Патриаршеско и синодално послание във връзка с предстоящия Велик и свят
събор на Православната църква:
„Едно тяло сте и един дух, както сте и
призвани
към една надежда на вашето звание» (Еф. 4:4)
Възлюбени в Господа чеда на светата Българска православна църква,
Основател и Краеъгълен камък
на Църквата е Господ Иисус Христос, Който е неин вечен и единствен Глава.
Всички апостоли получили от Него еднаква и равна власт, но Той не е поставил
никого от Своите ученици да бъде глава на Неговата Църква и многократно е
изтъквал принципа на равенство между тях. Според нашия Спасител и Господ висшата
видима власт в Църквата трябва да принадлежи не на един или няколко души от
тях, а върховната видима власт в Неговата Църква принадлежала на цялата
съвкупност, на събора на всички апостоли като равностойни, равноправни носители
и упражнители на божествени заръки, с които били натоварени от своя божествен
Учител.
Тази
съборна същност и характер на висшата видима власт в Църквата се изразява в
действието на съборното начало в историческия живот на Църквата. Най-ярка
проява на това съборно начало и най-прекият орган, чрез който действало и
действа то, е църковният събор.
Единството
на многобройните християнски общини или съборността на едната вселенска Църква
била не само една идеална величина, но християните от първите времена
изживявали като действителна реалност идеята, че всички те съставят Тялото
Христово. И по примера на Апостолския събор от средата на I век започват да се
събират периодично епископите на отделните поместни църкви, за да решават
въпросите от общ интерес и преди всичко да запазват единството и чистотата на
вярата. По най-важните въпроси са свиквани и така наречените вселенски събори,
които са формулирали истините на вярата, като са дали и правила за личния и
съвместния живот на клир и народ в Христовата църква.
Различни
обстоятелства през второто хилядолетие в много случаи са възпрепятствали
продължаването на съборната практика в пълната й сила, но в съзнанието на
Църквата съборите винаги са оставали върховен израз на нейното единство и
най-добрият способ за решаване на наболели въпроси в нейния живот. Особено
двадесетият век донася сериозни промени в живота на всички хора, в това число и
на вярващите. Овластеното безбожие в някои страни се стреми да задуши
религиозния живот на цели народи, подлага на тежки изпитания клира и народа.
Това предизвиква поредица от опити да се събере епископатът на Православната
църква по целия свят за намиране на изход от затрудненията и за насърчаване на
вярващите в различните краища на света да останат верни на своя Господ и
Спасител Иисус Христос. След поредица от усилия започва и подготовката за
свикване на всеправославен събор, в която от самото й начало взима дейно
участие и Българската православна църква с изрядни свои представители. Изминаха
цели 55 години на подготовка, бяха обсъдени най-различни въпроси, които
вълнуват миряни и клир, подготвиха се и се приеха редица документи, които
трябва да бъдат приети от епископите на Православната църква по време на
предстоящия всеправославен събор. За този събор неотдавна събранието на
предстоятелите на поместните автокефални православни църкви реши, че може да се
проведе и църковното изпълнение го очаква с трепет и надежда. По единодушното
решение на православните предстоятели съборът ще се нарича Свети и велик събор
на Православната църква и ще се проведе от 16 до 27 юни тази година.
Провеждането
на Светия и велик събор ще е исторически момент в живота на светото Православие
и ще служи за свидетелство на единството на Православната църква. Но това
единство във вярата, в истината и в любовта ни задължава ние непрекъснато да го
поддържаме с молитва и прояви на братска любов, като се освободим от чувствата
на гордост и себичност, но всичко у нас да става с любов.
В
този дух на обща убеденост и сътрудничество между сестрите поместни православни
църкви ние вече очакваме свикването на Светия и велик събор, на който ще бъдат
разгледани следните подготвени и одобрени на всеправославно равнище теми: а)
Православното разсеяние (диаспора); б) Автономията в Православната църква и
начинът на нейното провъзгласяване; в) Бракът и препятствията за него; г)
Важността на поста и спазването му днес; д) Отношенията на Православната църква
с останалия християнски свят; е) Мисията на Православната църква в съвременния
свят.
източник: bg-patriarshia.bg
източник: bg-patriarshia.bg
