(неизвестен автор)
В
едно малко градче дошъл нов пастир. Той веднага решил още първите пет дни да
обходи всички домове и семейства, за да се представи на гражданите и да ги
покани на своето първо богослужение, което ще отслужи в неделя.
Когато
неделята дошла, църквата била съвсем празна. Никой не дошъл. Тогава пастирът
решил да даде обява в местния вестник. Обявата гласяла: „Тъй като църквата в
нашия град умря, всеки от нас трябва да присъства на нейното погребение.
Погребението ще бъде в неделя следобед. Да почетем нашата църква с достойно
християнско погребение”.
В
неделя следобед множество любопитен народ се събрал на „погребението”. Пред
амвона в църквата бил поставен затворен ковчег, обкичен с цветя. Пастирът
произнесъл своята кратка, обичайна за такива случаи, проповед и приканил народа
да отдаде последна почит на тяхната починала църква.
Хората
били много любопитни да видят какво има в ковчега, тоест как изглежда „трупът”
на мъртвата църква, и започнали да стават и един след друг да пристъпват към
ковчега. Щом поглеждал в ковчега, всеки „опечален” бързо отклонявал погледа си
и си тръгвал с наведена глава и с чувство за вина.
Пастирът
бил сложил в ковчега голямо огледало, в което всеки можел да види собственото
си лице.
Превод от сръбски: Татяна Филева
