Какво значи това
словосъчетание? Със сигурност не съм Честертън, който си измисля нови думи и
словосъчетания, но поне по едно си приличаме с него – не четем написаното от
нас, така че моля уважаемите читатели да ме извинят, ако съм допуснал някъде
грешка. И какво общо има Честертън? Това, че е католик. И това, че на
католиците не мога да им отрека едно безспорно постижение – въвеждането на
местния език като богослужебен сред различните народи по време на Втория
ватикански събор. Да, ако се досещате, този материал е за богослужебния език.
Един опасен, много даже, подводен камък.
В БПЦ-БП има енории,
в които се служи на новобългарски език. Но те са малко. В останалите енории се
служи на т.нар. църковнославянски език. Това е една късна руска редакция на
старобългарския и т.н. Няма нужда да хабя място с историята му. Късна руска
редакция, която обаче днес е неразбираема за българина. Не мога да кажа за
свещениците, но понеже имам наблюдения върху миряните – е те не разбират.
Богословско
самоубийство е, защото едно песнопение, било то тропар, стихира, кондак и т.н.
носи в себе си един богословски смисъл. Например един тропар е синтез на
житието на даден светец или на смисъла на даден празник. С песнопенията и
техния смисъл Църквата повелява на вярващия народ, а и клир, да чуят, осъзнаят,
вдъхновят се от това, което се пее. В последованието на различните служби, при
възгласите на свещеника, също народът се приканва към внимание, към
средоточеност, чистота на сърцето. Е как да се съсредоточи този народ като не
разбира към какво е приканен? Много често поради изкривяване, професионално бих
казал, на дадени певци или хорове, в храмовете отчетливото разбиране на текста
е заменено от желанието на горепосочените за ясна дикция или по-красива
мелодия. И в тези случаи текстът се накъсва и става наистина неразбираем.
Смисълът на тези текстове не е да се изпеят на 3, 4,5 или 20 гласа, ако щете, а
да достигнат до народа. Смисълът не е да произнесе Отче с ясно и отчетливо Т и
Ч. НЕ!!
Да се прехвърлим за
малко в моя роден град. Представете си възрожденска църква, строена втората
половина на 19 век. Възкресение Христово, преди изнасянето на огъня. Певицата в
храма пее (от един стар, пожълтял Триод, може би почти набор на храма). Аз съм
изучавал църковнославянски, един семестър. Аз нищо не
разбрах. Както всеки човек в храма. Как разбрах, че никой не разбира? Защото
певицата едвам се чуваше от човешки говор. Една жена, въцърковена може би от 15
години, изповядваща се, причастяваща се в този храм, не знаеше какво възглася
свещеникът по време на св. Литургия, не знаеше какво се случва.
И така искаме да сме
мисионери. Може би в Африка? Да строим неделни училища. За какво честно казано,
когато хората идващи в храма до неделното училище, по време на дадено богослужение,
наблюдавал съм, палят свещ, застават срещу дверите или някъде другаде в храма и
чакат да чуят нещо. И чуват четиригласно, отчетливо ж,ш,ч,ц, и някоя друга
гласна. Светите братя Кирил и Методий извършват истински подви превеждайки
богослужебните книги на такъв език, че когато чете свещенослужителят,
славянския народ да го разбира. А ние днес оскверняваме тяхното дело. Наистина
би било мисионерски подвиг хорове и
свещеници да положат усилия да провеждат службите на новобългарски, след като
част от богослужебните книги ги има преведени.
Мисионерски подвиг е, защото в този малък мой роден град наличната
духовна литература е малко. Даже може би в сравнение с библиотеките на един
въцърковен човек в София, библиотеката на тази жена е нищо. Затова е важно
песнопенията да са разбираеми – те са извор, какъвто са духовните книги, само
че по-достъпен. В пети век едва ли благочестивите християни са чели св. Игнатий
Богоносец. По-вероятно е да не са, защото книгите знаем са били не за всеки
достъпни, както и грамотността. Впрочем тази жена има в библиотеката си много повече астрологически и
йога книги. Както и нумерология.
Единственият довод за
църковнославянския да остане богослужебен език е, че ще се развали
благозвучието на песнопенията, тъй като той бил синтетичен език, а не
аналитичен, както е новобългарския. С мед да го намажеш този довод. Но именно
защото е синтетичен език и има неразбираема граматика и лексика пречи, даже
убива богословския смисъл на песнопенията, като не позволява да достигнат до народа.
Не отиваме в храма да слушаме едно неразбираемо благозвучие. Отиваме да
изповядаме Христа, да станем едно с останалите вярващи, заедно, по Християнски
с любов, да издигнем молитвата си към Бога. И сега това не го правим, защото
хорът или певецът, който трябва да започне песнопението, го започва на
неразбираем език. Е как да се включиш към това песнопение, като не разбираш
нищо. В ранната Църква не е имало хор, целият лаос е пеел заедно. Може би
защото е разбирал какво пеел и го пеел от сърце, понеже е разбирал езикът, на
който се е пеело.
Тази тема е много
разисквана, за това и ще предложа решения. Първо – да се премахне от програмата на семинариите, богословските
факултети и новата Духовна академия църковнославянският език като богослужебен. И второ, както споменах част от
богослужебните книги са преведени на разбираем новобългарски, но част. За да се
преведат трябват финанси, а благочестиви люде с финанси, колкото иска човек.
Дори и бедните студенти като мен биха помогнали.
Същите тези заможни
господа се окичиха с разни фиктивни титли, построиха църкви – защо?
Мисионерстваме с неделни училища и защо? Говорим за християнска любов, че
тя изпълва Църквата, а всъщност
храмовете са изпълнени с неразбирателство. Бих казал, че понякога
богослуженията стават място за клюки и обсъждане от страна на верните. Мисля,
че това е защото възглъсът : „Да издигнем сърцата си нагоре!“ отеква между
ушите като поредните думи на свещеника, достига до нишата на хористите и
изпяват с едно преблагозвучие и превзетост: „Издигнати са към Господа“. И това
звучи на език, който не разбираме. Иди разбери Христос и Неговата Църква.
Автор: Божин Дончев
