Нищо не ни избавя от смъртта, нищо не ни спасява от гроба. Няма да ни спасят нито братята, нито родителите, нито децата, нито синът, нито знатният дом, нито славният род, нито приятелят, нито любимият. Няма да ни спасят нито златото, нито среброто, нито красотата, нито украшенията, нито пищните дрехи, нето премяната, нито дарът, нито приносът. Няма да ни спасят нито богатството, нито имотът, нито чинът, нито могъществото. Ще ни съпроводят само до гроба и ще ни оставят там като чужди.
Починалият няма полза нито от сълзи, нето от сърдечна мъка, нито скръб, нито от вопли; него го съпровождат делата му. Само молитвите и милостинята вървят с него и го съпътстват; само вярата в истинското учение като всеоръжие го покрива.
В голяма скръб и мъка е душата, когато я влачат насам и натам, принуждавайки я да върви. Демоните искат тя да върви с тях в геената, а ангелите желаят тя с тях да достигне жилището на светлината.
В това време не са й скъпи нито приятелите, нито братята, нито любимите, нито ближните, нито познатите, за нищо не счита богатството и имота, а мисли единствено за това колко грехове има и колко са големи те. Душата се носи тогава над тялото и му казва: "Сбогом, мен ме грабва смъртта и аз си отивам". А тялото казва на душата: "Върви с мир, възлюбена душо! сътворилият ни Господ да ни избави от геената".
из "Бисери от духовната съкровищница на светите Отци" СИ 2009 год.
