Светата църква
винаги е имала пред нашите очи велик сонм от Божии угодници, светли мъченици,
които дадоха живота си в името Христово. Такъв страстотерпец е днес чествания
св. великомъченик Димитрий.
Светецът е роден през трети век, в един от най-големите и бележити градове на Римската
империя - град Солун. Баща му бил градоначалник, но тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда
вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу
християните. Една от стаите на своя богат дом видния сановник превърнал в
молитвен дом. В нея били поставени на подобаващо място две икони – на Спасителя
и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива
съпруга. Кадели тамян и възнасяли топли молитви към Бога.
Дълго време съпрузите нямали деца. Затова много скърбели
и усилено се молели на Бога да ги дари с наследник. Всемилостивия Бог чул
молитвите им, и им се родил син, когото нарекли Димитрий.
Хората толкова обичали своя градоначалник, че целият град
взел участие в радостта на това благочестиво семейство. Щастливите родители
изразили благодарността си към Бога като обдарили с богати милостини бедните жители на Солун.
Когато Димитрий поотраснал и вече можел да разбира
истината, родителите му го въвели в молилтвената им стая и започнали да го учат
на вярата в Господа Иисуса Христа.
С цялата си чиста и невинна душа малкият Димитрий вярвал
в истинския Бог. Като виждали това родителите радостно повикали в дома си
свещеник, който извършил над сина им св. Кръщение. Скоро благочестивите родители се
преставили пред Бога.
Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, след като
узнал за смъртта на солунския градоначалник, размислил и решил да извика при
себе си сина му Димитрий. Като го видял високо образован, разсъдлив и умен,
императорът му възложил същия пост – управител на Солун, като изрично му
заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името
на Разпнатия.
Димитрий бил приет от жителите на Солун с голяма радост и
почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той започнал
открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на
Солун той станал нов апостол Павел. Учил всички на истинската вяра.
Късно през есента на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с
войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий,
като узнал, че ще мине през града този нов ужасен гонител на Църквата, дал
половината от своето богатство на верния си слуга Леп, а другата половина
раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката смърт.
Като пристигнал в Солун, Галерий почнал да разпитва, дали
са верни обвиненията, насочени срещу Димитрий. Повикал го при себе си. Димитрий
се обявил смело за християнин и изобличил езическото многобожие.
Димитрий бил затворен в тъмница, но едва прекрачвайки
прага на тъмницата, започнал да мълви многократно думите на Псалмопевеца:
- Побързай, Боже, да ме избавиш! Побързай, Господи, да ми
помогнеш! Господ е мое упование от младини!
В тъмницата Божия угодник не преставал да пее и слави Бога. Там той имал чудно видение,
което още повече възпламенило сърцето му с любов към Бога и с желание да пролее
кръвта си за спасителното Христово дело в света.
В Солун имало тогава един момък християнин на име Нестор. Той с негодувание гледал колко
много християни са умъртвявани по ужасен начин. И решил да отиде на борба срещу
императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при св. Димитрий, открил му
намерението си и поискал да го благослови и да се помоли за него.
В гнева си императорът веднага заповядал: Нестор да бъде
убит с копие. Заповедта била изпълнена веднага.
Като узнал, че св. Димитрий благословил Нестор за борба с
Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по
същия начин, по който бил наказан Нестор.
Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в
тъмницата, нахвърлили се върху Димитрий с копия в момент, когато се молел, и го
убили. Тялото му лежало в тъмницата до вечерта. Християни дошли, взели го и
тайно го погребали.
Верният Димитриев слуга бил в тъмницата и видял
мъченическата кончина на своя господар. Той прибрал дрехата и пръстена му,
обагрени с мъченическата му кръв, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал
много чудеса. Давал на страдащи от различни болести и недъзи изцеление.
Този светъл мъченик е велик поборник в бедите на хората,
затова целият православен свят го почита като „побеждаващ народите”, защото е
посрамил гордостта на езичника Лий. И е вдъхновил смелия мъченик Нестор. Нека
винаги да насочваме своя молитвен взор към светеца от Солун и да помним, че за
светостта граници няма, както и за вярата, надеждата и любовта.
Нека всички по примера на св. Димитър, който спази
Христовото слово подвизавайки се с любов, както е казал Господ: „ Не бойте се
от ония, които убиват тялото, а не могат нищо лошо да сторят на душата; а бойте
се по- вече от оня, който може и душата, и тялото да хвърли в геената, от него
се бойте.“ (Мат. 10:28)
Нека всеки един от нас в сърцето
си да се помоли на Св. Димитър, та по неговите свети молитви Христос Бог да ни
дарува велика радост: „О,
мъдри Димитре, като предстоиш светло пред божия престол, не ни забравяй, моли
се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите
велики дела и те възпяваме, като се надяваме силно на твоето застъпничество!“ (Канон за св. Димитрий Солунски!).
Автор: Костадин Милушев
