Кръстът ни е даден като знак на челото, както обрязването бе дадено на Израиля; защото чрез него ние, верните, се отличаваме и разпознаваме от неверните. Той е щит и оръжие, и паметник на победата над дявола. Той е печат, за да не ни докосне Ангел погубител (Изх. 12:23), както казва Писанието. Той е ставане на лежащите, утвърждение за стоящите, опора за немощните, жезъл за пасомите, ръководство за обръщащите се, довеждане до съвършенство за преуспяващите, спасение на душата и тялото, отблъскване на всякакви злини, причина за всякакви блага, унищожаване на греха, растение на възкресението, дърво на вечния живот.
И така, трябва да се покланяме на това най-достойно за почит и наистина скъпоценно дърво, на което Христос се принесе в жертва за нас, осветено от допира до светото тяло и кръв; точно по същия начин трябва да се покланяме и на гвоздеите, копието, одеждите и светите Му жилища: яслите, пещерата, Голгота, спасителния животворящ гроб, Сион - крепостта на Църквите, както казва Богоотецът Давид: Да идем в Неговото жилище, да се поклоним пред подножието на нозете Му (Пс. 131:7). А това, че тук Давид има предвид кръста, се вижда от следващия стих: Възкресни, Господи, в Твоя покой (ст. 8 - слав.). Защото след кръста следва възкресение. И ако домът, леглото, дрехите на любимите ни хора са силно желани за нас, то колко по-силно трябва да желаем това, което принадлежи на Бога и Спасителя и посредством, което сме спасени?
Покланяме се също и на изображението на честния и животворящ кръст, независимо от какъв материал е направено, като почитаме не веществото (да не бъде!), а изображението, като символ на Христа. Защото Той, правейки завещание на учениците Си, каза: Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески (Мат. 24:30), имайки предвид кръста, затова и ангелът, вестителят на възкресението, каза на жените: Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия (Марк. 16:6). И апостолът казал: Ние пък проповядваме Христа разпнатия (1Кор. 1:23). Макар да има много Христосовци и Иисусовци, разпнатият е (само) един. Апостолът не казал: "прободения с копие", а: разпнатия. И така, трябва да се покланяме на знака на Христа, защото, където е знакът, там ще бъде и Самият Христос. А на веществото, от което е направено изображението на кръста - било то злато или скъпоценни камъни - не бива да се покланяме, ако се случи изображението да бъде разрушено. И така, покланяме се на всичко, което принадлежи на Бога, като отнасяме почитта към Самия Него.
Дървото на живота, посадено от Бога в рая, било предобраз на честния кръст. И тъй като смъртта влезе чрез дърво (Бит. 2 и 3 гл.), трябваше и животът и възкресението да бъдат дарени чрез дърво. Иаков, като се поклони на върха на Иосифовия жезъл (Бит. 47:31 - според превода на 70-те), пръв изобрази кръст и благослови синовете си с кръстосани ръце (вж. Бит. 48:14), като съвсем ясно изобразил знака на кръста. Същото предизобразявали: тоягата на Моисей, която поразила морето и спасила Израиля, а фараона удавила (вж. Изх. 14:16); ръцете, протегнати кръстовидно и обръщащи в бягство Амалик (вж. Изх. 17:11); горчивата вода, направена сладка с дърво (вж. Изх. 15:25); скалата, разсечена (с тояга), от която протекла вода (вж. Изх. 17:6); жезълът, който придобил за Аарон първосвещеническо достойнство (вж. Числ. 17:8-9); змията, издигната на дърво като знаме, сякаш вече умъртвена (вж. Числ. 21:9), докато дървото спасявало онези, които поглеждали с вяра към мъртвия враг, както Христос бе прикован по плът, която не познаваше грях, заради греха. И великиятМоисей казва: ще видите животът ви да виси на дърво пред очите ви (Втор. 28:66). И Исаия казва:Весден простирах ръце Си към непокорния народ, който ходеше в недобър път, по своите помисли (Ис. 65:2). О, дано ние, покланящите се на кръста, да получим дял с разпнатия Христос. Амин.
из "Точно изложение на Православната вяра" - издава Славянобългарски манастир Св. Вмчк Георги Зогроф, Света Гора - Атон.
