези, които са
скарани, като подражават на Господа, защото и Той същото е направил за „вас,
които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположение към
лоши дела” (Кол. 1:21).
Вярващият
без ропот понася всяко изкушение, бидейки уверен, че за такова търпение ще
получи нетленен венец, както говори апостол Яков, брат Господен: „Блажен е оня
човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца
на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат” (Як. 1:12).
Който
вярва, той не се гневи, но е дълготърпелив, спазвайки заповедта на Господа,
Който запвядва съвсем да не се гневим (вж. Мат. 5:22).
Който
вярва, той е целомъдрен и не се освекнява нито с блудство, и с прелюбодеяние,
нито с други нечистотии, но пази чистота и целомъдрие, защото е уверен, че
които оскверняват телата си, не ще се спасят, както е писано: „а блудниците и
прелюбодейците ще съди Бог” ( Евр. 13:4).
Вярващият
не се противи на брата си, но на всички служи и не роптае, а пребивава в Божие
търпение, вярвайки, че с това ще получи по-голяма награда, както говори Господ:
„но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска
между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб” (Мат. 20:26-27).
Който
вярва, той не престъпва клетвата си и въобще клетва не произнася с устата си,
като се подчинява на Господа, Който е казал: „Аз пък ви казвам: да се не
кълнете никак” (Мат. 5:34).
Който
вярва, той не е ленив за молитва и не е безгрижен за църковните служби, но
всякога внимава за себе си и се моли непременно.
Който
вярва, никого не осъжда, вярвайки, че всички ще бъдем наказани заради греховете
си и всички ще бъдем съдени от Бога, защото с какъвто съд човек съди другите, с
такъв ще бъде сам съден.
Който
вярва, той не върви по широкия и просторен друм, който води към погибел, но
върви по тесния и прескърбен път, вярвайки, че като поскърби по него малко,
вечно ще се радва с Господа и с всички светии.
Който
вярва, той не остава неразкаян в своите грехове, но ако и да съгреши като
човек, кае се, съкрушава се и плаче за греховете си, като се старае да не греши
повече.
Който
вярва, тоа не обича да гуляе и не пиянства, избягва срамни и неприлични песни и
веселби, но всякога помни смъртта. Такъв мисли за Страшния съден ден и като си
спомня всичко това, моли се, пости, от всичко се въздържа и преди смъртта бърза
да се приготви как да отговори и какъв отчет да даде пред Царя на славата...
Следва...
Автор: Св. Симеон Нови Богослов
