Спомням си първите ми пости, когато
започна моето въцърковление. Беше трудно. Непрестанно си задавах въпросите: Ами
сега какво да направя? Как да постя? Това мога ли да го правя по време на пост?
Да изляза ли сега с приятели и т.н. Бях още ученик. Сега съм малко по-голям и
ще се опитам да дам няколко съвета на младите хора, които могат да помогнат при лутането по време
на пост и да го направят по-пълноценен.
1. Спрете!
Времето на Великия пост, а и на всеки пост е време, в което трябва да спрем за
момент, да се отърсим от инерцията на светското, на греха и да постоим в
общение с Бога. В света постоянно вършим неща, които не са духовни. Сега е
време за духовни неща. Просто трябва да намалим светското. Ако излизаме често с
приятели по клубове, събираме се с тях на маса- да намалим тези събирания и
излизания. Да се опитаме и да спрем да мислим за светски неща, да се опитаме да
приучим ума си да мисли за духовни. Нека по време на поста да се отдадем повече
на мисли за Бог, да изследваме Библията, например.
2. Да
четем повече духовни книги. Хубаво е по-време на пост да четем жития на светци.
А още по-хубаво е да четем Библията или поне да прочетем Евангелието.
Естествено Евангелието доста често се разбира трудно, да не кажем, че и не се
разбира, така че в такива моменти е по-добре да попитаме някой свещеник или
друго, богословски грамотно лице (освен ако не искаме да ни прочетат „духовните
си прозрения“ на Неделя Православна, когато се четат анатемите срещу
еретиците). Има и редица други духовнопоучителни книги, които също могат да са
от полза. (В края на статията ще изброя няколко такива книги.
3. Да
се молим малко повече. Когато се возим в градския транспорт или пътуваме, ние
всъщност нищо не извършваме. Просто се возим. Тогава вместо нашите сетива и
умове да блуждаят и без да искаме да извършим някой грях, по-добре да се
помолим. Как? Със свои думи. Например като се сетим за нещо недобро, което сме
извършили наскоро и да се помолим на Бог за прошка. Или да Му благодарим, че
сме добре и сме Го намерили.
4. Да
се откажем от нещо вредно. Имам приятел, с когото отидохме на поклонение в един
манастир. Пристигнахме в манастира привечер и си тръгнахме след обяд на другия
ден. В този манастир монасите не ядат месо и на тръгване маят приятел ми
сподели, че това е бил най-дългият му период на неядене на месо. Аз бях
шокиран. „Може ли човек да яде всеки ден месо?“- беше първата ми мисъл. Та и ние така. Да се
откажем от удобствата си, от вредните си навици. Например ако играете
видео-игри, намелете времето, в което играете и го ползвайте за нещо полезно.
Ако говорите постоянно по телефона или висите в социалните мрежи-спрете да го
правите, отворете някоя книга и прочете нещо ново за себе си или за нечий живот
в Христа.
5. Да
помогнем. Да помогнем на родителите си в домакинската работа, да помогнем на
някой приятел, познат, когато имат нужда, за да помогнем на самите себе си да
се доближим до Христос!
6. Да
бъдем милостиви! Да даваме милостиня на нуждаещите се. Например може да
събираме стотинки от деня и да ги даваме на някой нуждаещ се. Но да бъдем
милостиви и към душите на нашите близки. Да се молим за тях, да се опазим от
това да нагрубяваме познатите си, да им се гневим и да не ги осъждаме.
7. Да
погледнем! Нека използваме малкото време, което имаме през поста насаме, за да
погледнем в сърцето си и да видим раните на нашата душа от делата и помислите
ни. Да изследваме съвестта си, да видим къде с какво сме сгрешили, какъв грях
сме помислили или сме извършили и да го изповядаме. Да се стремим, поне през
поста да не го вършим отново, т.е. наистина да се покаем, защото значението на
тази дума е преобръщане. Да се преобърнем на 180 градуса и да не вършим това
отново.
8. Да
се причастим! Не постим, за да отслабнем. Постим, за да може да увенчаем нашите
усилия с причастие-да приемем Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос,
Който ни освещава, когато се причастим с Него и ни прави част от Самия Себе Си,
изгаряйки нашите душевни и телесни недъзи и давайки ни запас за пътя към вечния
живот. Иначе няма смисъл да постим.
Книгите, които обещах:
1. Жития
на светиите. Синодално издателство – след като се осведомим, кой светец се
чества днес, можем да прочетем житието му. Това може да ни вдъхнови да бъдем
усърдни християни.
2. Архим
Серафим (Алексиев) – „Св. Серафим Саровски“
3. Любов
Милер – „Светата руска мъченица Великата княгиня Елисавета Фьодоровна“ изд. „Свети
апостол и евангелист Лука“
4. „Отец
Арсений“- изд. „Свети апостол и евангелист Лука“
5. Ставрофор.ик.
Павел Гърбов – „Жития на светите Вероника, Геновева, Клотилда и Радегунда“ –
Синодално издателство.
6. Йеромонах
Христодулос – „Старецът Паисий от Света Гора“ изд. Зографски манастир (формат (PDF) -
http://ebooks.ucoz.com/Zog_manastir/Stareca_Paisii.pdf)
7. Сотос
Хондропулос - „Св. Нектарий. Светецът на
нашия век.“ Изд. Лони-ВА, „Библиотека Св. Евстатий Плакида“
8. Св.
Николай Велимирович - „Животът на Св.Сава“ , изд. „Омофор“
Душепоучителни
книги:
1. Св.
Климент Римски – „Две послания до коринтяните“ Синодално издателство
2. Архимандрит
Емилиан – „Усещане за Бога. Осем слова за духовното израстване“ изд. „Омофор“
3. Св.
Паисий Светогорец – „Слова Т.1: С болка и любов за съвременния човек“ изд.
Зографски манастир.
4. Александър
Шмеман – „Великият пост“ изд. Омофор
5. Месогейския
митр. Николай - „Там, където Бог се
вижда“ изд. Двери
6. Св.
Нектарий, митрополит Пентаполски – „Омилии за покаянието, изповедта и
Божествената Евхаристия“ Синодално издателство
7. Св.
Никодим Светогорец, Св. Макарий Коринтски – „Душеполезна книга за честото
причастяване със светите Христови Тайни“
издател – www.bogonosci.com
8. Протойерей
Андрей Дудченко – „Практически съвети за изповедта и причастието“ издател – www.bogonosci.com
Автор:Божин Дончев
