6 август 2013 г.

Четвърта Божия заповед: Помни съботния ден...

„Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог.”
Така гласи четвъртата по ред Божия заповед. Св. Василий велики пише една знаменита творба „Шестоднев”, в която разказва как Бог създал света в продължение на описаните шест дни в св. Писание. От Библията знаем, че Бог създал света за шест дни, самият акт на сътворяване е описан в първата книга на Библията кн. Битие. В продължение на шест дни Бог създава първо невидимия свят, ангелите и цялото небесно войнство, след това създава видимия свят всичко в него и на края като венец на своето творение създава човека, който да бъде пазител на създаденото, да го пази и ублагородява, защитава и обича.
Когато Мойсей получава от Бог скрижалите с десетте заповеди, наредби, на тях пише човекът да почита и пази съботни ден като ден Господен, ден на Бога, и подобно на Бога, който в шест дни сътвори света и всичко в него, шест дни да работи, а на седмия да отдаде слава, хвала на триединния Бог. Разбира се получавайки заповедта от Бога мнозина започват да я изпълняват доста ревностно до там се стига, че в съботния ден са разрешени съвсем минимален брой крачки.

 Но днес е нормално да се запитаме: Добре, ако за Израилтяните съботни ден е ден за почивка то християните трябва ли да го спазват? Идвайки Христос на земята изпълнява пророчествата за себе Си. И десетте заповеди биват сведени само до две – любов към Бога и любов към ближния. За християните деня за почивка е неделният ден, този, който считаме за последен, седми. Всъщност това е първият ден на седмицата, не Понеделник, а Неделя е първият ден. В този именно ден жените мироносици рано сутринта отиват  при гроба, там където е погребан Спасителят, там където Ангел Господен им благовести благата вест. След преславното Христово Възкресение християните, които са новият богоизбран народ и по думите на апостол Павел „царствено свещенство” започват да тачат първият ден – Неделя като седми, т.е. като ден, в който се отдава почит на Христа Бога и на Неговото преславно възкресение, защото Той чрез смъртта порази смъртта и развърза, освободи онези, които бяха роби на смъртта. Думата Неделя е славянска, с тази дума славяните дали име на деня Господен, т.е. в този ден нищо не се прави не се деля. На руски обаче Неделя е „Воскресение” – възкресен ден. На гръцки е  (Κυριακή) ден Господен.
Все пак ще възникне и въпроса дали Църквата и изобщо християните спазват четвъртата Божия заповед? Разбира се. Въпреки, че Църквата не отдава такава почит на съботата, защото такава бива отдавана на Неделния ден като Възкресен и спомен за Възкресението Христово, но за спомен на сътворяването на света тя го отличава от другите дни, например през Великият пост на този ден се служи Златоустова св. Литургя, а св. Отци още от древност са забранили на този ден да се пости от растителна мазнина, като повелява поста от олио и зехтин да става единствено и само на Велика събота. На този ден биват изоставяни поклоните типични за Великия пост както и четенето на молитвата на Св. Ефрем Сирин. В „Православния Катехизис” пише следното нещо: „Без да празнува по старозаветен начин съботния ден, Църквата пак изпълнява четвъртата заповед. Тя празнува през всеки шест дена седмия, само че не последния от седемте – съботата, а първия ден на седмицата – неделята или възкресния ден. Празнува го за спомен и прослава на Христовото възкресение. Еврейският народ празнувал съботния ден за спомен на извеждането му от египетското робство... Освен еврейския народ никой друг народ не е бил в египетско робство, но цялото човечество е било по робството на греха. Иисус Христос го освободил от това робство чрез славното Си възкресение. За спомен от това освобождаване било установено празнуването на неделния ден, защото в неделния ден Господ възкръснал.”
Заставайки пред четвъртата Божия заповед трябва да се замислим как бихме могли да я пазим и спазваме. В неделния възкресен ден би било хубаво да минаваме край храма, а още повече да участваме в Тайнството на Тайнствата Св. Божествена Евхаристия. Да не вършим нищо, което би наранило нашия ближен, а точно обратното в този ден да сме още по-добри да помагаме и да показваме милост. Този ден е отреден за Господа, през този свят ден да отдаваме мислите си на Бога, а не на житейските ни грижи, които няма да бъдат решени дори и в този ден да ги мислим, и не за друго, защото просто след като се реши един проблем възниква друг. Хубаво би било да четем в този (а и не само) ден свещеното Писание или житията на празнуваните светии.

Да помним, че Бог е Този, Който ни създаде, Този, Който ни и пази и помилва, Да отдаваме поне един единствен ден през цялата изморителна седмица пълна с много проблеми, с много нерви и много терзание слава на Бога. Да помним, че както Той е милостив към нас и ни държи още на земята да бъдем и ние милостиви към всички наши ближни и врагове.

Автор: Ангел Карадаков
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.