Елате, всички да възпеем заради нас Разпнатия. Него като видя Дева Мария на дървото, казваше: Ако и да търпиш разпятие, Ти си Син и Бог мой. (Кондак глас 8)
Братя и сестри,
Днес на позорното дърво виси Този, Който надвеси земята над водите; виси Този, Който създаде човека; виси Този, Който се роди от Дева. Днес Той е с венец от тръни украсен, днес се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница е облечен Този, Който облича небето с облаци, Този, Който покрива моретата с води. Днес Христос приема плесница, Този, който създаде човека със Своята ръка, Този, Който в Йордан освободи Адам. Днес с гвоздей тежки е прикован Женихът Църковен, с копие е прободен Синът на Девата.
Този, Който се облика със светлина като с дреха стои днес гол пред неправедния съд, приема плесници по лицето от ръцете, които Самият Той създаде. Днес беззаконници приковават на кръст Господа на Славата. Но, когато всичко това стана, тогава... тогава завесата на Йерусалимският храм се раздра, слънцето се помрачи, защото не изтърпя да погледне оскърбяването на Бога, пред Когото всичко трепери.
Елате, днес всички, нека възпеем заради нас Разпнатия, нека Му отдадем подобаващата слава като на Бог и Човек, защото Днес се извършва спасението ни, днес Синът на Дева спасява човека от греха, от властта на тъмнината. Елате, всички, елате не се смущавайте, елате, защото за всинца ни е приготвена трапеза обилна, трапеза щедра, защото Сам Владиката на Света, Сам Той се дава като храна, храна, Която не свършва, извор вечен, неизтленен.
Днес човечеството осъди Бога на смърт - най - великият бунт в историята на небето и земята, най-големият грях в историята. Дори падналите ангели - демоните не са сторили такова нещо. Светът никога не е виждал по-невинен Осъден и по-безумен съдия. Над Бога са се надсмели по-страшно, отколкото когато и да било. Днес е осмян Този, Който никога не се е смял. Казва се, че Господ Иисус никога не се е смял, но често са Го виждали да плаче. Днес е опозорен Онзи, Който дойде нас да прослави, днес мъчат Оногова, Който дойде нас да избави от мъки. На смърт се предава днес Онзи, Който ни донесе живот вечен.
Човече, има ли край твоето безумие? Има ли дъно твоето падение? Най-срамния дар, кръста, дарихме Ономува, Който ни дари вечна слава. Прокаженико, Той те очисти от проказата, за това ли Му подаряваш кръст? Слепецо, Той очите ти отвори — мигар, за да виждаш, та да направиш кръст и да Го разпнеш на него? Мъртвецо, Той те възкреси от гроба — нима за да натириш Него в своя гроб? С благи вести услади Сладчайшият Иисус горчивата тайна на нашия живот, братя, за коя от тях Му се отплащаме с такава горчилка?
"Народе мой, какво ви сторих? Не изпълних ли Юдея с чудеса? Не възкресявах ли мъртъвци с едно слово? Не изцелявах ли всяка болест и всеки недъг?... Какво ми въздавате? За изцеленията — рани, за живота — убивате ме и ме разпъвате на дърво" ...
Братя и сестри,
Днес не бесове, не зверове, не чакали, но човеците са изплели венец от тръни и са го турили на главата Христова. С трънен венец украсяват Оногова, Който е украсил човека с безсмъртие. Трънен венец плете човечеството около главата на Оногова, който е изплел венец от звезди около земята! Ето виж, жадний за богатства, как извършилият заради тях предателство, обесва се. Бягай от ненаситната душа, одързостила се на такова против Учителя, Който към всички е Благ. Господи, слава Тебе. Амин.
