Преместването на столицата на Римската империя в Константинопол през 324 г. и имперската закрила, гарантирана на Църквата от св. Константин Велики ( + 327) и неговите наследници, създават напълно нова ситуация за християнския свят. На Запад влиянието на империята е до голяма степен намалено вследствие от варварските нашествия, но на Изток то става непоклатимо. Константипнопол, Новият Рим, наричан още Византион - по името на древното градче на Босфора, избрано от Св. Константин да замести стария Рим, - оцелява като имперска столица чак до 1453 г. За повече от едно хилядолетие това е всепризнатият център на православното християнство за по-голямата част от Източна Европа и Близкия Изток. Днес с термина Византия означават едновременно град Константинопол и Източната Римска империя, разграничавайки ги така от Стария Рим и езическата империя. Ролята на Константинополската църква в християнизирането на Изтока е сходна почти във всичко с достиженията на Римската църква в латинския Запад. Всъщност в средните векове името Византия се употребява рядко. Византийците говорят гръцки език и наричат сами себе си ромеи. За латинския Запад империята също е Романия, а за мюсюлманите - Рум...
СЛЕДВА...
из "Византийската църква - между небето и земята" - Прот. Йоан Майендорф. 2007 г.
