Днес честваме паметта на св. Ромил Видински, който е един от небесните покровители на старопрестолния Видин и неговите благочестиви жители. По този повод с благословението на Видинския митрополит Дометиан в старинния храм „Св. Петка“ в града днес бе отслужена тържествена света Литургия в чест на видинския светец. Богослужението бе оглавено от Белоградчишкия епископ Поликарп в съслужение с архимандрит Исаак, духовен надзорник на Видинска епархия, архимандрит Самуил и йеромонах Максим. В словото си епископ Поликарп припомни на вярващите християни живота и делото на св. Ромил, както и това, че имаме добри примери, които да следваме по пътя към Бога за духовно израстване, напредък и усъвършенстване.
След тържествената света Литургия в старинния храм „Св. Петка“ бе отслужен и празничен водосвет в Православния духовен център „Св. Ромил Видински“ във Видин.
Освен паметта на св. Ромил Видински днес отбелязваме паметта и на друг голям български светец - св. Дамаскин Габровски.
По информация на Видинска св. Митрополия.
Житие на св. преподобни Ромил Бдински
Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.
Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската "Света Гора" и в местността "Устие", обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат "Калороман" по гръцки или "Добрият Роман" по български.
Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.
Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.
След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.
Житие на свещеномъченик Дамаскин Габровски
Свещеномъченик Дамаскин се родил в град Габрово, Великотърновска епархия. Той приел монашество в Атонския Хилендарски манастир, гдето и бил произведен йеродякон, йеромонах и дори игумен на светата обител.
Веднъж се отправил по манастирски работи в град Свищов, гдето имало хилендарско подворие, и опитал да поиска от някои турци да изплатят дълга си към манастира. Но вместо да се издължат, турците го ограбили и се сговорили тайно да въведат в метоха една туркиня с лошо поведение, а после като нападнали метоха и като я намерили там, вързали невинния Дамаскин и го предали на съда.
Само по един начин той би могъл да се избави от смърт - да се отрече от Христа и да приеме мохамеданство. Но св. Дамаскин отговорил на това тяхно предложение:
"Аз съм се родил християнин, християнин и ще умра! Да се отрека от Христа, това за мене значи да се откажа от вечния живот: без Него няма спасение!"
Тогава турците го завели на лобното място. Докато те готвели бесилото, св. Дамаскин поискал разрешение да се помоли Богу. Като се обърнал към изток, той се прекръстил, помолил се и заявил на убийците, че той вече е готов. Те го обесили, като с това му доставили мъченически венец.
Свещеномъченик Дамаскин Габровски загинал на 16 януари 1771 година. Житието му било написано от монаси в Атон.
След неговата смърт, убийците му, плувайки по Дунвава, се удавили и по този начин получили заслужено наказание за невинно убития християнин.
Източник на житията: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
