 |
| Игуменката на Самоковския манастир с игумена на Зографския манастир архим. Амвросий |
- Ваше всепреподобие майко Пелагия, честита отговорна длъжност! Как
приемате назначението си като изпълняваща длъжността игуменка на манастира?
– Благодаря на Бог и Божията Майка за избора, който е направен от Негово
светейшество Неофит – Софийски митрополит и Патриарх Български – да ръководя
Самоковския манастир. Задълженията и отговорностите, които поемам за манастира,
няма да изгасят в сърцето ми ревността като монахиня за служение на Църквата и
се надявам, с Божията помощ, да продължа делото на монахините, които повече от
360 години са се подвизавали тук.
- Какво е мястото на Самоковския манастир „Покров Богородичен” в системата
на Българската православна църква – знае се, че е един от най-старите и
най-големите от този род в страната…
– Манастирът „Покров на Пресвета Богородица” в Самоков е местно поделение
на Българската православна църква – Българска Патриаршия и на Софийска
митрополия и е юридическо лице. Той e епархийски манастир в диоцеза на Софийска епархия и
неотделима част от нея. Манастирът е подчинен на Софийския митрополит, който е
и Български Патриарх. При богослужение в манастира се поменава името на
Софийския Митрополит и Български Патриарх, на когото манастирът е подчинен, и
който управлява епархията съгласно разпоредбите на свещените канони на
Православната църква, Устава на БПЦ и решенията на Светия Синод.
Той е един от малкото манастири, които не са затваряли вратите си за поклонници
нито през турското робство, нито през комунистическия режим. Манастирът е
действащ от 1772 г. и винаги в него е имало монахини, която традиция продължава
и до днес. Самоковският манастир е част от православната ни история, от
културната, национална идентичност на народа ни и като такъв е определен и като
един от 100-те национални паметници на култура в нашата Родина.
- Напоследък в манастира се извършват важни ремонти и преустройства. Бихте
ли запознали читателите по-подробно с тях?
– През изминалата година беше направен голям ремонт в манастира. Предстои
откриването на новата му част, в която от есента ще се помещава неделно училище
по вероучение. В обновените помещения ще се провеждат и курсове по иконопис, в
които учениците от града ще усвояват тънкостите на Самоковската иконописна
школа. Предвидени са и помещения за християни, в които вярващите, болните и
нуждаещите се, в търсене на изцеление и упование в Бога, ще могат да остават за
пребиваване за известно време, съгласно устава на манастира.
- Какви са плановете за по-нататъшното обновяване на материалната база на
манастира?
– Предвижда се изграждане на информационен център, в който да можем да
посрещаме поклонниците в манастира и да беседваме с тях. Ще бъде изградена и
социална кухня. Манастирът е включен в списъка на Софийската света митрополия,
която кандидатства за финансиране по европейските фондове.
- Какво е впечатлението Ви – самоковци посещават ли манастира, добри
богомолци ли са?
– Прави впечатление, че самоковците много обичат светата обител. Сутрин от
6.30 ч. до 18.00 ч. има посетители, които палят свещички. Особено на големите
Господски и Богородични празници храмът е пълен с хора през целия ден. Малко са
обаче хората, които присъстват на неделните богослужения, които се изповядват и
причастяват.
- Идват ли гости от другаде, какви хора посещават манастира?
– В манастира целогодишно идват поклонници и туристи. Имаме вече и
създадени отношения с представители на туристически агенции, които водят
чуждестранни туристи, интересуващи се от българската история и вяра, на
посещение в светата обител, а ние от своя страна ги запознаваме с историята на
манастира и водим духовни беседи с тях.
- Служителите на Христовата вяра помагат на хората, но самите хора помагат
ли ви? Как преценявате отношението на общинската управа, на други местни
институции и фирми към манастира? Получавате ли дарения?
– Има христолюбиви хора, не само от града, но и от цялата страна, които
идват и даром помагат на сестрите. Това е живо място – благодатно. Община
Самоков също винаги с голямо желание е откликвала на нашите нужди. С нейна
помощ беше направен частичният ремонт в манастира.
- Заедно с познатите по-възрастни монахини в манастира през последните
години вече има и по-млади…
– Като цяло не е лесно да се посветиш на монашески живот. Този живот е
свързан не само с промяна на местожителството, но и с промяна на мисленето и
подвиг, макар че нашият подвиг е далече от подвига на светите отци на Църквата.
Монахът трябва да гори от любов към Бога, да обича с цялото си сърце молитвата,
да се откаже от собствената си воля и да приеме волята на другите, да може да
понася изпитания и т. н. В сегашно време не са много желаещите за послушание в
манастира, но аз вярвам, че Бог и Света Богородичка знаят такива светли души и
Бог ще ги докосне и ще дойдат в манастира, надявам се.
- Възможно ли е според Вас храмовете да се отварят повече към обществото,
да се търсят начини и форми за привличане на повече хора и особено на младите
към християнските ценности и как може да стане това?
– Монахините са длъжни да бъдат образец на добродетелност и на
съвършенство. Те трябва да направят от манастира духовен фар, ръководител в
мъдрост и въздържание. Също така трябва в службите на свещениците да виждаме
реда, благочестието, вярата, любовта на отците към Бога и ближния, както и
подвижническия живот, който те водят. Според мен промяната трябва да започне от
нас – духовните хора. Защото свети Серафим Саровски казвал на своите духовни
чеда: „Радост моя, придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят”.
- Как виждате в мечтите си манастира?
– Моля се Бог да ме просвети, та да изпълня Неговата свята воля, защото
широк е пътят към погибелта и е тесен пътят към вечния живот. По-голяма
молитвеност е това, от което се нуждаят всички – и монаси, и свещеници, и миряни.
Интервюто взе: Надка
Вардарова
Източник: http://vestnikpriatel.com/
