30 януари 2016 г.

За отец Теофил - старецът, който прегърна света

На празника на св. Трима Светители ви срещаме с живота и делото на един гръцки духовник, който не пожали сили и средства за разпространението и проповядването на св. Евангелие по цялата земя. Срещаме ви с отец Теофил Зисопулос.

„Легна лъвът!“
Един смирен левит на нашата Църква предаде Богу дух на 29.01.2013. 
Един честен работник на Христовото Евангелие.  
Един човек, готов на саможертва и себеотдаване. 
Отец Теофил, старец на православното мисионерско братство ЛИДИЯ, се пренесе във вечните селения.  
Архимандрит Теофил (в мире Теодор) Зисопулос е роден в Кипариси, област Гревена, Гърция, на 1 май 1930 г. от Георги и Параскевула Зисопулу. Учи в Гревенската гимназия и през 1949 г. е приет в Богословския факултет на Аристотеловия университет в Солун, който завършва през 1952 г

Служил е в армията към Религиозната дирекция на Главния военен щаб, като е имал грижата за проповедническите нужди на военните атически поделения. 
На 7 май 1956 г. е подстриган за монах в Светата обител Богородица в Гумениси, подчинен тогава на Светата митрополия в Полиани и Килкисиос, а на следващия 8 май е ръкоположен за дякон и e назначен за проповедник. След три години, на 17 май 1959 г., на Неделя на жените мироносици, е ръкоположен за презвитер и е въведен в архимандритско достойнство в Доркада, Кукуш.



Служил е в Светите митрополии на Кукуш, Елевтеруполеос, Месини, Касандрия, Флорини и Лангада, в която последно е служил и се е пенсионирал през 1987 г., като обаче е останал да служи на благородната Христова армия. 
През 1993 г. поради нуждите на радиостанцията и на телевизионния канал завършва журналистика. 
Строг към себе си, с образцово поведение навсякъде, където е служел, намирал място в сърцата на всички. 
Горещата му вяра и автентичната му любов към Личността на Иисуса Христа възвеличили цялото му същество. Стремежът му бил „утре да е по-добре от вчера“, негова цел била „установяването на Божието царство“.  Със святата си борба, заедно с апостол Павел може да повтори: „Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!“ (Първо послание до Коринтяни, 9:16, бел.прев.)
В студ и мраз, пешком, издига амвони под открито небе, по площадите, пътищата, на пасищата, кафенетата, навсякъде, където е могло да се съберат хора. Проповедта го оживотворявала, хранила. Жадувал е да спасява безсмъртни души. 
Благовестието е неговото дело и живот. Смятал е, че това е най-великата любов към човека. „Ако дадем на човек Бога, даваме му всичко“, често казва той. Заедно с устната реч използва и писмената за своите проповеди. Негови военни оръдия били списанията „Станете“, „Побързайте“, „Ехо“, „Ученикът“, „Света Лидия“. От 40 години списанието „Света Лидия“ говори на народа ни с искреност и честен глас, следи за грешни текстове, насочва, храни с изворите на вярата. 
Освен това е издал стотици брошури и книги с духовно съдържание. Словото му е кратко, ясно, съдържателно и черпещо вдъхновение от изворите на Евангелието. 
През 1958 г. основава Младежкото благотворително братство ДОРКАС, което участва в благотворителни дейности и помага на младежи, а през 1965 г. създава православното християнско братство ЛИДИЯ, отдавайки почит на първата християнка в Европа, въведена в Църквата от апостол Павел във Филипи. Няколко години след това, по негов призив, митрополитът на Филипон, Неаполис и Тасос Александър, внася предложение към Вселенската патриаршия за причисляването на тази жена към лика на светиите. 
Предложението е прието с голяма радост от Синода и оттогава светицата се почита от Православната църква на 20 май. Това братство се подвизава най-вече в мисионерската дейност.
Любовта му към Бога и човека търси винаги нови пътища и е неизчерпателна. 
Когато в региона на Кукуш през 1960 г. настава страшна епидемия от азиатски грип, а двете местни гимназии остават с много малък брой ученици, отец Теофил заедно с тогавашния училищен лекар посещава болните деца из селата, като често наема неподходящи за престой стаи. 


