Самаго Бога аз свалих от небето и Го облякох в човешка плът.

Свети Йоан Милостиви е грък по произход от остров Кипър, син на кипърския княз Епифаний. Св. Йоан е голям Божи угодник и като такъв той е пример за всеки един християнин, бил той мирянин или част от клира. Няма да преписвам житието на св. Йоан, тъй като то не е кратко, а всеки желаещ може да го прочете в Интернет. Ще се спра на няколко случки от живота на преподобния и ще се опитам да ги разтълкувам.

Първата се случила, когато св. Йоан бил юноша, ето как тя е описана в житието му (Синодално издателство): „Веднъж, когато бил на петнадесет години, видял насън чудна девойка с маслинен лист на главата, която му казала: "Аз съм най-голямата дъщеря на великия Цар. Ако ми служиш, аз ще изпрося от Него голяма благодат за тебе, понеже няма по-силна от мене. Самаго Бога аз свалих от небето и Го облякох в човешка плът."

Йоан разбрал, че тая най-голяма дъщеря на великия Цар е милосърдието; че тя е висша добродетел; и че християнинът, който се надява на Божието милосърдие трябва да оказва милосърдие на ближния и да подражава на нашия Спасител, Който винаги е бил милостив към хората, за които оставил небето и приел страдания и смърт. През целия си живот Йоан помнел това чудно явление - бил милосърден и щедър, прощавал обидите и никого не осъждал.“

Милосърдието – това е добродетел, която смирява. Светите Отци съветват да се упражняваме в милосърдие, тъй като чрез него ние отваряме, освен кесиите и ръцете си, но и сърцата си за нуждите на ближния.

Втората случка от живота на светителя, се случила по време на отслужването на Светата Евхаристия: „Прощавайки оскърбилите го, Йоан сам смирено искал опрощение от тия, които неволно бил огорчил. Строг към самия себе си, той бил снизходителен към другите и твърде внимателен в съжденията си за ближния.

"Нека не осъждаме! - казвал той. Ние виждаме само лошото дело, но тайното покаяние и скръбта на грешника, скрито от нас, не виждаме".

В един празничен ден, когато извършвал богослужение, патриархът си спомнил думите на Спасителя: "Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си" (Мат. 5:23-24). В момента той си спомнил, че един от служителите на Църквата е огорчен от наказанието, макар справедливо наложено, и че той сам отдавна искал да се обясни с него. Патриархът веднага изпратил да го повикат, поклонил му се и поискал прошка. Смирението и кротостта на светителя тъй трогнали служителя, че той сам паднал на колене, проливайки сълзи на разкаяние.”

Тази случка ни показва друга велика християнска ценност – смирението. Сам Христос, казва че последните ще бъдат първи. Самият Александрийски патриарх иска прошка от един презвитер. И пада в нозете му. Не е ли пример за смирение това, за любов към Христос, изразена в спазването на наредбите му? Днес ние имаме мобилни връзки по всяко време, винаги можем да се свържем с този, когото сме обидили и да му поискаме прошка, защото не се знае кога ще дойде нашето време да се представим пред Всевишния, но защо не го правим?

Третата случка е пряко свързана с гореказаното от мен: „Желаейки непрекъснато да има в ума си паметта за смъртта, блаженият Иоан заповядал да му приготвят гроб, но да не го украсяват. При това наредил на икономите на всички тържествени празници да идват при него и в присъствието на всички високо да казват:

Владико! Гробът ти още не е довършен. Заповядай да го довършим, защото смъртта идва като крадец и ти не знаеш в кой час ще се появи.

Така свети Иоан постоянно помнел за смъртта и винаги бил готов за нея.“

Помненето за смъртта, помненето на края, подтиква към действия – на милосърдие, любов, смирение, покаяние, защото ние никога няма да бъдем достойни да влезем в Божието обиталище.

Свети Йоан Милостиви е Божий угодник, защото имуществото, което му е било поверено като църковно от Христос, той го е върнал, давайки го на „ония малките“ . Божий угодник е, защото е бил готов да прости и да поиска прошка.  Днес е жалко как в нашето ежедневие сме забравили смъртта, тя се случва на всички, освен на нас. Няма Господ, милосърдни сме по празниците, а просяците по улицата осъждаме. Самият Св. Йоан е мразел осъждането. Така и ние трябва да го намразим, да намразим злословието и да протегнем ръка на ближните си – били те нашето паство, наши роднини или просто бежанци от една окървавена страна. Последните думи на светията са: „Благодаря Ти, Господи Боже мой, че си ме сподобил да Ти принеса Твоето, и от благата на този свят нищо не остана за мене, освен третина от сребърник, но и нея завещавам да бъде дадена на бедните. Когато бях назначен за Александрийски патриарх, намерих в моята епархия около осем хиляди литри злато, а от приношенията на боголюбците събрах повече от десет хиляди литри и всички ги дадох на Христа. На Него сега предавам и душата си.“

Ние може да нямаме хиляди литри злато, но нека ги заменим с любов и търпение. А нека приношенията на боголюбците са думите на светите Отци,  житията на светиите и Христовите наставления. Нека те да преумножават нашата любов, милосърдие, търпение и смирение.

Искам да завърша с тропара на светеца, в който е събран целият живот на свети Йоан:

С твоето търпение си придобил наградата си, отче преподобни, 
в молитвите непрестанно търпелив, бедните възлюбил и тях задоволявал, 
но моли се на Христа Бога, Иоане милостиви, блажени, 
да се спасят нашите души.

Автор: Божин Дончев