 |
Свещеник Михаил Станкович |
" И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса; но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика:
Господи, избави ме! (Мат. 14:22-34)
Братя и сестри,
От евангелието от миналата седмица ние си спомняме как Господ умножи петте хляба и двете риби и насити с тях пет хиляди души. В текста на днешното прочетено евангелие виждаме отново неверие то на учениците в Христа като Бог и Неговата милост и всемогъщество. Той, за да им покаже отново Своята власт, Премъдро всичко устрои. Когато те бяха на морето и измъчвани от вълните Той дойде при тях ходейки по водата, като че ли по сухо, виждайки това те помислиха ,че е привидение. Той ги успокои, и когато ап. Петър поиска да отиде при Него, и като бе повикан той тръгна към Господа, но след малко започна да потъва и извика „Господи избави ме” . Виждайки това Господ каза „маловерецо защо се осъмни”. Тези думи, казани от Господ на ап. Петър, като че ли са казани за самите нас. Ние сме надарени със светото кръщене , облечени в риза на спасение, украсени с Божия образ,
наследници на царството Божие, причастници на тялото и кръвта Господни. Когато ни налегне някой испитание както и ап. Петър и ние се усъмняваме в силата Божия.
Понякога Господ искайки да ни усъвършенства допуска някакво испитание. Какво обикновено правим? Започваме да се съмняваме, загубваме доверието и се предаваме на униние и отчаяние. Маловерието осуетява делата на вяра и прави живота на християнина слаб, безжизнен и повърхностен. Колко често като християни забравяме, че имаме Божията сила и помощ и че няма защо да се плашим от обстоятелствата в живота. Тогава губим сила и започваме да потъваме.
Петър е образ на човека, който проявява пълно доверие в Божиите думи. Това доверие го държи над вълните до момента, в който апостолът се уплаши и започна да се съмнява, че това, което прави, е възможно. Така Бог понякога прави възможностите ни много по-големи от това, което са те в действителност, и те биха били винаги такива, стига да можем да вярваме без да се усъмним.
Може ли съмнението да бъде преодоляно? Апостол Петър не можа да направи още една крачка във водите, но успя да извика: "Господи, потъвам!" И Петър и апостолите можеха да направят това, защото не бяха загубили най-силното оръжие срещу съмнението - молитвата.
Молитвата е най-сигурното средство срещу съмнението. Проблемът е, може би, и в това, че много от нас не сме научени да се молим, особено, когато сме събрани заедно. Затова от голямо значение за религиозния живот на човека е участието в общественото богослужение.
В Литургията не само се учим да се молим, но и привикваме да се чувстваме като част от общността на Църквата, която отново и отново чува думите на Своя Основател и Господ и набира сили да ги следва.
Наистина можем навсякъде и по всяко време да се молим, но нищо не може да замени особената сила, която има в общата молитва. Участието ни в нея е и признаване на вярата ни пред другите, защото вярата ни не бива да бъде тайна, поради страх или неудобство.
Братя и сестри,
Укорът към ап. Петър беше: "Маловерецо, защо се усъмни?" Нима Петър не беше слушал неведнъж, че "невъзможното за човека е възможно за Бога"? И в този случай Иисус му бе дал възможност да изпита доколко, като е слушал тия думи, е вярвал в тях. С всеки от нас е така - вървим или потъваме според вярата си.
Но ние знаем, че обещанието на Христа е да бъде там, където са събрани в молитва повече от един. Не е страшно, ако се усъмним. Страшно е, ако не се молим.Нека като апостолите да молим Бога така: "Господи, усили у нас вярата" /Лука 17:5/. И ако видим, че все повече затъваме в житейски грижи и човешки тревоги, нека като св.ап.Петър да викаме към Господа: "Господи, избави ме!" /Мат.-14:30/.Амин
