Пишеш, че през тази година Великденските ти празници са били помрачени. Какво се е случило? Твоят най-близък приятел получил високо назначение. Отначало си се зарадвал на това. Но само след няколко седмици той започнал да страни от теб. Не отговаря на писмата ти, разговаря с теб студено и кратко, оставя те да чакаш дълго пред канцеларията му, а зад гърба ти се изказва презрително за теб. Не можеш да го познаеш. Къде остана онзи мил човек? Арабите биха казали: погълнал го е столът му.
Ако искаш, прочети му това, което ще ти напиша.
Имало в Арабия двама приятели. Всяка вечер те седели край огъня на трикраки столчета и разговаряли. Случило се обаче, че единият от тях станал шейх. Преселил се в каменен палат и седнал на висок седефен престол. Много народ идвал да се поклони на новия владетел. Изпълнен с радост, дошъл да го поздрави и старият му приятел. Но горделивият шейх не пожелал да го пусне веднага при себе си, а го оставил да чака пред портите много дни. Накрая наредил да го доведат. Скромният му приятел влязъл, а шейхът още повече се изпъчил на седефения престол. Приятелят му веднага разбрал всичко и нарочно започнал да се оглежда наоколо, сякаш не го виждал. Шейхът се ядосал и сърдито попитал какво търси. - Теб търся, човече, къде си ти? - отговорил приятелят му. И тъжно добавил: - Докато седеше на малкото столче, столът не се виждаше от човека, а сега ето - човекът не се вижда от стола.
Източник: Мисионерски писма на св. Николай Велимирович
Снимка: www.creativefan.com
