Купихте ли си билет за Рая, дават
ги и на половин цена, стига да посочите с пръст свещеника, който е спрял поста
си или е взел за болните деца месо.
Купихте ли си билет за Рая, когато
осъдихте някой израснал в друга вяра, без да го изслушате и без да му обясните
своята, без да си протегнете ръка?
Когато хвърляхте кал върху съгрешилия до вас мирянин? Подадохте ли ръка на падналия до вас? Помогнахте
ли му да стане? Отделихте ли стотинки за касата на Храма?
Помолихте ли се? Достатъчно ли беше? Благодарихте ли за живота или искахте
и обвинявахте за всичко Бога? Сигурно горделиво го запитахте „защо на мен, а не
на...” (някой друг).
Сложихте ли лицемерно мляко в кафето през постите, докато обсъждахте какво
е сложил и калугерът в своята торбичка? Или погледнахте страстно близкия до вас
човек, въпреки че преди малко сте се изказали, че това деяние е отвратително?
Обсъдихте ли във всеки форум часовника и колата на някой си митрополит?
Поспорихте ли с близки и далечни вам, за това как и защо трябва да се държи
точно по този начин митрополитът.
Миналото и грешките на младостта на
някой архимандрит? Или на дякон, протодякон, иподякон или пък даже монах!?
Достави ли ви удоволствие да съдите? Поспахте ли така спокойно, безгрешници,
изчистихте ли своите души така?
Купихте ли си така билет за Рая?
Върви в комплект със златен кръст, няколко поклона и няколко осъдени души! Дали
съм по-добра от вас- не съм! Моля се единствено Бог всички ни да вразуми, да ни
прости!
Автор: Ралица Димитрова
В памет на о. Августин от Троянския манастир, на всеки монах, свещеник и дякон, които
някога е трябвало да носят кръста не само на грешките си, но и на подигравките на "безгрешните".
