„Помни съботния ден, за да
го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е
събота на Господа, твоя Бог.”
Така
гласи четвъртата по ред Божия заповед. Св. Василий велики пише една знаменита творба „Шестоднев”, в която разказва как Бог създал света в продължение на
описаните шест дни в св. Писание. От Библията знаем, че Бог създал света за
шест дни, самият акт на сътворяване е описан в първата книга на Библията кн.
Битие. В продължение на шест дни Бог създава първо невидимия свят, ангелите и
цялото небесно войнство, след това създава видимия свят всичко в него и на края
като венец на своето творение създава човека, който да бъде пазител на
създаденото, да го пази и ублагородява, защитава и обича.
Когато
Мойсей получава от Бог скрижалите с десетте заповеди, наредби, на тях пише
човекът да почита и пази съботни ден като ден Господен, ден на Бога, и подобно
на Бога, който в шест дни сътвори света и всичко в него, шест дни да работи, а
на седмия да отдаде слава, хвала на триединния Бог. Разбира се получавайки
заповедта от Бога мнозина започват да я изпълняват доста ревностно до там се
стига, че в съботния ден са разрешени съвсем минимален брой крачки.
Но днес е
нормално да се запитаме: Добре, ако за Израилтяните съботни ден е ден за
почивка то християните трябва ли да го спазват? Идвайки Христос на земята
изпълнява пророчествата за себе Си. И десетте заповеди биват сведени само до
две – любов към Бога и любов към ближния. За християните деня за почивка е
неделният ден, този, който считаме за последен, седми. Всъщност това е първият
ден на седмицата, не Понеделник, а Неделя е първият ден. В този именно ден
жените мироносици рано сутринта отиват
при гроба, там където е погребан Спасителят, там където Ангел Господен
им благовести благата вест. След преславното Христово Възкресение християните,
които са новият богоизбран народ и по думите на апостол Павел „царствено
свещенство” започват да тачат първият ден – Неделя като седми, т.е. като ден, в
който се отдава почит на Христа Бога и на Неговото преславно възкресение,
защото Той чрез смъртта порази смъртта и развърза, освободи онези, които бяха
роби на смъртта. Думата Неделя е славянска, с тази дума славяните дали име на
деня Господен, т.е. в този ден нищо не се прави не се деля. На руски обаче
Неделя е „Воскресение” – възкресен ден. На гръцки е (Κυριακή) ден Господен.
Все
пак ще възникне и въпроса дали Църквата и изобщо християните спазват четвъртата
Божия заповед? Разбира се. Въпреки, че Църквата не отдава такава почит на
съботата, защото такава бива отдавана на Неделния ден като Възкресен и спомен
за Възкресението Христово, но за спомен на сътворяването на света тя го отличава
от другите дни, например през Великият пост на този ден се служи Златоустова
св. Литургя, а св. Отци още от древност са забранили на този ден да се пости от
растителна мазнина, като повелява поста от олио и зехтин да става единствено и
само на Велика събота. На този ден биват изоставяни поклоните типични за
Великия пост както и четенето на молитвата на Св. Ефрем Сирин. В „Православния
Катехизис” пише следното нещо: „Без да
празнува по старозаветен начин съботния ден, Църквата пак изпълнява четвъртата
заповед. Тя празнува през всеки шест дена седмия, само че не последния от
седемте – съботата, а първия ден на седмицата – неделята или възкресния ден.
Празнува го за спомен и прослава на Христовото възкресение. Еврейският народ
празнувал съботния ден за спомен на извеждането му от египетското робство...
Освен еврейския народ никой друг народ не е бил в египетско робство, но цялото
човечество е било по робството на греха. Иисус Христос го освободил от това
робство чрез славното Си възкресение. За спомен от това освобождаване било
установено празнуването на неделния ден, защото в неделния ден Господ
възкръснал.”
Заставайки
пред четвъртата Божия заповед трябва да се замислим как бихме могли да я пазим
и спазваме. В неделния възкресен ден би било хубаво да минаваме край храма, а
още повече да участваме в Тайнството на Тайнствата Св. Божествена Евхаристия.
Да не вършим нищо, което би наранило нашия ближен, а точно обратното в този ден
да сме още по-добри да помагаме и да показваме милост. Този ден е отреден за
Господа, през този свят ден да отдаваме мислите си на Бога, а не на житейските
ни грижи, които няма да бъдат решени дори и в този ден да ги мислим, и не за
друго, защото просто след като се реши един проблем възниква друг. Хубаво би
било да четем в този (а и не само) ден свещеното Писание или житията на
празнуваните светии.
Да
помним, че Бог е Този, Който ни създаде, Този, Който ни и пази и помилва, Да
отдаваме поне един единствен ден през цялата изморителна седмица пълна с много
проблеми, с много нерви и много терзание слава на Бога. Да помним, че както Той
е милостив към нас и ни държи още на земята да бъдем и ние милостиви към всички
наши ближни и врагове.
Автор: Ангел Карадаков
