Да се пренесем в Рим в първи век. Сигурно
ще ми кажете, че е невъзможно, че още не е измислена машина на времето и това е
така. Но пък имаме паметници, които вечно горят, дори не паметници, а още живи
останки на онези, които подпалиха земята, не само Рим, а цялата земя.
Да отидем във времето, когато
виковете: „Християните – на лъвовете!” се чували из целия тогавашен свят. Да се
пренесем във времето на апостолите, първите християни и първите светии...
„Подпалвачи!” - в това били обвинени
християните от ненормалния римски император Нерон. С такъв вик започнало и едно
от първите гонения против невинните християни. Нерон ги обвинил, че те са подпалили
града му, столицата му, дома му... Само че Нерон не знаел колко бил прав,
защото християните наистина били подпалвачи, наистина те „подпалили” Рим,
столицата му, дома му, а и не само него. Те подпалили целия свят. Постоянната
проповед, която се носела из пределите на Римската империя, запалвала всяка
душа, до която се докосвала. Проповедта на апостолите била толкова силна, че
променяла света, защото в нея се говорело за любовта на Онзи, който се разпна
за света, стана жертва за нас, за да изкупи греха ни, та вече да не бъдем роби,
а свободни.
Представете си само - дванадесет мъже
промениха до неузнаваемост световната история, рибари и хора неуки изкорениха
старата прогнила мъдрост и дадоха на света „дихание за живот”...
В първите векове евреите мразели християните и разпространявали лъжи за
тях. Едни казвали, че християните
убивали деца, други - че пиели кръв, трети - че били човекомразци. Истината
обаче не е някъде по средата, както казват някои. Истината е в Христос и от
него идва, затова и те, вярвайки в Христа, били изпълнени с повече любов от най-милосърдните езичници. Макар че са били бедни, помагали на своите
братя. Изненадата била голяма, когато ги виждали да раздават повече
милостиня дори от богатите, при положение че те самите нямали нищо излишно – нито
дрехи, нито храна.
Днешното апостолско четиво е едно от
любимите ми, защото в няколко стиха апостол Павел изрича такава мъдрост, че
след казаното от него не знам дали има нещо, което може да се каже. Та в
днешното апостолско четиво апостолът казва: ”Смятат ни за измамници,
но ние сме истинни, за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме;
наказват ни, ала не могат ни умъртви; огорчават ни, а ние винаги сме радостни;
бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме”. (2 Кор. 6:8-10).
Нека само мъничко да размислим върху
тези толкова богати на съдържание думи, които бих преразказал така: смятат ни за измамници. Изричат за нас лъжи, а проповедта
ни мислят за пуста и напразна, но ние сме истинни, защото проповядваме Христос Разпнатия. Проповядваме Този, който дойде и се
жертва за нас! Истинни сме още, защото у нас е и Писанието, Словото на Бога, а
то е извор на живот. Смятат ни за непознати, защото не
сме от света, ала Бог ни избра в света, затова и светът ни мрази. Ние сме добре
познати на света и на хората в него, защото кого другиго да мразят, ако не християните; смятат ни за
умиращи, защото си мислят, че тялото е само наше притежание, без да знаят, че
имаме нещо още по-скъпоценно, което никога не могат да придобият – душата ни.
Смятат ни за умиращи, а ето, живи сме, защото живеем в Бога; наказват ни, ала
не могат ни умъртви, защото душата е вечна; огорчават ни, а ние винаги сме
радостни, защото за нас смъртта е придобивка, а животът е Христос; бедни сме
телесно, а мнозина обогатяваме духовно; нямаме нищо в света, а всичко
притежаваме в небесата.
Може би затова и християните са
мразени толкова от света, защото противостоят на живота му. Изобличават с
живота си останалите, които са се потопили в насладите на епикурейския си
живот. Може би за това ги ненавижда света. Едно е ясно обаче. Християните и
днес са подпалвачи, защото носят огъня на разпнатия Христос, който за едните е
съблазън, а за другите - препънка. Подпалвачи на души...
Автор: Ангел Карадаков
Източник: www.extremecentrepoint.com
