Демонизъм и екзорсизъм в Православната Църква

През последните години често става въпрос за „явлението” демонизъм, демонски давления и екзорсизъм. По-точно много свещеници получават въпроси от вярващи хора относно тези „явления”, като често се иска от тях да извършат екзорсизъм. Освен това много се пише и чува от различни кръгове – учени, парапсихолози и др., всички до един незапознати. С тази статия целим да представим вярата, учението и вековната практика на Православната Църква.

Като въведение.

Обладаване от дух (демонизъм) се нарича явление, при което човек е подвластен „тялом и духом” на лукави, зли духове. В Св. Писание има достатъчно примери за изцерени от Господ човеци, обладани от духовете на злото ( Мат 7:22, Мат 10:1, Марк 1:23-27, Марк 16:17, Лука 4:33-35, Лука 9: 42). Самият Той дава власт на Своите ученици да прогонват бесове ( Мат. 10:8, Марк 16:18). Също така и повечето Св. Отци на Православната Църква са писали по тази тема за обладани в своите творения.

Екзорсизъм над оглашени

Практиката на древната Църква

В първохристиянските години свещенодействието екзорсизъм, което се извършва над оглашени, пристъпващи към св. Кръщение, е било отговорност на 7-те дякони (Никанор, Стефан, Филип, Николай, Тимон, Пармен, Прохор / Деян Ап. 6:5/). Основната цел на екзорсистите, които „чели” молитва на оглашените, била прогонването на лукави демони (бесове), които влияели върху душите им и подготовката им за св. Кръщение. В последствие нуждите на Църквата се увеличават и от  III век е определен специален, особен чин духовници, наречени екзорсисти, които са се „специализирали” в това дело. Клириците, които са се заемали с това служение, били избирани от епископ ( 26 канон на Лаодикийския събор: „ Не произведени от епископ не трябва да заклинат, нито в църква, нито в къщи”). Молитвите на чинопоследованието са се чели върху оглашения не само един път, но непрекъснато и в различни дни.

Съвременна практика

Екзорсизъм днес се извършва при последованието на оглашаване ( в началото на св. Тайнство Кръщене). Молитвите, които се четат днес, са много малка част от молитвите, използвани в древната Църква. Днес впечатление прави видът на тези екзорсистки молитви, в които дяволът се явява като обладаващ власт над човеците. Трябва да се вземе под внимание, че при тези молитви като идея е, че се кръщава идолопоклонник (езичник) – възрастен, който съзнателно се покланя на идоли, човек, а не бебе.

В требника на Православната Църква съществуват молитви „за изцеление на подвластни на демони”, известни още като: „Василиеви заклинателни молитви”. Техни автори са великите учители на Църквата – св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики. Четири от тези молитви са отправени към Бога и просят Той да освободи страдащия от бесовско влияние ( „ Бог на боговете и Господар на господарите…”, „ Бога на небесата и Бога на светлините…” на св. Василий Велики, и „Боже Владико, Боже Вседържителю…” на св Йоан Златоуст). Докато останалите молитви се отправят директно към бесовете с фрази, които да предизвикат „шок и ужас”, наставляват и им заповядват да „излязат” от обладания: ( „Прогонвам те първоклеветнико…” на св. Василий и, на „Божествената и светата…” на св. Йоан Златоуст).

Важен за отбелязване е фактът, че Римокатолическата църква е синтезирала особено последование на екзорсизъм, което наскоро е разгледала и потвърдила, то се намира в техния требник ( ritual romanum ). В Православната Църква няма такова последование, вероятно употребата на тези молитви е като заместител на чина в последованието на оглашението, то е много старо и се извършва много рядко.

Факт е, че вярващият народ се запознава с този проблем ( екзорсизъм) за първи път при прожектирането на игрални филми, които представляват екзорсизъм, но само повърхностно. Поставят се факти, от части верни, но свръх преувеличени и неточни, които предизвикват интереса на народа, който пък се затичва към свещеника с въпроси и дори уплаха от това, което са видели.

Във всеки случай режисьорската интерпретация не отразява истината и учението на Църквата относно  явлението екзорсизъм.

Учението на Църквата е основано на Писанието, Преданието и на отеческите творения, от които са основа за „прочистването на реда екзорсизъм, който се използва при нужда”.

Някои считат, че трябва да прибегнат към врачки, екстрасенси и духовници от всякакъв вид, за да се избавят от злите духове, неподозирайки, че по този начин им дават по голяма сила (на бесовете ).

Във всеки случай единствено способна да избави страдащия е Православната Църква, която знае какво да направи в определения случай.

  „Обладан от дух” или психична болест.

 Известно е, че една част от страдащите от признаците на обладаване всъщност се нуждаят от спешна психиатрична помощ, и че също психичните болести, които днес са известни на медицината, никога не са се считали за обладаване от духове.

Поради тези причини Църквата, преди да пристъпи към екзорсизъм, прави задължително проверка, за да се увери, че е случай на обладан. Екзорсизъм се разглежда само след разрешение от митрополията (епархийския архиерей), което се дава само след като се увери с доказателства, че боледуващият се намира под влияние на зли духове и със сигурност е изключено психиатрично заболяване. Просветен духовник би трябвало да познае признаците на обладаване. Свещеникът трябва да помисли добре за такъв случай, когато болният изявява или обладава свръх сили, които не са възможни за останалите хора: узнава тайни, говори чужди езици, които не е изучавал, притежава свръх мощна мускулна сила и т.н.

  Изводи.

Много хора от чистота или страх отказват да повярват в съществуването на дявола и във възможностите му да влияе върху обладания.

Отците учат, че най–голямата победа на дявола е да убеди хората, че не съществува, понеже по този начин човек остава непредпазен от начините, по които дяволът го манипулира. Явно е, че явлението демонизъм (обладаване) съществува наистина. Въпреки всичко това човек живее един живот, изпълнен с Божествена благодат. Ако чувства в себе си „ Потъпкалия смъртта” Христос, ако усеща, че стъпките му го водят съгласно Божиите заповеди, не ще се побои от нито едно бесовско влияние и никакво сатанинско действие, понеже има „власт да настъпва на змии и скорпиони на всяко действие на врага” ( първа молитва при екзорсизъм на св. Василий Велики ).

Автор: Александрос Карабацос

Превод от гръцки: Д.С.

Използвана литература:

Georgie Mastrantonis, Excorsizium, Greek Orthodox Anchidioceseuf America. 1990

Ritual romanum, The Bruce Publishing bupam, USA 1964; 134.

Φουντουλη, I, Τελετουργικα Θεμυτα, εκδοσεις Αποστολικης Διακονιας, Αθηνα, 2002 σελ. 180, Τρεμπελα Π. Μικρον Ευλολογιο. Α, εκδοσζις α δελροτητος  Θεολογουν « Ο Εωτηρ» Αθηνα.

G. Papademetrion, „Excorcism and the Greek Orthodox Church, in Excorcism throogn the ayes, New York, Philosophical library, 1974.

*Текстът е взет от страницата на Софийската Духовна Семинария "Св. Йоан Рилски" във Facebook - (тук).