"Защото Ти си благ и Човеколюбец, Бог милостив".
Още първите думи в Библията ни дават да разберем, че Бог е благ и ни обича. През всеки отделен творчески ден Бог поглеждал с любов към сътвореното от Него: "видя Бог, че това е добро".
Когато човекът съгрешил и отпаднал от Бога, той бил изгонен от рая. Бог обаче не оттеглил любовта Си от хората. Той им казал думи на надежда: потомък на жена ще победи дявола и ще възстанови пътя към рая.
От там започва дългата и мъчителна история на човечеството. История, белязана от събития, чрез които Бог му се разкрива. Той сключил съюз с човека. Старият Завет ни описва дълга поредица от съюзи с Бога, които макар и често престъпвани, винаги са били възобновявани. Първата брънка в този низ от договори с Бога е оцеляването на Ной при потопа. Още от незапомнени времена небесната дъга, гълъбът, маслиновото клонче са запазени като знак на помирението между Бога и човека, белези на тишина след преминалата буря.
С идването на Авраам и патриарсите договорът между Бога и човеците става още по-съкровен и по-личен. Ражда се нов народ, еврейска нация, народът Божий. И Бог го нарича Израил (Бит. 32:28-30). След Мойсей евреите се посвещават на своето служение и получават свобода в пустинята. Съюзът с Бога става все по-силен. Вече е съвсем ясно: това е брачен договор между Бога и Израил, неговия народ.
Еврейския народ е народ от свободни хора - единствен техен цар и господар е сам Бог. Но Израил е измъчван от колебания и смущени, свободата го плаши. Иска да бъде като другите народи - начело със силен цар и покровител.
Тогава идва времето за завладяване на обетованата земя, но враговете на евреите са многобройни и силни. А евреите са пръснати и разединени. Надяват се да възобновят своята сплотеност и единство чрез властта на цар. Като поискали земен цар, те отслабили завета: загубили своята твърдост и забравили Божието общение, че Той винаги ще предвожда израилските воини.
Тогава всъщност Израил станал като всички останали царства - обект на загуби и поражения. Бог обаче не се гневи. Бог дал на евреите търсената от тях земна власт. Като щедър Отец Той знае как да борави дори с грешките на Своя народ; Той използва техните отклонения и заблуди за още по-добро изпълнение на Своя план. А той е останал непоклатим - Божият план да бъде спасен човешкият род.
От това време Израил е управляван от Цар. Първият цар, Саул, е избран от пророк Самуил. Но първият владетел се оказва тиранин, обзет от безрасъдство и обладан от болезнено желание за власт.
Бог е знаел, че един войнстващ водач само ще пороби Неговия народ. Но подобен неуспех не може да обезкуражи Бога. Той праща Самуил да търси друг цар. Този нов владетел ще бъде едновременно и цар, и пророк. Името му е Давид. Духът Божий е над Давид, новия цар на Израил. Самуил предава силата на Светия Дух на Давид чрез помазване (т.е. чрез изливане на елей върху главата му). Това помазване превръща Давид в царя-пророк, предобраз на Месия.
Думата "Месия" на еврейски означава "Този, който у помазан от Духа", а гръцката дума, носеща същия смисъл, е "Христос".
следва...
Из "Въплатилият се Бог" - празничен катехизис. 2007 год.