Родителите на повечето деца били в Германия, а децата оставали в Кукуш, където била гимназията, оставени на непълните грижи на бабите и дядовците. 
И докато лекарят се грижел за здравето им, отец Теофил като баща ги посещавал и замислял нещо възвишено - искал е да основе домове за момчета и момичета, в които той  да им предложи семейна закрила и топлина.
Тези сиропиталища стават дома, семейството, училището, въвеждането във вярата за всяко дете. Техният създател не се е грижел само за прехраната и леглата на децата, но и за тяхното здраве и образование. 200-220 деца всяка година за период от близо 10 години намирали топло гнездо и завършвали образованието си. 
Подобни дела извършил и по-късно в Светата митрополия в Лангада, където много деца от региона на Лангада по същия начин се облагодетелствали благодарение на бащинската му грижа. 


Грижата за родината и нейните проблеми, за образоването на хората и религиозното съзнание на децата, но и като цяло за гръцкия народ, го отвеждат до създаването на катехизиращи училища, агиографски кръжоци и църковни лагери.
Под неговия надзор работят кръжоци по четене на Светото Писание, както и християнски ученически групи в много митрополии в Македония, с благословението на местните епископи. 
Лагерът „Радостта на децата“, чиито съоръжения през 2010 г. са напълно модернизирани, продължава успешно своето съществуване вече близо 40 години. А е започнал едва-едва през 1970 г. в Центъра за вътрешната и външна мисия на Братството.
Границите на родината обаче остават тесни, за да ограничат любовта му и интереса му към младежта. След разпадането на Източния блок деца от България, Северен Епир, а след Сръбската война - и сирачетата, и измъчените деца от Босна вкусили от сладките сокове на любовта му. 
Но отец Теофил не спира до там! Програмите му за гостоприемство се разпростират до инвалидите от войната, децата в неравностойно положение от Беларус, жертвите от ядрената авария в Чернобил, понтийци от Грузия и Русия, гърци от Южна Италия, чехи, румънци, емигранти от Украйна и Австралия. 
Общо близо 25 000 гръцки деца и 20 000 деца от други православни страни са били приютени от него. 


Вслушвайки се в пулса на времето, отец Теофил желаел да се чуе Словото Божие в ефира, Христос на микрофона! Не чакал да дойдат подходящите условия. 
Копнежът за мисионерска дейност притиснали обстоятелствата.  Отдава себе си и продължава. Бедствията за отец Теофил са били зов. 
7 юли 1993 г. гласът Христов влиза в къщите на хората! За първи път стартира радиостанцията „Лидия от Филипи“, която с неуморните усилия на о. Теофил носи мир, успокоява, въздига души. 
През 1996 г. отец Теофил взима смело решение. Осъзнавайки влиянието на телевизията, поема тежестта на служителите и работата на църковната телевизия 4Е, която днес се предава сателитно по целия свят. От 1996 г. в продължение на 17 години е председател на Управителния съвет и деен център и духовен водач на телевизията.  
Отец Теофил държи волана на телевизионната станция и ежедневно се труди с последователност, търпение, с невероятно трудолюбие, пренебрегвайки жертвите, които е трябвало да направи от своя страна, без да дава „сън на очите си и дрямка на веждите си“. Достатъчно за него било да се прославя Светото Божие Име, а Христовата станция да служи на Христа и на Гърция. 


Отец Теофил предава душата и тялото си на разпространението на словото Божие. Никой не е виждал така като него възвишеното послание „да дойде Твоето Царство“. Посвещава всичките си таланти на Бога и всичките си сили за разпространението на Царството Му. 
Един смел човек си отиде! Един пионер и неуморен работник на Евангелието сега се намира във вечните селения. Един достоен клирик, който удостоил расото и пося без да пести словото Божие в сърцата на хората, днес почива в прегръдката на Бога, Когото обожаваше и на Когото служеше с усърдие и вяра. 
Нека имаме неговите молитви!

Погребението на отец Теофил може да видите тук.

Превод: Асен Андонов
Източник: blogs.sch.gr
Блогът се поддържа от православни младежи обучаващи се в Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" и Богословския Факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е създаден, за да може светлото спасително Слово на Христа Бога и Боговдъхновеното учение на Св. Православна Църква да достигнат до повече хора. Надяваме се да ни извините ако случайно сме допуснали някаква грешка, при написване на текстове или нещо друго. Имаме и канал в Youtube, където може да чуете аудио записи на проповеди и слова на Св. Отци. Разбира се и за тях се извиняваме понеже записите не са професионални.