2 май 2014 г.

За богословското самоубийство.

Какво значи това словосъчетание? Със сигурност не съм Честертън, който си измисля нови думи и словосъчетания, но поне по едно си приличаме с него – не четем написаното от нас, така че моля уважаемите читатели да ме извинят, ако съм допуснал някъде грешка. И какво общо има Честертън? Това, че е католик. И това, че на католиците не мога да им отрека едно безспорно постижение – въвеждането на местния език като богослужебен сред различните народи по време на Втория ватикански събор. Да, ако се досещате, този материал е за богослужебния език. Един опасен, много даже, подводен камък.
В БПЦ-БП има енории, в които се служи на новобългарски език. Но те са малко. В останалите енории се служи на т.нар. църковнославянски език. Това е една късна руска редакция на старобългарския и т.н. Няма нужда да хабя място с историята му. Късна руска редакция, която обаче днес е неразбираема за българина. Не мога да кажа за свещениците, но понеже имам наблюдения върху миряните – е те не разбират.

Богословско самоубийство е, защото едно песнопение, било то тропар, стихира, кондак и т.н. носи в себе си един богословски смисъл. Например един тропар е синтез на житието на даден светец или на смисъла на даден празник. С песнопенията и техния смисъл Църквата повелява на вярващия народ, а и клир, да чуят, осъзнаят, вдъхновят се от това, което се пее. В последованието на различните служби, при възгласите на свещеника, също народът се приканва към внимание, към средоточеност, чистота на сърцето. Е как да се съсредоточи този народ като не разбира към какво е приканен? Много често поради изкривяване, професионално бих казал, на дадени певци или хорове, в храмовете отчетливото разбиране на текста е заменено от желанието на горепосочените за ясна дикция или по-красива мелодия. И в тези случаи текстът се накъсва и става наистина неразбираем. Смисълът на тези текстове не е да се изпеят на 3, 4,5 или 20 гласа, ако щете, а да достигнат до народа. Смисълът не е да произнесе Отче с ясно и отчетливо Т и Ч. НЕ!!
Да се прехвърлим за малко в моя роден град. Представете си възрожденска църква, строена втората половина на 19 век. Възкресение Христово, преди изнасянето на огъня. Певицата в храма пее (от един стар, пожълтял Триод, може би почти набор на храма). Аз съм изучавал църковнославянски, един семестър. Аз нищо не разбрах. Както всеки човек в храма. Как разбрах, че никой не разбира? Защото певицата едвам се чуваше от човешки говор. Една жена, въцърковена може би от 15 години, изповядваща се, причастяваща се в този храм, не знаеше какво възглася свещеникът по време на св. Литургия, не знаеше какво се случва.
И така искаме да сме мисионери. Може би в Африка? Да строим неделни училища. За какво честно казано, когато хората идващи в храма до неделното училище, по време на дадено богослужение, наблюдавал съм, палят свещ, застават срещу дверите или някъде другаде в храма и чакат да чуят нещо. И чуват четиригласно, отчетливо ж,ш,ч,ц, и някоя друга гласна. Светите братя Кирил и Методий извършват истински подви превеждайки богослужебните книги на такъв език, че когато чете свещенослужителят, славянския народ да го разбира. А ние днес оскверняваме тяхното дело. Наистина би било мисионерски подвиг  хорове и свещеници да положат усилия да провеждат службите на новобългарски, след като част от богослужебните книги ги има преведени.  Мисионерски подвиг е, защото в този малък мой роден град наличната духовна литература е малко. Даже може би в сравнение с библиотеките на един въцърковен човек в София, библиотеката на тази жена е нищо. Затова е важно песнопенията да са разбираеми – те са извор, какъвто са духовните книги, само че по-достъпен. В пети век едва ли благочестивите християни са чели св. Игнатий Богоносец. По-вероятно е да не са, защото книгите знаем са били не за всеки достъпни, както и грамотността. Впрочем тази жена има в  библиотеката си много повече астрологически и йога книги. Както и нумерология.
Единственият довод за църковнославянския да остане богослужебен език е, че ще се развали благозвучието на песнопенията, тъй като той бил синтетичен език, а не аналитичен, както е новобългарския. С мед да го намажеш този довод. Но именно защото е синтетичен език и има неразбираема граматика и лексика пречи, даже убива богословския смисъл на песнопенията, като не позволява да достигнат до народа. Не отиваме в храма да слушаме едно неразбираемо благозвучие. Отиваме да изповядаме Христа, да станем едно с останалите вярващи, заедно, по Християнски с любов, да издигнем молитвата си към Бога. И сега това не го правим, защото хорът или певецът, който трябва да започне песнопението, го започва на неразбираем език. Е как да се включиш към това песнопение, като не разбираш нищо. В ранната Църква не е имало хор, целият лаос е пеел заедно. Може би защото е разбирал какво пеел и го пеел от сърце, понеже е разбирал езикът, на който се е пеело.
Тази тема е много разисквана, за това и ще предложа решения. Първо – да се премахне  от програмата на семинариите, богословските факултети и новата Духовна академия църковнославянският език като богослужебен.  И второ, както споменах част от богослужебните книги са преведени на разбираем новобългарски, но част. За да се преведат трябват финанси, а благочестиви люде с финанси, колкото иска човек. Дори и бедните студенти като мен биха помогнали.

Същите тези заможни господа се окичиха с разни фиктивни титли, построиха църкви – защо? Мисионерстваме с неделни училища и защо? Говорим за християнска любов, че тя  изпълва Църквата, а всъщност храмовете са изпълнени с неразбирателство. Бих казал, че понякога богослуженията стават място за клюки и обсъждане от страна на верните. Мисля, че това е защото възглъсът : „Да издигнем сърцата си нагоре!“ отеква между ушите като поредните думи на свещеника, достига до нишата на хористите и изпяват с едно преблагозвучие и превзетост: „Издигнати са към Господа“. И това звучи на език, който не разбираме. Иди разбери Христос и Неговата Църква.

Автор: Божин Дончев
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.