„Ние
постоянно ще пребъдваме
в молитва и в служба на словото.”
(Деян.6:4)
Братя и сестри,
Подвиг е да се
пребъдва постоянно в молитва, човек да си постави да му бъде начин на живот.
Изкушение е словото – да ни бъде като Витлеемската звезда. И всичко това да
бъде в служба за Бога...
Срещаме различни хора
през живота си. С някои от тях ставаме верни и неразделни приятели, с други –
сме само добри познати, а с трети – с трети се виждаме само веднъж, най-много
два пъти за кратките години от земното си съществуване. И не се виждаме повече
никога с тях.
Богаташът на име
Йосиф, който поиска от Пилата Иисусовото тяло в Евангелието се среща само
веднъж. Мария Магдалина – няколко пъти, Пилат Понтийски – и той няколко пъти,
Мария – Пресвета Богородица – тя, също. Апостолите – те пък многократно. Но на
коя от тези три вида срещи отдаваме значение, без оглед много или малко? И нима
молитвата ни не прилича на тях по смисъл? И къде тук се вижда постоянството? И
отговорът на тези, и други – подобни въпроси, е в нас самите. Дали ще е нещо
кратковременно, което да избухне като свръхнова и да обърне живота ни
завинаги... Случка, малко по-дълга, но не много съдържателна... или продължително,
и изпълнено с всякакви емоции преживяване, което всъщност е молитвата... само
от нас зависи.
А също и как ще се
подготвим за това събитие, дали ще сме готови, когато то настъпи, или ще си
измислим каквото-и-да-е оправдание, за да го отложим за по-късно, за утре,...
за никога.
А това, що ни
благовества Ев. Марк е точно обратното на отлагането – предварително е сторено
всичко, и няма загуба на време, и няма излишно лутане. „След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия
купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. И в първия ден на седмицата дойдоха
на гроба много рано, след изгрев-слънце.” (Марк.15:1-2).
Тук се вижда едно
приготовление първоначално, незаето със странични дейности. Ароматите са купени
от жените, та с тях жените
да помажат тялото на Иисуса Христа.
На пръв поглед – нищо
особено.
Но точно този случай
ни показва по един недвусмислен начин каква трябва да е нашата молитва, ние за
какво да се молим и има ли го в живота ни постоянството – дори постоянството в
молитвата, онзи наш тих разговор с Господ, където се случва нещо неземно, нещо
недоизказано и където човешкия език е беден да го опише...
„Като влязоха в гроба, видяха един момък,
облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.” (Марк.15:5).
Ето как ние е редно
да се държим в
Божия храм, когато сме на служба, защото горното описва точно това. От нас се
изисква, чрез Закона Господен, страх Божий с молитвено отношение. Без странични
занимания, без да ни интересува колко е часът, понеже ще закъснеем за нещо
друго и Църквата и молитвата ни са... ами, някак междо другото! Често самата
молитва изисква всичко от нас. Но с молитвата
получаваме всичко, що ни е потребно.
Братя и сестри,
Когато жените идват
на гроба, много рано, след изгрев-слънце, това показва един резултат от
предварителната подготовка. За да бъде помазано тялото, то трябвало да бъде
подготвено, а пък жените още предния ден купили благоуханните масла.
Предварително. Както бива да е молитвата на всеки. Дори с молитва да се
подготвяме за молитва.
Само тогава ще имаме
онова усещане вътре в нас, което е като резултат от думите: „Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни
часа, когато ще дойде Син Човеческий.” (Мат.25:13).
Всъщност днешният ден
е като едно завещание към нас – към каквото и да тръгваме, на първо място в
сърцето ни да бъде молитвата към Спасителя наш, Господа и Бога Иисуса Христа.
По Неговите думи: „Ако някой иска да
върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.”
(Мат.16:24).
Амин.
Автор: Христо Димитров
